Базука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Базука
Bazookasmithsonian.jpg
Модел M1A1 с ракети M6A1 (остър връх) и разработената по-късно M6A3.
Националност Флаг на САЩ САЩ
Тип противотанков гранатомет
История на производство и служба
Изобретател Едуард Ул
Създаване 1942 г.
На въоръжение 1942 - днес
Конфликти Втора световна война
Китайска гражданска война
Корейска война
Виетнамска война
Произведени бройки 112 790 (M1)
59 932 (M1A1)
26 087 (M9)
277 819 (M9A1)
500 (M18)
? (M20)
1 500 (M25)
Базука в Общомедия
Войник с базука M1.
Американски войник стреля с базука M9 срещу немско картечно гнездо близо до Лука, Италия, 1944 г.
90-милиметрова ракета за базука.
Базука и „Супер базука“, Корейската война.

Базука (на английски: Bazooka) е общото наименование на ръчен безоткатен противотанков гранатомет, широко използван от американската армия. Това е едно от първите противотанкови оръжия с ракета, използвани от пехотата. Позволява доставянето на високоексплозивни противотанкови бойни глави срещу бронирани машини, картечни гнезда и бункери на по-голямо разстояние, отколкото със стандартните гранати или мини. Прякорът произлиза от слабата визуална прилика на варианта M1 с музикалния инструмент базука, изобретен и популяризиран през 1930-те години в САЩ. След пленяването в битка на няколко базуки в Северна Африка и изпращането им на инженери в Германия е разработен немския „Панцершрек“.

Терминът „базука“ все още се използва неформално като общо наименование за всяко ръчно ракетно оръжие земя-земя (основно ракетни гранатомети или безоткатни оръжия).

Оперативна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Тайно доставени на Източния фронт и през ноември 1942 г. в операция „Факел“, ранните версии на гранатомета M1 и ракетата M6 са бързо доставени някои от американските нападателни сили по време на десантите в Северна Африка. През нощта преди десантите генерал Дуайт Айзенхауер е изненадан, след като разбира от подчинен, че никой от войниците му не е получил обучение как да използва базука.[1]

Първоначално снабдявана с доста ненадеждната ракета M6 и без достатъчно обучение, M1 не играе значима роля в боевете в Северна Африка,[2] но е пробив за немското разузнаване, когато няколко бройки са плячкосани от неопитните американски войници. Американски генерал на посещение в Тунис през 1943 г. след края на военните операции там не открива нито един войник, който да докладва за успешното спиране на вражески танк с базука.[3]

По време на съюзническото настъпление в Сицилия малък брой базуки M1A1 (използващи подобрената ракета M6A1) се използват в бой от американските войски. С въпросната базука са неутрализирани четири немски средни танка и тежък Тигър I чрез невероятен удар през процепа за виждане на шофьора.[4] Недостатъка на базукака се оказва силната задна струя, която издава местоположението на стрелеца. Освен това, базукарят често трябва да изложи цялото си тяло на опасност, за да има добра видимост за огън срещу мишената си. Когато съществуването на базуката е разкрито пред американската публика, пресата през първите две години сипе силни преувеличения по неин адрес.[5]

Към края на 1942 г. много ранни бройки на американски базуки M1 са плячкосани от Вермахта в сраженията си срещу Червената армия, които разполагат с базуки по програмата „Заем-наем“, както и по време на операция „Факел“ в Северна Африка. Немците бързо разработват своя собствена версия на оръжието, увеличавайки диаметъра на бойната глава от 60 mm на 88 mm. По-едрокалибрената версия на базуката сред немците става известна като „Панцершрек“ (на немски: Panzerschreck). Немското оръжие, разполагащо с по-мощна бойна глава, има значително по-голяма бронепробиваемост и бързо се доказва като по-успешен гранатомет от американския оригинал.[6]

M1 се доказва като доста по-добро оръжие в редките случаи, когато може да се използва срещу доста по-тънка броня, която често се прилага към най-долните и най-горните танкове на вражеските танккове. Дори тежкият танк Кралски Тигър притежава горна броня с дебелина само 44 mm в най-добрия случай, което я прави уязвима към американската базука. През 1944 г., когато започва съюзническата офанзива във Франция, някои леки американски самолети са снабдявани с базуки, за да атакуват вражеска броня.[7][8]

Въпреки въвеждането на базуката M9 и подобрените ѝ ракети M6A3 към края на 1943 г., докладите относно ефективността на оръжието срещу вражеската броня стават все по-тревожни, тъй като новите немски танкове разполагат с по-дебела и по-добре проектирана броня. Тези разработки принуждават базукарите да се прицелват в по-слабо защитените зони на превозното средство, като веригите, зъбните колела или двигателния отсек. В писмо от 20 май 1944 г. на генерал Джордж Патън той споменава на свой колега, че „целта на базуката не е да се стреля по танкове офанзивно, а да се използва като крайна мярка срещу танкове, като е най-ефективна при стрелба от 30-ина метра“.[2]

В Тихоокеанската кампания, както и в Северна Африка, първите базуки в бой често срещат проблеми с надеждността. Изстрелващият механизъм се поврежда лесно при по-грубо боравене, а ракетните двигатели често търпят неизправности, поради висока температура или излагане на влага. С въвеждането на M1A1 и по-надеждните ѝ амуниции, базуката става ефективна срещу японски укрепления като бетонни бункери и огневи точки.[9][10] Срещу кокосови и пясъчни укрепления, обаче, оръжието не винаги е ефективно, тъй като тези по-меки постройки често намалят скоростта на бойната глава дотолкова, че да се предотврати детонацията ѝ.[11] Така към края на войната в Тихия океан морските пехотинци все по-често използват огнехвъргачката M2 срещу този тип укрепления.[11] В малкото случаи в Тихия океан, при които базуката се използва срещу танкове и бронирани коли, бойната глава лесно пробива тънката броня, използвана от японците и унищожава машината.[12] Като цяло, на гранатометите M1A1, M9 и M9A1 се гледа като на ефективни оръжия по време на Втората световна война, макар основно да биват използвани срещу вражески укрепени точки и не толкова като противотанкови оръжия.[13]

Корейска война[редактиране | редактиране на кода]

Успехът на по-мощния немски Панцершрек води до необходимостта базуката да се проектира отначало след края на Втората световна война. Създаден е по-голям, 90-mm модел, M20 „Супер базука“. Макар да прилича на Панцершрек, M20 има по-голяма ефективна далекобойност, пробиваемост и е почти 20% по-лека от немския вариант. Тежи 6,5 kg и използва 4-килограмови ракети M28A2 HEAT срещу танкове. Обслужва се от двама души и има скорострелност от 6 изстрела в минута. Както и предшественика си, M20 може да изстрелва димни бойни глави. След като се взима предвид чувствителността на базуката и амунициите ѝ към влага и тежки условия, амуницията за новото оръжие се пакетира във влагонепроницаеми пакети, а ръководството на базуката вече съдържа дълги инструкции за смазване на гранатомета и поддръжката му, както и за съхранението на ракетите.[14][15] По време на превозване до бойното поле оръжието е защитавано с покритие против плесен върху всички електронни контакти.

Намаляването на военния бюджет в години след Втората световна война отменят планираното мащабно производство на M20 и първите американски войски в Корейската война са въоръжени с M9/M9A1 и стари ракетни амуниции от Втората световна война. Още в началните етапи на Корейската война се появяват оплаквания относно ефективността на M9 и M9A1 срещу съветската броня. В един от известните случаи, американска блокадна пехота не може да се справи с 33 севернокорейски танка T-34-85, въпреки постоянното изстрелване на ракети в задните двигателни отсеци на машините.[16][17] Освен това, се получават многобройни доклади относно невзривени бойни глави M6A3 при удар на мишената, след които се оказва, че това се дължи на влошени амуниции след години съхранение при влажни условия. Доставките на M20 с M28A2 HEAT бързо са изпратени от САЩ към Южна Корея, където се оказват доста ефективни срещу T-34 и други съветски танкове.[18] Голям брой базуки, завзети по време на Китайската гражданска война, се използват от китайските сили срещу американски танкове Шърман и Патън,[19] а китайците по-късно създават и свое копие на M20 под наименованието Type 51.[20]

Виетнамска война[редактиране | редактиране на кода]

M20 „Супер базука“ се използва в началните етапи на войната във Виетнам от американските морски пехотинци, преди постепенно да бъде заменена от безоткатното M67 и M72 LAW. Макар възможностите за унищожаване на вражеска бронетехника да се оказват много редки, гранатометите се използват срещу вражески укрепления успешно. M20 остава на въоръжение у южнокорейците до края на 1960-те години.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжените сили на Португалия използват базуки M9A1 и M20 в Африка срещу марксиските партизани по време на Португалската колониална война. Френската армия също използва M1A1, M9A1 и M20 в различни кампании в Индокитай и Алжир.

Спецификации[редактиране | редактиране на кода]

M1[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 137 cm
  • Калибър: 60 mm
  • Маса: 5,9 kg
  • Бойна глава: M6 или M6A2 (1,59 kg)
  • Далекобойност
    • Максимална: 370 m
    • Ефективна: 140 m
  • Екипаж: 2 души

M1A1[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 137 cm
  • Калибър: 60 mm
  • Маса: 5,8 kg
  • Бойна глава: M6A1 (1,59 kg)
  • Далекобойност
    • Максимална: 370 m
    • Ефективна: 140 m
  • Екипаж: 2 души

M9/M9A1[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 155 cm
  • Калибър: 60 mm
  • Маса: 6,5 kg
  • Бойна глава: M6A3 (1,59 kg)
  • Далекобойност
    • Максимална: 370 – 460 m
    • Ефективна: 110 m
  • Екипаж: 2 души (M9) или 1 (M9A1)

M20A1/A1B1[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина (сглобен): 1524 mm
  • Калибър: 90 mm
  • Маса (незареден): M20A1 – 6,5 kg; M20A1B1 – 5,9 kg
  • Бойна глава: M28A2 HEAT или T127E3/M30 WP
  • Далекобойност
    • Максимална: 913 m
    • Ефективна 270 m
  • Екипаж: 2 души

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Green, Green, p. 38
  2. а б Green, Green, pp. 38 – 39
  3. Green , Green, pp. 38 – 39
  4. Green , Green, pp. 38 – 39
  5. Popular Mechanics. // януари 1944.
  6. Green , Green, p. 39
  7. Piper Cub Tank Buster. // Popular Science 146. New York, Popular Science Publishing Company, февруари 1945. с. 84.
  8. Carpenter, Leland F. Aviation Enthusiast Corner. // Aero Web. Посетен на 21 октомври 2011.
  9. Rottman, Gordon L. US Airborne Units in the Pacific Theater 1942 – 45. // Osprey, 2007. с. 43.
  10. Harclerode, Peter. Wings of War–Airborne Warfare 1918 – 1945. // Weidenfeld & Nicolson, 2005. с. 332 – 33.
  11. а б Kleber , Birdsell, pp. 549 – 54
  12. Green, Michael. Weapons of the Modern Marines. // Zenith Imprint Press, 2004. с. 45.
  13. Green, Green, p. 39
  14. TM 9 – 297, 3.5-inch Rocket Launchers M20 and M20B1. // Department of the Army, 10 август 1950. с. 31 – 35, 86 – 88.
  15. TM 9-1055-201-12, Launcher, Rocket, 3.5-in M20A1 and M20A1 B1. // Department of the Army, август 1968. с. 39.
  16. Fukumitsu, Keith K. No More Task Force Smiths. // Army.
  17. former members of Task Force Smith. To President Reagan on failure of 2.36 inch bazooka. // 1985.
  18. Blair, Clay. The Forgotten War: America in Korea, 1950 – 1953. // Naval Institute Press, 2003..
  19. Appleman, Roy. Disaster in Korea: The Chinese Confront MacArthur. Т. 11. College Station, Texas, Texas A and M University, 1989. ISBN 978-1-60344-128-5. с. 17 – 18, 118, 188, 120, 190.
  20. Archer, Denis HR. Infantry Weapons. // Jane, 1976. с. 572..