Бабини зъби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бабини зъби
Starr 030612-0063 Tribulus terrestris.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Парнолистникоцветни (Zygophyllales)
семейство:Парнолистникови (Zygophyllaceae)
род:Tribulus
вид:Бабини зъби (T. terrestris)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Бабини зъби в Общомедия
[ редактиране ]
Tribulus terrestris

Бабини зъби (Tribulus terrestris, трабузан, тръбозан) е едногодишно тревисто растение. От основата на корена излизат многобройни тънки, пълзящи, дълги до 80 cm стъбла. Листата са чифтоперести, срещуположни, с елипсовидна форма. Цветчетата са сравнително дребни, лимоненожълто оцветени, разположени поединично в пазвите на листата. Плодът е покрит с шипове. След узряването си се разпада на 5 орехчета, също покрити с шипчета. Стръковете и листата са окосмени с белезникави власинки.

Разпространено е по песъчливи и каменливи места, край пътищата и като плевел в лозята и окопните култури. Растението е топлолюбиво и компактни находища се срещат в Южна България и по Черноморието.

Употребяема част за лечебни цели[редактиране | редактиране на кода]

Надземната част на растението – стръкове и цели растения.

Време и начин на бране и заготовка на лекарството[редактиране | редактиране на кода]

Отрязват се надземните части на растението през месеците юли, август и септември, по време на цъфтежа и преди разпукването на плодовете. Суровината се почиства от органични и минерални примеси и се суши в проветриви помещения.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tribulus terrestris (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 8 април 2021 г. (на английски)
  2. "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 22.