Базилика на Нептун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Rmn-social-header-1-.svg
Basilica Neptuni
'
Местоположение Регион IX Циркус Фламиниус, Марсово поле
Построенo през 25 г. пр.н.е.
Построенo от/за Марк Агрипа
Вид на зданието Базилика
Свързани статии

Roma Plan.jpg

Blue pog.svg
Базилика на Нептун
Пантеонът, Базиликата на Нептун и Термите на Агрипа в макета на античен Рим на Джизмонди.

Базилика на Нептун (на латински: Basilica Neptuni) е обществена сграда построена през 1 век пр.н.е. от Марк Випсаний Агрипа на Марсово поле в Рим.

История[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е част от мащабна строителна програма осъществена от добрия приятел и дясна ръка на Октавиан Август и която включва изграждането на сгради като Пантеона, Термите на Агрипа и Септа Юлия. Тя обикновено се идентифицира със стоата на Посейдон (или Посейдион), която според Дион Касий е изградена през 25 г. пр.н.е. от Агрипа в чест на неговите морски победи в сраженията при Миле и Наулох срещу Секст Помпей, и при Акций срещу Марк Антоний.[1] Съществуват и мнения, които отъждествяват, поради даденото от Касий описание, стоата с Портика на Аргонавтите, който като част от Септа Юлия също е построен от Агрипа.[2]

По времето на император Тит сградата е разрушена или тежко повредена вследствие на големия пожар разразил се на Марсово поле през 80 година от новата ера. Дали скоро след това бедствие са последвали възстановителни работи не е ясно, но със сигурност е известно, че няколко десетилетия по-късно базиликата е била реконструирана от император Адриан наред с други сгради в близката околност.

След античността, подобно на много други сгради, Базиликата на Нептун е била изоставена и разрушена като строителния материал и мраморната украса били използвани за различни други строежи.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Базилика на Нептун е спомената в регионален каталог от 4 век (Curiosum) като разположена в Регион IX Циркус Фламиниус. Сградата е долепена за гърба на Пантеона, а от южната ѝ страна са се намирали Термите на Агрипа.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Оцелялата до днес конструкция е част от възстановяването на базилика от времето на Адриан, когато е възстановен и Пантеона, но по-голямата ѝ част стои под улици и близки сгради на юг.

Част от съвременните изследователи изтъкват, че по своята форма и план сградата има повече общо с големите централни зали на имперските терми отколкото с класическите римски базилики. Рисунки направени от Андреа Паладио, потвърдени от археологически разкопки показват, че тя е представлявала голяма правоъгълна зала с правоъгълни ниши от западната и източната страна, както и с голяма полукръгла ниша от северната страна.[1] Покривът е бил сводест и разделен на три части. Осем колони в коринтски стил поддържали масивен антаблеман чиито фриз бил декориран с морски мотиви. Главният вход вероятно е свързал базиликата с Термите на Агрипа, но връзка с Пантеона не е имало.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome, JHU Press, 1992, ISBN 0801843006
  • Platner, Samuel Ball. A Topographical Dictionary of Ancient Rome, Cambridge University Press, 2015, ISBN 1108083242

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Richardson, стр. 54
  2. Platner, стр. 81