Базилика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Развалините на базиликата на Максенций в Рим (началото на IV в.)
План на базиликата на Максенций
Тринефната базилика Сант Аполинаре Нуово в Равена (VI в.)
Романската базилика Сан Пиеро а Градо в Пиза (X век)
Базиликата „Света София“ в София

Базилика (на гръцки: βασιλική — „царски дом“) е вид сграда с правоъгълна форма,състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина нефове.

В многонефните (многокорабите) базилики, отделните нефове са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, със самостоятелни покриви. Централният неф обикновено е по широк о голям, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните нефове. В случай на отсъствие на прозорци на централния неф, сградата се относя към типа псевдобазилика.

В древния Рим базиликата е най-често обществена съдебна или административна сграда. След приемането на християнството като официална религия в Римската империя, базиликата става основен тип християнски храм с правоъгълна форма и множество колони.

В римо-католицизма, базилики започват да се наричат и най-големите и значими римо-католически храмове, независимо от архитектурния им тип (напр. базиликата Санто Стефано Ротондо, която по план е кръгла - тип ротонда). За значението на термина базилика в римокатолицизма вижте Базилика (титул).

Древноримски базилики[редактиране | редактиране на кода]

В Древен Рим се нарича обществена сграда най–често със съдебни, политически и икономически функции. Представлява голямо правоъгълно трикорабно здание, чийто среден кораб е по-висок от двата странични. Обикновено е била разположена близо до форума. Първата базилика - "Basilica Porcia" е построена в Рим по разпореждане на Марк Порций Катон през 184 пр.н.е..

Раннохристиянски базилики[редактиране | редактиране на кода]

Първите църкви, специално построени за християнски богослужения, съответстват по своя облик на римските базилики, тъй като този тип сгради нямали преки асоциации с езичеството. Базиликата става най-разпространения вид християнски храм през IV-VI век и основен тип и през последващите векове.

След като Римската империя приема за официална религия християнството през 313 г. започва масово строителство на църкви в Рим и на територията на цялата империя. Правоъгълната конструкция на базиликата с ориентация по посоките на света, напълно отразява християнските представи за света. От функционална гледна точка базиликалната постройка се отличава с по голяма вместимост, а от символична гледна точка напомня със своя вид на кораба на спасението - неслучайно отделните части от базиликата се наричат нефове или кораби.

В Източната Римска империя до VII века господства типа базилики с три или пет нефа с разположени на една ос нартекс, екзотнартекс и атриум. Такива храмове не били така силно издължени, както в Рим, и често били пристроявани от три страни с галерии - типичен пример е петкорабната базилика „Свети Димитър“ в Солун от V век.

Последваща еволюция[редактиране | редактиране на кода]

От времето на император Юстиниан I във византийската архитектура започва строежа на куполни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската „Света Ирина“ (около 530 г.). Като основен тип византийски храм се утвърждава компактната постройка с центричен план - т.н. кръсто-куполна църква, макар отделни базиликални постройки продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.

В Западна Европа базиликата остава основен тип храма и през Средните векове, включително и при строежа на романски и готически църкви.

Възвръщането към идеята на древната базилика се прилага от отделни архитекти и през XIX век - пример за това е базиликата „Сент Мартен“ в Тур, Франция, построена през 1886—1924 г.

Базилики в България[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България класическа базилика съхранена до наши дни, е софийската „Света София“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]