Бабяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бабяк.

Бабяк
Общи данни
Население 751 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,662 km²
Надм. височина 1337 m
Пощ. код 2784
Тел. код 074404
МПС код Е
ЕКАТТЕ 2107
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Белица
Радослав Ревански
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Бабяк
Мустафа Бъсков
(ДПС)

Ба̀бяк е село в Югозападна България. То се намира в община Белица, Област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бабяк се намира в планински район, в северозападните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. Състои се от централна част от няколко разпръснати махали – населени местности Узуновци (Длъгновци) и Чирек. През селото тече река, която до него се нарича Гръбница, а след това – Бабяшка река. Северно от Бабяк се намира връх Бабяшка чука.[1]

Селото е разположено на 15 километра североизточно от гара Белица и на 30 километра в същата посока от Банско.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според някои автори името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 – населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка, Горно Краище, Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово. Близки населени местности са Узуново и Чирек.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век.[1]

Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 km северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище. Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.[1]

В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети. На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Жена с дете от Бабяк, снимка от фонда на Христо Вакарелски

Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце.[3] Фактът че доста души носят името „Абдуллах“, говори че най-вероятно са били, преди това, немюсюлмани или поне бащите им са били такива. Османците са давали бащиното/фамилното име „Абдуллах“ на новоприелите исляма, чиито бащи или вече били мъртви, или не са били приели исляма заедно със синовете си. Това име е от арабски произход и значи „Божи раб“.

В XIX век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. Населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци.[4]

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като селище с 200 помашки семейства.[5]

Георги Стрезов пише през 1891 година, че с името „Бабек“ наричат много махали и групи от по 3 – 4 къщи, разпръснати по върховете и по полите на Доспат от Аврамово до Чукурли Чайл, на разстояние от 30 часа път. Според него:

Най-голямата махала е собствено Бабек, на И от Якоруда 3 часа; тук в петък се набират от махалите помаци да се молят в единствената джамия по целия Бабек. Тук е седалище и на един полунезависим управител и съдия, който държи тези чинове по наследство. Сегашният се казва Х. Мустафа ага. От махалите по-големи са Аврамово, Дагонска и Медарската махала. Местността е само планиниста; гора вековна; високи борове до небето, таквиз, които са високи повече от 30 метра. От житните растения става само ръж, и царевица по-малко; поминуват най-вече със скотоводство и дърводелство; правят катран и хранят пчели речи без изключение. Животът, нравите и обичаите на бабечане са чисто патриархални. Всяка къща си е заобиколена със своя гора и нивичка; в работи, що не се достигат направо до правителството, управляват си се самостоятелно, по старото славенско право; старейшина и наследствен кмет. Даждие на плащат никак; рядко дават – ако искат – по нещо. Бирник тук не смее да стъпи; онези, които си позволят да влязат, не излезли още еднъж. Говорът и облеклото на тези помаци ги отличава от съседите им помаци и българе. Без съмнение спазени са много стари форми в езика, предания, приказки и др. Бабечане са планински полудиви хора, които нищо не са видели вън от своя кът, нищо не са чули освен баснословните разкази за славното им минало. Ако и да са мухамедане по вяра, повечето от тях не са стъпили през живота си в джамия и не знаят, що нещо е тя. Слушал съм разни анекдоти, които доказват голямата простота на бабечане. Двама от тях еднъж отишли за пръв път в махалата Бабек и първото нещо, що им привлякло вниманието, бил един белосан, изправен валяк. „Еле са го валяли“, казва единият, „ама как са го изправили“. Той мислел, че минарето е валяно на земята и подир изправено. Друг един помак от Бабек се оплаквал на един българин защо у тях да се не ражда грозде; обвинявал селянете, които режейки лозите, не ги оставяли да достигнат до техните къщи. Покрай това те са незлобливи, гостолюбци и добре живеят с българете. Крайна само бедност принуждава мнозина да си нарамят пушките па да станат разбойници. И бедността е голяма тук: щастливи са онези, които са видели образа на монета; зимане – даване се върши с менка на самите природни произведения. Числото на всичките къщи, които влизат в местността Бабек, смятат до 1000.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани[7].

Тахсин бей, който е каймакам в Разлог през 1901 – 1903 година, пише в спомените си за Бабяк:

Селото Бабяк..., което се намира на българската граница, се състои от 1000 разпръснати, разхвърляни къщи, и неговото население е напълно ислямско. Поради това че тукашните мюсюлмани са помаци, се говори изключително български. Въоръжени, консервативни и храбри хора.[8]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено преди Балканската война, Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната вследствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.[9]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Бабяк живеят 4780 помаци.[10]

През 1926 година в Бабяк е основана трудова горска производителна кооперация „Дерменска“. Към 1935 г. тя има 206 члена.[11]

По време на т. нар. Възродителен процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Якоруда.[12]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания през годините на жителите на село Бабяк:

  • 1920 г. – 4871 жители
  • 1926 г. – 5639 жители
  • 1934 г. – 5900 жители
  • 1946 г. – 6303 жители
  • 1956 г. – 1050 жители
  • 1965 г. – 713 жители
  • 1975 г. – 930 жители
  • 1985 г. – 889 жители
  • 1992 г. – 824 жители[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между XVII и XVIII век.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 51.
  2. Хюсеин Мехмед – Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 61
  3. Цветкова, Бистра. Турски извори за българската история III. София, Българска академия на науките, 1971. с. 197 – 198.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 134 – 135.
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98. (на български)
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 17 – 18.
  7. Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 193. (на български)
  8. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 92.
  9. Хюсеин Мехмед – Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 72.
  10. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  11. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието – околия Разлог)
  12. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 77.
  13. 40-то Народно събрание – МУСА ДЖЕМАЛ ПАЛЕВ. // Народно събрание на Република България. Посетен на 29 ноември 2008.
  14. Христова, Елина. ЦИК утвърди имената на 10-мата пирински депутати в 41-то НС. // Darik News. 8 юли 2009. Посетен на 8 юли 2009.
     Портал „Македония“         Портал „Македония