Аютайското царство (на тайски: อาณาจักรอยุธยา) е държава в Югоизточна Азия, съществувала от 1350 до 1767 година.
То възниква като конфедерация на Аютая, Лопбури и Супханбури, морски градове държави от долното течение на Чао Прая, които се възползват от краха на Шривиджая, за да усилят влиянието си в Южнокитайско море. В средата на XV век завземат Сукхотайското царство, утвърждавайки се като сила и във вътрешността на континента. Аютайското царство преживява най-големия си разцвет в XVII – XVIII век, когато поддържа дипломатически контакти с Китай, Близкия Изток и Франция, а европейски пътешественици го определят като една от трите велики сили на Азия наред с Виджаянагара и империята Мин.[1] Унищожено е в средата на XVIII век от Бирма, след което на негово място се образува Тхонбурийското царство.