Бабяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бабяк.

Бабяк
Общи данни
Население 751 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16.662 km²
Надм. височина 1337 m
Пощ. код 2784
Тел. код 074404
МПС код Е
ЕКАТТЕ 2107
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Белица
Радослав Ревански
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Бабяк
Мустафа Бъсков
(ДПС)

Ба̀бяк е село в Югозападна България. То се намира в община Белица, Област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бабяк се намира в планински район, в северозападните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. Състои се от централна част от няколко разпръснати махали - население местности Узуновци (Длъгновци) и Чирек. През селото тече река, която до него се нарича Гръбница, а след това - Бабяшка река. Северно от Бабяк се намира връх Бабяшка чука.[1]

Селото е разположено на 15 километра североизточно от гара Белица и на 30 километра в същата посока от Банско.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според някои автори името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 — населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка, Горно Краище, Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово. Близки населени местности са Узуново и Чирек.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век.[1]

Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 km северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище. Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.[1]

В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети. На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Жена с дете от Бабяк, снимка от фонда на Христо Вакарелски

Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце.[3] Фактът че доста души носят името „Абдуллах“, говори че най-вероятно са били, преди това, немюсюлмани или поне бащите им са били такива. Османците са давали бащиното/фамилното име „Абдуллах“ на новоприелите исляма, чиито бащи или вече били мъртви, или не са били приели исляма заедно със синовете си. Това име е от арабски произход и значи „Божи раб“.

В XIX век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. Населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци.[4]