Аясма (дем Горуша)
Вижте пояснителната страница за други значения на Аясма.
|
Аясма Αγίασμα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Аясма  Аясма  Аясма |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 768 m |
| Население | 34 души (2001) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
Аясма или Латорища или Златорища (на гръцки: Αγίασμα, до 1927 година: Λατόριστα, Латориста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 34 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 километра западно от демовия център Цотили. На север граничи със село Дихимаро (Ренда), на запад - с Агиос Теодорос (Царища), на югозапад – с Килади (Чавалер) и с Антуса (Резна).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Латорища е село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 Латорища е смесено християнско-мюсюлманско гръкоезично село, в което живеят 55 гърци християни и 55 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2] Християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Latorichta има 55 гърци патриаршисти.[3]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Λατόριστα живеят само 120 гърци християни.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 149 жители.[5]
През 1920-те години в него не са регистрирани новодошли бежанци.[6]
В 1927 година името на селото е сменено на Аясма.
В 1958 година на хълм с гледка от Смолика към Грамос и Вич е построена църквата „Свети Николай“, която има красив резбован иконостас.[7] Църквата „Свети Атанасий“ е издигната като малък храм в XVIII век върху аязмото, на което е кръстено селото. В 1914 година на нейно място е изграден по-голям храм.[8]
- Преброявания
- 1913 – 149 жители
- 1991 – 35 жители
- 2001 – 34 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
Портал „