Бабяшки говор
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Бабяшки говор | |
|---|---|
| Страна | Република България |
| Регион | Родопи |
| Брой говорещи | около 4000 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиИзточни южнославянскиБългарскиРупски говори Хвойненски говор | |
| Официално положение | |
| Официален в | – |
| Контролиран от | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
| Кодове | |
Бабяшкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори. Говори се предимно в района на Белица и бивишето сборно село Бабяк. Граничи с чепинския говор, а на изток – с разложкия.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Изпаднало т при окончания за 3 л. мн. ч. сег. време: крадà (крадат), мàйк’ите плàча.
- Членна форма за мъжки род единствено число -о: носò, вòло.
- Застъпник на стб. ѫ и ъ е винаги а: зап—забò, дàска.
- Застъпник на стб. ѣ, когато е под ударение – ê (широко е): бêл, бềли, дềду, мềсту, сềме, нềшту.
- Застъпник на стб. ѧ е нормално е: зèт, мèсо.
Портал „
