Аят за Престола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аятът за Престола (на арабски: آية الكرسي, Аяту-л-ку́рси) е 255ти аят от втората сура на Корана (Ал-Ба́кара, „Кравата“) и е често наизустяван от мюсюлманите по света, поради своето категорично описание на властта на Аллах над цялата вселена. Аятът говори за това как нищо и никой не е сравним с Аллах.

Текст и превод[редактиране | редактиране на кода]

Оригинал на арабски Българска транскрипция Български превод[1]

اللّهُ لاَ إِلَـهَ إِلاَّ هُوَ الْحَيُّ الْقَيُّومُ
لاَ تَأْخُذُهُ سِنَةٌ وَلاَ نَوْمٌ
لَّهُ مَا فِي السَّمَوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ
مَن ذَا الَّذِي يَشْفَعُ عِنْدَهُ إِلاَّ بِإِذْنِهِ
يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ
وَلاَ يُحِيطُونَ بِشَيْءٍ مِّنْ عِلْمِهِ إِلاَّ بِمَا شَاء
وَسِعَ كُرْسِيُّهُ السَّمَوَاتِ وَالأَرْضَ
وَلاَ يَؤُودُهُ حِفْظُهُمَا
وَهُوَ الْعَلِيُّ الْعَظِيمُ

Аллаху ля иляхе илля хувел, Хайюул-Каюум
Ля те'хузуху синату уе ля наум,
Леху ма фис-семауати уе ма фил'ард
Мен заллези йешфау индеху илля би-изних
Йе'а лему ма бейне ейдиихим уе ма халфехум,
Уе ля юухиитууне би шей'им-мин илмихи илля бима шаа
Уасиа курсиюхус-семауати уел ард,
Уеа ля йеуудуху хифзухума уе хувел алийюл-Азим.

Аллах! Няма друг Бог освен Него ­Вечноживия, Неизменния!
Не Го обзема нито дрямка, нито сън.
Негово е онова, което е на небесата и което е на земята.
Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение?
Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях.
От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае.
Неговият Престол вмества и небесата, и земята,
и не Му е трудно да ги съхрани.
Той е Всевишния, Превеликия.“

Полза от рецитирането на Аяту-л-курси[редактиране | редактиране на кода]

Вярва се, че който изрича Аяту-л-курси преди лягане, Аллах ще изпрати ангел-пазител да бди над него до сутринта и дявол няма да го доближи. В достоверните хадиси също така се споменава:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]