Байловце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Байловце
Бајловце
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
42.2259° с. ш. 21.9455° и. д.
Байловце
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 628 m
Население 129 души (2002)
Пощенски код 1302

Байловце или Байловци (на македонска литературна норма: Бајловце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек в най-западните склонове на планината Герман.

История[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 1873 година на проведения истилям (допитване) селото се определя в полза на Българската екзархия.[1]

В края на XIX век Байловце е голямо българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Байловци е населявано от 910 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Байловци има 880 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 114 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 129 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 126
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Божил Байловски (предпоследен в първата колона).
Родени в Байловце

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хаџи-Васиљевић, Јован. Патриаршисте и екзархисте у Скопскоj ехархиjи. // Браство, Књига 49. Београд, 1938. с. 47.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Лазаров, Кръстю. Спомени
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 643.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.


     Портал „Македония“         Портал „Македония