Тонка Обретенова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Баба Тонка)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българската революционерка. За селото в Североизточна България вижте Баба Тонка (село).

Тонка Обретенова
българска националреволюционерка и героиня

Родена
1812 г.
Починала
27 март 1893 г. (81 г.)
Националност Флаг на България България
Семейство
Съпруг Тихо Обретенов
Деца Атанас Обретенов
Ангел Обретенов
Петър Обретенов
Петрана Обретенова
Никола Обретенов
Георги Обретенов
Анастасия Обретенова
Тонка Обретенова в Общомедия

Тонка Тихова Обретенова (баба Тонка) е българска националреволюционерка и героиня.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тонка Обретенова е родена през 1812 г. в село Червен, Русенско. Родителите и са Тончо Поставчията и Минка Тончева. Женена е за известен абаджия и търговец в Русе Тихо Обретенов (1831). От брака си имат пет момчета и две момичета.

Включва се в организираната националноосвободителна борба. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци.

В борбата се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, участва и в четата на Христо Ботев. Георги Обретенов четник в четата на Стоил войвода в Старозагорското въстание (1875). Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета (1875).

Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!

— Баба Тонка

Анастасия Обретенова е женена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов. От неговите „Записки по българските въстания“ черпим информацията за личността и революционното дело на баба Тонка.

Паметникът на Баба Тонка в Русе
Гробът на Баба Тонка в Русе.

„Трябва да ви кажа,… че баба Тонка е жена с весел и шеговит характер. Обстоятелствата я научили и на тая проста истина, че ако човек знае и умее, то много може да спечели пред простодушните турци, които не бяха престанали… да уважават пиените и да благоговеят пред лудите, били те от каквато и да е народност. Ако някой строг забитин, който я виждал за пръв път, започвал да я ругае и заплашва, че ще я покачи на въжето, защото проводила четирима… синове в комитета, то тя му казвала, че е намислила наскоро да се жени, а на нему, на забитина, ще да му купи жълти ботуши от сватбата. Правителственият човек не можел да разбере що за човек е тая жена, правел сравнение между шестдесятгодишната бабичка и жълтите ботуши и най-после се засмивал…“.

На нейното име е именувано село в община Попово, област Търговище (1934). Математическата гимназия в град Русе носи нейното име, като и Залив на антарктическия остров Ливингстън. Прототип е на баба Тонка от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]