Бабчор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бабчор
Βαψώρι
Панорама към селото
Панорама към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 1250[1] m
Население 0 души (1949)
Бабчор в Общомедия

Бабчор или Бапчор или Бабчур (на гръцки: Βαψώρι, Вапсори или катаревуса Βαψώριον, Вапсорион, след 1955 година Ποιμενικό или Ποιμενικόν, Пименико или Пименикон[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Костур.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бабчор се намира в планински район, на североизток от град Костур в областта Кореща в полите на планината Вич (Нередската планина). Над селото се простират букови гори, а под него – дъбови. Около самото село се намират бившите пасища и останките от селските кошари (бачила). Общо землището на Бабчор е с размер 33 km2 и граничи със селата Неред, Лаген, Елхово, Прекопана, Българска Блаца, Вишени, Жервени, Кономлади и Турие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Носия от Бабчор от средата на XIX век

Според местни предания Бабчор е образувано от жители на селищата Ровица, Селища и Козяк[1] – вероятно през Средновековието. По време на османското владичество селото е средище на хайдути. В XVI век селото е дервенджийско.[3] Както твърди изследователят на миналото и фолклора на този край Христофор Тзавелла, съпротивителният живот е особено активен през XV-XVI век.[4] В XV век в Бабишор са отбелязани поименно 87 глави на домакинства.[5]

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Бобсури (Bobsouri) като „българско село“.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бамбур (Bambour) живеят 720 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година, Бабчор (Babtchor) е посочено като село със 100 домакинства с 310 жители българи.[8] През есента на 1876 година бабчорци с оръжие отблъскват нападнала ги албанска разбойническа чета.[9]

Около 1881 година учителят Наум Христов от село Неволяни, Леринско започва да преподава в местното училище на български език.[10] В 1892 година действат българско училище, църква и църковно-училищна управа.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бабчор има 1080 жители българи.[12]

Планинската местност Клета в землището на Бабчор е традиционно място на летни пасища на каракачани, наричани в местния диалект саракачани. До Втората световна война пасищата в Клета са използвани от каракачани от Берско, Халкидическия полуостров (Сикия) и от околностите на Лариса.[13] Местните жители също се занимават предимно със скотовъдство, но някои ходят и на печалба.[14]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Бабчор на 22 август са убити Илия Т. Постолов (на 30 години), Коста Я. Пеов (25), Тодор Ставрески (50), Кирияко Н. Жайков (60), Георгий Я. Стойчев (50), Гиле Т. Гилев (20), Танас П. Стойчев (50), Георгий И. Огненев (60), Танас М. Гечов (60), Иван Т. Марковски (60), Дине И. Марковски (30), Яне М. Димов (60), Леко М. Димов (50), Васил Ф. Миленцев (18), Фило М. Кочов (79), Иван М. Кулавсов (60), Колевица Белчева (40), Зисовица Ставреска (70) и Елена Стасева (2).[15] Опожарени са и 13 селски къщи.[16]

През 1903 година селото отхвърля върховенството на Вселенската патриаршия и признава Българската Екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1360 българи екзархисти и функционира българско училище.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Бабчор преди Балканската война в 1912 година има 160 български къщи.[18]

При избухването на Балканската война трима души от Бабчор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/2 ч. на югоизток от с. Турие, на един каменист хълм, е разположено българското с. Бапчор, състоящо се от 263 къщи. Селяните са чисти българи, които си говорят на матерния си български язик. Имат си своя българска църква, български свещеници, училище и учители. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бабчоръ е обозначено като българско селище.[21]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война на следната година. При преброяването от 1913 година 88 жители са регистрирани и в летните Колиби Вичо (Каливия Вици), намиращи се над Бабчор, на средата на пътя за Лаген.[22]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бабчор има 300 къщи славяни християни.[23] В селото не са заселвани гърци бежанци.[1]

През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[24] В 1944 година Георгиос Янулис, командир на отряд на ЕЛАС, заповядва 31 души от селото да бъдат разстреляни или заклани. Това са Георги Жабьов, Христо Юруков, Наум Шопов, Стерьо Аргиров, Коста Чакъров, Ване Аргиров, Кузман Мегов, Коле Мегов, Кольо Папучов, Аргир Апулчев, Вангел Дельов, Коста Мельов, Вангел Кръстев, Васил Марков, Стасе Марков, Вангел Папрашчаров, Паскал Папрашчаров, Вангел Ленов, Пандо Доров, Мите Цапелов, Насо Цапелов, Михали Михайлов, Толе Колиманов, Васил Кръстев, Васил Дельов, Лазо Карацулев, Коста Качаунов, Сотир Качаунов и Ставро Докулев.[25]

Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция.[14] През 1949 година то е опожарено и изоставено. Част от жителите му се преселват в тогавашна Югославия или в Лерин, Вишени и други места. До 1941 година бабчорци емигрират главно в България и САЩ.

След края на Гражданската война селото не евъзстановено. Землището от 35 km е дадено на скотовъдци колонисти от Епир, преселени от властите.[14]

С указ от 17 юли 1951 година, обнародван в „Държавен вестник“ брой 203 от 26 юли 1951 година землището на селото е придадено към община Вишени.[14]

С кралски указ от 20 септември 1955 година, обнародван в „Държавен вестник“ брой 287 от 10 октомври 1955 година селото е преименувано на Пименикон, в превод Овчарско.[14]

От Бабчор е останала само църквата „Свети Георги“, строена в 1774 – 1775 година. Вратите на църквата са зазидани, за да не може да служи за убежище на идващи от Албания нелегални имигранти. В 2018 година до църквата е прокаран път с помощта на армията, храмът е отворен и ремонтиран, като са възстановени иконостасът и колоните. На 29 септември 2018 година храмът е преосветен от митрополит Серафим Костурски.[26][27]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1216[1] 959[1] 844[1] 854[1]

Родове[редактиране | редактиране на кода]

Основните родове и семейства в Бабчор са били: Богданови, Доневи, Кочови, Ставревци, Клифунови, Гилеви, Попвасилеви, Мановци, Янкови, Маргини, Кандови, Шарини, Зисови, Кулевеови, Коеви, Пейови, Трендови, Димови, Донови, Стерьови, Дилянови, Шарини, Пейкови и Търпкови.

Емиграция в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Емиграцията на жителите на селото в САЩ е масова след 1903 година. Активно е преселването и в периода между двете световни войни.

Една от най-старите колонии на македонски българи в САЩ – тази във Форт Уейн, Индиана е основана от преселници от Костурско, сред които бабчорци са сред първите. През 1912 година преселениците от Бабчор основават във Форт Уейн свое благотворително дружество, наречено „Вич“ и приемано за едно от най-мощните по това време български дружества в САЩ. Дружеството развива не само взаимоспомагателна дейност, но подпомага със значителни средства своите съселяни в Бабчор – финансира залесявяне, уреждане на овощни градини, прокарване на водопровод и други. През 1932 година бабчорци създават клон на дружеството и в град Рочестър, щат Ню Йорк. Междувременно, през 1921 година преселниците от Бабчор участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на Македонската патриотична организация през октомври 1922 година.[28]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бабчор
Атанас Янакиев Марковски
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Костовски, български революционер, деец на ВМОРО, четник в селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, ранен на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Flag of Macedonia.svg Атанас Пейков (1903 - 1971), гръцки и български интелектуалец, активист на Гръцката комунистическа партия (ГКП)
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Попниколов (1883 – ?), български ботаник, преподавател в Софийски университет
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Х. Симидчиев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Янакиев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Янакиев Марковски (1860 – след 1934), борец за църковна независимост и революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Васил Шамановски, гръцки и български комунист
  • Flag of Greece.svg Васил Цигулевски (? – 1947), гръцки комунист[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Гьоревски (Гюровски) (1883 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Macedonia.svg Георги Доневски (1935 - 2011), председател на Сдружението на децата бежанци от Егейска Македония в Северна Македония
  • Flag of Greece.svg Георги Консолов (? – 1949), гръцки комунист[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Наумов Димов – Чембера (1868 – 1931), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Зисо Попов (Живко Попов) (1882 – 1944), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Трифонов (1893 – ?), български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Търпков Тодоров (? – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Атанасов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина, ранен през Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Кераца Вишина (1895 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[36]
  • Flag of Macedonia.svg Коле Манев (р. 1941), северномакедонски художник
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Алексов (Лексов) (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Танасов Манов (1914 – ?), член на ГКП от 1942 г., партизанин на ЕЛАС (1943 – 1944) в батальона на Гоце, отцепил се от ЕЛАС и прехвърлил се във Вардарска Македония, арестуван и затворен (1946 – 1947) войник на ДАГ (1948 – 1949), изпратен е в Румъния на лечение в 1949 г., в 1952 г. заминава за СССР, а в 1958 г. се установява в България, оставя спомени[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузо Иванов (1877 – ?), български революционер, деец на ВМОРО[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Хр. Джуров (Журнов) (1880 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Недин, български хайдутин, действал с чета в района на Бабчор през 1878 година.[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Мара Динева Марковска (1897 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[36]
  • Flag of Bulgaria.svg схимонах Натанаил, със светско име Наум Гъркинов (1900 – 1976), епитроп на Зографския манастир до смъртта си, борец за запазване на българщината в манастира
  • Flag of Greece.svg Наум Илиев (Ναούμ Ηλιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, български дейци убиват сестра му Елена и брат му Димитър,[39] отговарял за координирането на действията на гръцките чети в Корещата[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дамянов Консулов (1868 – 1903), български революционер, десетник в селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Иванов (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Марковски (1883 – 1966), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Филипов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Нумо (Нуме) Димев Христов (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Кондов (Къндов) (1873 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Australia (converted).svg Христо Цигулов, деец на българската емиграция в Австралия, основал през 20-те години на ХХ век заедно с Пеню Сетомчето Македонския дом в Пърт.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Цвета Боршова (1887 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[36]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Янаки Марковски (? – 1912), борец за църковна независимост, в 1892 година благодарение на Янаки и сина му Атанас Марковски в Бабчор се отварят българско училище, църква и действа църковно-училищна управа
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Пеов Попилиев (Попилиов) (1883 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница[29][30]
Починали в Бабчор
Други
  • Flag of Macedonia.svg Кица Колбе (р. 1951), северномакедонска писателка, по произход от Бабчор

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Доневски Г. „Бапчор“, Скопје 1996
  • Шклифов, Благой, Пастирската лексика в района на Вич планина, София 2000

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 7. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Glasnik, Vol. 9, 1965, p. 9.
  4. Тзавелла, Христофор. Дневник на Костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 308.
  5. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  6. Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly, London: Printed for Sir Richard Phillips and Co, 1820, p. 86.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  9. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 10.[неработеща препратка]
  10. Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, стр. 42.
  11. Трифоновъ, Ник. Атанасъ Янакиевъ Марковски. // Илюстрация Илиндень 5-6 (55 - 56). Илинденска организация, Мартъ-Априлъ 1934. с. 5 - 7.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  13. Шклифов, Благой. Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско – Леринско), София 2000, стр. 21.
  14. а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 8. (на македонска литературна норма)
  15. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292.
  16. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 16.
  17. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  18. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  20. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 26.
  21. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  23. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  24. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Списък с убитите
  26. Ποιμενικό: Η πρώτη Θεία Λειτουργία μετά από 70 χρόνια (ρεπορτάζ – σειρά φωτογραφιών). // Fiout.gr, 30 септември 2018. Посетен на 18 февруари 2019.
  27. Φωτογραφίες από τον Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου στο Ποιμενικό που εγκαινιάζεται το Σάββατο. // Fiout.gr, 26 септември 2018. Посетен на 18 февруари 2019.
  28. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, стр. 149, 170.
  29. а б в г д е ж з и к Чекаларов, Васил. Дневник. София, Синева, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 274.
  30. а б в г д е ж з и к л м Цветков, Марио. Бабчор. // Костурски край. Посетен на 1 юни 2020 г.
  31. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815.
  33. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  34. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  36. а б в Картон на записа № 43. // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  37. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 259. Посетен на 2 септември 2015.
  38. Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24 април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров
  39. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 744.
  41. Митев, Трендафил. Поява и дислокация на българската емиграция в Австралия, Военноисторически сборник, година LХІІІ, кн. 6, ноември-декември 1994, с. 72-73.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония