Аясма (дем Горуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аясма.

Аясма
Αγίασμα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Населица
Надм. височина 768 m
Население 34 души (2001)
Пощенски код 50002
Телефонен код +30 24680

Аясма или Латорища или Златорища (на гръцки: Αγίασμα, до 1927 година: Λατόριστα, Латориста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 34 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 километра западно от демовия център Цотили. На север граничи със село Дихимаро (Ренда), на запад - с Агиос Теодорос (Царища), на югозапад – с Килади (Чавалер) и с Антуса (Резна).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Латорища е село в Населишка каза на Османската империя.

Според Васил Кънчов в 1900 Латорища е смесено християнско-мюсюлманско гръкоезично село, в което живеят 55 гърци християни и 55 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2] Християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Latorichta има 55 гърци патриаршисти.[3]

Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Λατόριστα живеят само 120 гърци християни.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 149 жители.[5]

През 1920-те години в него не са регистрирани новодошли бежанци.[6]

В 1927 година името на селото е сменено на Аясма.

В 1958 година на хълм с гледка от Смолика към Грамос и Вич е построена църквата „Свети Николай“, която има красив резбован иконостас.[7] Църквата „Свети Атанасий“ е издигната като малък храм в XVIII век върху аязмото, на което е кръстено селото. В 1914 година на нейно място е изграден по-голям храм.[8]

Преброявания
  • 1913 – 149 жители
  • 1991 – 35 жители
  • 2001 – 34 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  4. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  5. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
  8. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония