Бабчор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бабчор
Βαψώρι
Панорама към селото
Панорама към селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 1250 m
Население (1949) изселено души
Пощенски код
Телефонен код
Бабчор в Общомедия

Бабчор или Бапчор или Бабчур (на гръцки: Βαψώρι, Вапсори или катаревуса Βαψώριον, Вапсорион, след 1955 година Ποιμενικό или Ποιμενικόν, Пименико или Пименикон[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Костур.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бабчор се намира в планински район, на североизток от град Костур в областта Кореща в полите на планината Вич (Нередската планина). Над селото се простират букови гори, а под него - дъбови. Около самото село се намират бившите пасища и останките от селските кошари (бачила). Общо землището на Бабчор е с размер 33 km2 и граничи със селата Неред, Лаген, Елхово, Прекопана, Българска Блаца, Вишени, Жервени, Кономлади и Турие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания Бабчор е образувано от жители на селищата Ровици, Круша и Козяка - вероятно през Средновековието. По време на османското владичество селото е средище на хайдути. В XVI век селото е дервенджийско.[2] Както твърди изследователят на миналото и фолклора на този край Христофор Тзавелла, съпротивителният живот е особено активен през XV-XVI век.[3] В XV век в Бабишор са отбелязани поименно 87 глави на домакинства.[4]

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Бобсури (Bobsouri) като „българско село“.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бамбур (Bambour) живеят 720 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година, Бабчор (Babtchor) е посочено като село със 100 домакинства с 310 жители българи.[7] През есента на 1876 година бабчорци с оръжие отблъскват нападнала ги албанска разбойническа чета.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бабчор има 1 080 жители българи.[9]

Планинската местност Клета в землището на Бабчор е традиционно място на летни пасища на каракачани, наричани в местния диалект саракачани. До Втората световна война пасищата в Клета са използвани от каракачани от Берско, Халкидическия полуостров (Сикия) и от околностите на Лариса.[10]

Около 1881 година учителят Наум Христов от село Неволяни, Леринско започва да преподава в местното училище на български език[11] В 1892 година действат българско училище, църква и църковно-училищна управа[12].

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Бабчор на 22 август са убити Илия Т. Постолов (30 год.), Коста Я. Пеов (25), Тодор Ставрески (50), Кирияко Н. Жайков (60), Георгий Я. Стойчев (50), Гиле Т. Гилев (20), Танас П. Стойчев (50), Георгий И. Огненев (60), Танас М. Гечов (60), Иван Т. Марковски (60), Дине И. Марковски (30), Яне М. Димов (60), Леко М. Димов (50), Васил Ф. Миленцев (18), Фило М. Кочов (79), Иван М. Кулавсов (60), Колевица Белчева (40), Зисовица Ставреска (70) и Елена Стасева (2).[13] Опожарени са и 13 селски къщи[14].

През 1903 година селото отхвърля върховенството на Вселенската патриаршия и признава Българската Екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Бабчор преди Балканската война в 1912 година има 160 български къщи.[16]

При избухването на Балканската война трима души от Бабчор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/2 ч. на югоизток от с. Турие, на един каменист хълм, е разположено българското с. Бапчор, състоящо се от 263 къщи. Селяните са чисти българи, които си говорят на матерния си български язик. Имат си своя българска църква, български свещеници, училище и учители. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война на следната година. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[19] През 1944 година Георгиос Янулис, командир на отряд на ЕЛАС, заповядва 31 души от селото да бъдат разстреляни или заклани. Това са Георги Жабьов, Христо Юруков, Наум Шопов, Стерьо Аргиров, Коста Чакъров, Ване Аргиров, Кузман Мегов, Коле Мегов, Кольо Папучов, Аргир Апулчев, Вангел Дельов, Коста Мельов, Вангел Кръстев, Васил Марков, Стасе Марков, Вангел Папрашчаров, Паскал Папрашчаров, Вангел Ленов, Пандо Доров, Мите Цапелов, Насо Цапелов, Михали Михайлов, Толе Колиманов, Васил Кръстев, Васил Дельов, Лазо Карацулев, Коста Качаунов, Сотир Качаунов и Ставро Докулев[20].

Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция. През 1949 година то е опожарено и изоставено. Част от жителите му се преселват в тогавашна Югославия или в Лерин, Вишени и други места. В предишния период (до 1941 година) бабчорци емигрират главно в България и САЩ.

Днес от Бабчор е останала само църквата „Свети Георги“, строена в 1774 - 1775 година. Вратите на църквата са зазидани, за да не може да служи за убежище на идващи от Албания нелегални имигранти.

Преброявания
  • 1913 – 1 216 души
  • 1920 – 959 души
  • 1928 – 844 души
  • 1940 – 854 души

Родове[редактиране | редактиране на кода]

Основните родове и семейства в Бабчор са били: Богданови, Доневи, Кочови, Ставревци, Клифунови, Гилеви, Попвасилеви, Мановци, Янкови, Маргини, Кандови, Шарини, Зисови, Кулевеови, Коеви, Пейови, Трендови, Димови, Донови, Стерьови, Дилянови, Шарини, Пейкови и Търпкови.

Емиграция в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Емиграцията на жителите на селото в САЩ е масова след 1903 година. Активно е преселването и в периода между двете световни войни.

Една от най-старите колонии на македонски българи в САЩ – тази във Форт Уейн, Индиана е основана от преселници от Костурско, сред които бабчорци са сред първите. През 1912] година преселениците от Бабчор основават във Форт Уейн свое благотворително дружество, наречено “Вич” и приемано за едно от най-мощните по това време български дружества в САЩ. Дружеството развива не само взаимоспомагателна дейност, но подпомага със значителни средства своите съселяни в Бабчор – финансира залесявяне, уреждане на овощни градини, прокарване на водопровод и други. През 1932 година бабчорци създават клон на дружеството и в град Рочестър, щат Ню Йорк. Междувременно, през 1921 година преселниците от Бабчор участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на Македонската патриотична организация през октомври 1922 година.[21]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бабчор
Атанас Янакиев Марковски
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Flag of Macedonia.svg Атанас Пейков, гръцки и български интелектуалец, активист на Гръцката комунистическа партия (ГКП)
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Попниколов (1883 - ?), български ботаник, преподавател в Софийски университет
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Янакиев (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Янакиев Марковски (1860 - след 1934), борец за църковна независимост и революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Васил Шамановски, гръцки и български комунист
  • Flag of Greece.svg Васил Цигулевски (? - 1947), гръцки комунист[23]
  • Flag of Macedonia.svg Георги Доневски, председател на Сдружението на децата бежанци от Егейска Македония в Република Македония
  • Flag of Greece.svg Георги Консолов (? - 1949), гръцки комунист[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Наумов Димов - Чембера (1868 - 1931), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Зисо Попов (Живко Попов) (1882 - 1944), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Трифонов (1893 - ?), български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Атанасов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина, ранен през Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[25]
  • Flag of Macedonia.svg Коле Манев (р. 1941), художник от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Танасов Манов (1914 - ?), член на ГКП от 1942 г., партизанин на ЕЛАС (1943 - 1944) в батальона на Гоце, отцепил се от ЕЛАС и прехвърлил се във Вардарска Македония, арестуван и затворен (1946 - 1947) войник на ДАГ (1948 - 1949), изпратен е в Румъния на лечение в 1949 г., в 1952 г. заминава за СССР, а в 1958 г. се установява в, оставя спомени[26]
  • Flag of Bulgaria.svg схимонах Натанаил, със светско име Наум Гъркинов (1900 - 1976), епитроп на Зографския манастир до смъртта си, борец за запазване на българщината в манастира
  • Flag of Greece.svg Наум Илиев (Ναούμ Ηλιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, български дейци убиват сестра му Елена и брат му Димитър[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Марковски (1883 - 1966), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Филипов (1869 - ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Недин, български хайдутин, действал с чета в района на Бабчор през 1878 година.[29]
  • Flag of Bulgaria.svgFlag of Australia.svgХристо Цигулов, деец на българската емиграция в Австралия, основал през 20-те години на ХХ век заедно с Пеню Сетомчето Македонския дом в Пърт.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Янаки Марковски (? - 1912), борец за църковна независимост, в 1892 година благодарение на Янаки и сина му Атанас Марковски в Бабчор се отварят българско училище, църква и действа църковно-училищна управа[31]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Доневски Г. „Бапчор“, Скопје 1996
  • Шклифов, Благой, Пастирската лексика в района на Вич планина, София 2000

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βαψώριον - Ποιμενικόν
  2. Glasnik, Vol. 9, 1965, p. 9.
  3. Тзавелла, Христофор. Дневник на Костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 308.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly, London: Printed for Sir Richard Phillips and Co, 1820, p. 86.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  8. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 10.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  10. Шклифов, Благой. Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско - Леринско), София 2000, стр. 21.
  11. Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, стр. 42.
  12. Илюстрация Илинден, година 6, март-април 1934 г., брой 5-6, стр. 5-7
  13. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 292.
  14. Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16
  15. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  16. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.
  18. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 26.
  19. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Списък с убитите
  21. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, стр. 149, 170.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 815.
  23. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  24. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  26. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 259. Посетен на 2015-09-02.
  27. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 88.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.744.
  29. Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24-ти Април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров
  30. Митев, Трендафил. Поява и дислокация на българската емиграция в Австралия, Военноисторически сборник, година LХІІІ, кн. 6, ноември-декември 1994, с. 72-73.
  31. Илюстрация Илинден, година 6, март-април 1934 г., брой 5-6, стр.5-7
     Портал „Македония“         Портал „Македония