Байбарс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Байбарс
الظاهر بيبرس الكايد
تمثال للسلطان الظاهر بيبرس (cropped).JPG
Роден
около 1233 г.
Починал
Погребан Сирия

Етнос Кумани
Религия Ислям
Сунизъм
Байбарс в Общомедия

Ал-Малик Ал Захир Рукнадин Байбарс Ассалихи, известен само като Байбарс, е четвъртият мамелюкски султан на Египет и Сирия, талантлив военачалник от кумански произход. Издига се от обикновен слуга до султан, който управлява между 1260 и 1277 и обединява Сирия и Египет. Известен е с военните си кампании срещу монголците и кръстоносците[1]:239 и с вътрешните административни реформи. В арабския свят все още е популярна народната легенда Sirat Baybars, разказваща за живота му.[2]

Произход и живот в робство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1223 г. в страната на кипчаките на север от Черно море.

След като монголите нахлуват в родината му около 1242 г., Байбарс с още много свои сънародници е продаден като роб. Тюркоезичните роби, които формират гръбнака на повечето ислямски армии, са много ценени и в крайна сметка Байбарс е купен от един от султаните от династията Аюбиди в Египет. Преминава военно обучение на остров Рода в р. Нил и показва големи военни умения.[2] Назначен е за командир на личната стража на султана през 1246 г.

Байбарс се прославя като командир на аюбидската армия в битките при Ел Мансур и Фарискур през 1250 г. срещу участниците в Седмия кръстоносен поход. Предводителят на похода крал Луи Девети попада в плен, но по-късно е освободен срещу огромен откуп. Новият султан на Египет Туран-шах II ибн Айюб настройва мамелюците срещу себе си. Осъзнавайки своята военна сила, група мамелюкски емири начело с Байбарс организира убийството на Туран-шах и слага край на управлението на Аюбидите. На престола се възкачва вдовицата на султан Туран-шах Шаджар ад-Дур, която взема за съпруг мамелюка Айбек.

Аюбидите в Египет са верноподаници на Абасидския халифат, но той престава да съществува през 1258 г., когато монголите превземат Багдад и убиват халиф ал-Мустазим. Следващата година 120 000-хилядна монголска армия под командването на Хулагу хан прекосява река Ефрат и навлиза в Сирия. Скоро след като новината за монголското нахлуване достига до Египет, мамелюкът Кутуз се самопровъзгласява за султан (1259) и организира успешно съпротивата срещу монголците, като се съюзява с Байбарс. Решаващата битка е при Айн Джалут в Палестина през септември 1260 г., когато мамелюците побеждават монголците. Байбарс изиграва решаваща роля в битката, скоро след нея организира заговор, убива Кутуз и е избран за султан[2].

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Три години по-късно Байбарс възстановява халифата като провъзгласява за халиф един от Абасидите – ал-Мустанзир, който на свой ред провъзгласява Байбарс за султан. Освен това халифът признава властта на мамелюкския султан над Египет, Сирия, Месопотамия, Диарбекир, Хиджаз и Йемен, както и върху всяка територия, отвоювана от кръстоносците или монголите. Наследниците на ал-Мустанзир продължават да носят титлата халиф, но нямат никаква реална власт в управлението.

В управлението си Байбарс се стреми да подражава на Саладин и насочва усилията си срещу кръстоносците, като е основен военен противник на Осмия и Деветия кръстоносен поход. Започва да укрепва завоеванията си като преустройва всички крепости в Сирия, разрушени от монголите и създава нови арсенали, строи военни и товарни кораби. За да консолидира мюсюлманските сили, обединява Сирия и Египет. Завладява няколкото останали града в Сирия, управлявани от аюбидски принцове.

От 1265 до 1271 г. провежда ежегодни кампании срещу кръстоносците, като завладява Арсуф, Хайфа и Антиохия (май 1268). Между 1271 и 1273 г. разбива асасините в Сирия. Провежда офанзива и срещу арменците (които са се съюзили с монголите), като опустошава земите им и разграбва градовете им. През 1276 г. покорява Кесарея в Кападокия (дн. Кайсери). За да подсигури границите на Египет на юг и запад, Байбарс изпраща военни експедиции в Нубия и Либия, като лично командва 15 кампании.[2]

Царуването му бележи начало на господството на мамелюците в Източното Средиземноморие и затвърждава трайността на тяхната военна система.

Байбарс умира на 1 юли 1277 г. в Дамаск.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Успенский, Фьодор. История на кръстоносните походи. София, Мария Арабаджиева, 2007. ISBN 9545843411. с. 275.
  2. а б в г Baybars I | Mamlūk sultan of Egypt and Syria. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 23 декември 2020. (на английски)