Бабино (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бабино.

Бабино
Бабино
— село —
Библиотеката Ал-Би в Бабино
Библиотеката Ал-Би в Бабино
North Macedonia relief location map.jpg
41.2994° с. ш. 21.0797° и. д.
Бабино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 750 m
Население 34 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Бабино в Общомедия
Носия от Бабино

Бабино (на македонска литературна норма: Бабино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 750 m надморска височина в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на 18 km от град Демир Хисар и на два km от пътя Демир Хисар - Кичево.[1] Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местна легенда името си дължи на една баба, която била изгонена от снахите си и живяла самотна в Илинската планина. Тя прокълнала всички жени от своя край на старини да живеят самотни като нея в планината и така селото добило име Бабино.[1]

В местността Въртешка има археологически обект от късната античност.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 - 1612 година селото е отбелязано под името Бабине с 47 джизие ханета (домакинства). [3] През 1683 година жители на Бабино заедно с тези на Кочище, Зашле, Брезово и Доленци отказват да заплатят данъка нузул и убиват неговия събирач.[4]

В XIX век Бабино е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1858 година.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Бабино е в хубава долина и има 55 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бабино има 430 жители, всички българи християни.[7]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бабино има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бабино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В 1961 година Бабино има 451 жители, в 1994 година – 70,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 34 жители, от тях 33 македонци и един сърбин.[11]

Националност Всичко
македонци 33
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бабино
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел, селски войвода на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[12]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Кузман Попдимитров (? – 1906), деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Божинов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Божинов (Симян, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Пирчев[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Божинов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Яким Василев (1873 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Бабино. // Мој Роден Крај. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  4. История на България в четиринадесет тома, том IV – Българският народ под Османско владичество /от XV до началото на XVIII в./, Издателство на БАН, София 1983, с. 168.
  5. Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско. // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 296.
  6. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  7. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  8. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
  10. Бабино на сайта на община Демир Хисар
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 23.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.94. Може би идентичен със Силян Божинов.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.94.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.94.
     Портал „Македония“         Портал „Македония