Байо Пивлянин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Байо Пивлянин

Роден
около 1630 г.
Починал
1685 г. (55 г.)
близо до Цетине, Османска империя
Байо Пивлянин в Общомедия

Байо Пивлянин (на сръбски: Бајо Пивљанин) с рождено име Драгойло Николич (ок. 1630 – 7 май 1685) е хайдутин, действал основно в османските територии на Херцеговина и южна Далмация и смятан за един от най-забележителните хайдути на своето време. Герой на сръбския народен епос, в който често е наричан и Соко Байо (Байо Сокола).

Според преданието Байо Пивлянин е роден в село Рудинице в историческата област Пива в Черна гора, в семейството на Никола и Ружа.[1] Той получава от кръстника си, свещеника Иванович, името Драгойло, но дядо му Симо го нарича Байо (от „бая“), за да расте здрав.[2] Прехранва се с търговия на волове докато извършено насилие от турците го принуждава да напусне селото си и да се присъедини към хайдушкото движение. Споменат е през 1654 г. именно като хайдутин по време на Кандийската война, а две години по-късно преминава на служба при венецианците, които използват хайдутите в борбата си за надмощие с османците. Между 1665 и 1668 г. Байо Пивлянин вече е войвода на чета.[3]

След като войната завършва неблагоприятно за венецианците, по настояване на турците и поради опасенията на самите венецианци, че хайдутите могат да станат причина за нови конфликти с османците, които венецианците искат да избегнат на всяка цена, хайдутите стават нежелани на територията на Котор и са изтласкани от убежището им в Которския залив.[4] През следващите години до 1684 г. Байо Пивлянин заедно с други хайдути и семействата им са бежанци в Далмация. След като военният конфликт се подновява, той се връща в Котор и отново е нает да защитава границата.[5]

На 7 май 1685 г. загива близо до Цетине в битка с турците. [6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Leković, Žarko (2007). Bajo Pivljanin – prilozi za biografiju. Istorijski zapisi [Historical records]. 80. Istorijski institut Crne Gore. pp. 247
  2. Leković, Žarko (2007). Bajo Pivljanin – prilozi za biografiju. Istorijski zapisi [Historical records]. 80. Istorijski institut Crne Gore. pp. 247
  3. Samardžić, Radovan; Veselinović, Rajko L.; Popović, Toma (1993). Radovan Samardžić (ed.). Istorija srpskog naroda: Srbi pod tuđinskom vlašću 1537–1699 [History of the Serb people: Serbs under foreign rule 1537–1699]. Belgrade: Srpska književna zadruga, p.410
  4. Samardžić, Radovan; Veselinović, Rajko L.; Popović, Toma (1993). Radovan Samardžić (ed.). Istorija srpskog naroda: Srbi pod tuđinskom vlašću 1537–1699 [History of the Serb people: Serbs under foreign rule 1537–1699]. Belgrade: Srpska književna zadruga, p.423
  5. Kostić, Lazo M. (1970). Stogodišnjica I Krivošijskog ustanka, 1869–1969: istorijska i pravna rasprava. Iskra, p.79
  6. Bojović, Zlata (2008). Књижевност и стварност: Научни састанак слависта у Вукове дане, 12–15, IX 2007. Belgrade: Међународни славистички центар, p.151