Бакински метрополитен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бакинският метрополитен, пълно име Бакински метрополитен „В. И. Ленин” (на български: Lenin adına Bakı Metropoliteni - Ленин адъна Бакъ Метрополитени), е системата от линии и станции на метрото в Баку, Азербайджан.

Открито е на 6 ноември 1967 г. Има 22 станции, обща дължина на линиите 34,6 км и дължина на пероните 102 м. (могат да приемат 5-вагонни състави от модела 81-717/714).

Метростанция "Ази Асланов"
Схема на метрото в Баку
Перспективна схема на метрото

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г. започва разработка на проект за построяване на извънуличен транспорт (метро), но Втората световна война попречва на реализацията на тези планове.

С постановление на Министерския съвет на СССР се слага началото на проектирането и строителството на метрото (1949), утвърден е техническият проект (1951) и започва изграждането. Строителството е спряно и замразено през септември 1953 г. Възобновено е едва през 1960 г., но първоначалният проект е изменен и, вместо да се продължи прокопаването на тунелите към парк „Низами” и ВЕЦ „Червена звезда” (Черния град), се насочва към Монтино.

Още отначало станция „28 април” (днес „28 май”) е замислена като обща кросплатформена възлова станция за 2-те линии.

На 6 ноември 1967 г. 5-ят метрополитен в СССР встъпва в експлоатация. Пусковият участък е с 6 станции и дължина 6,5 км.

Перспективи[редактиране | редактиране на кода]

Извършват се подготвителни работи за строителството на още 3 станции: „Мушвиг”, „Джавадхан” и „Автогарата”. На новите станции дължината на пероните ще бъде удължена от 102 м. до 137 м. Сега станциите приемат 5-вагонни композиции от модела 81-717/714, а в бъдеще станциите на Трета и Четвърта линия ще приемат 7- или 8-вагонни състави.

В началото на юли 2009 г. е съобщено, че френската компания Sistra е победител в търга за проектирането на нови 46 станции от разширението на метрото в Баку. Срокът за представянето на проекта е 14 месеца. Цената му е $5,5 млн. Строителството на новите станции ще се извършва от чешки и южнокорейски фирми. Съгласно договора всяка станция трябва да бъде предадена в течение на 14 до 16 месеца след началото на строителството.

Открити участъци[редактиране | редактиране на кода]

  • 6 ноември 1967 г.: Бакъ Совети - 28 май - Нариман Нариманов, 6,5 км.
  • 22 февруари 1968 г.: 28 Май - Шах Исмаил Хатаи, 2,3 км., «28 май» е обща станция за 2-те линии.
  • 5 май 1970 г.: Нариман Нариманов - Улдуз, 2,1 км.
  • 7 ноември 1972 г.: Улдуз - Нефтчиляр, 5,3 км.
  • 31 декември 1976 г.: 28 май - Низами Гянджеви, 2,2 км.
  • 28 март 1979 г.: Нариман Нариманов - Бакмил, 0,5 км. (образувано разклонение)
  • 31 декември 1985 г.: Низами Гянджеви - Мемар Аджеми, 6,5 км.
  • 28 април 1989 г.: Нефтчиляр - Ахмедлъ, 3,3 км.
  • 27 декември 1993 г.: Джафар Джаббарлъ предаден е участъкът „28 Май - Мемар Аджеми” от 1-ва линия, образувано е 3-маршрутно еднопътно движение; линия 2 се превръща в единствения еднопътен маршрут «Джафар Джаббарлъ - Шах Исмаил Хатаи» (от 17 декември 2008 движението е двупътно)
  • 10 декември 2002 г.: Ахмедлъ - Ази Асланов, 1,4 км
  • 9 октомври 2008 г.: Мемар Аджеми - Насими, 1,7 км
  • 30 декември 2009 г.: Насими - Азадлъг проспекти (бълг. Проспект на свободата), 1,3 км
  • 29 юни 2011 г.: Азадлъг проспекти - Дарнагюль, 1,5 км

Преименувани станции[редактиране | редактиране на кода]

След съветския период и обособяването на Азербайджан като независима и суверенна държава, са преименувани 8 станции.

През 1992 г.:

  • снтанция Аврора става Кара Караев
  • станция 28 Април става 28 май
  • станция 26 Бакъ Комиссаръ (бълг.: 26 бакински комисари) става Сахил
  • станция Шаумян става Хатаи
  • станция 11 Гъзъл Орду мейданъ става 20 януари
  • станция Електрозаводска става Бакмил

През 2007 г.:

  • станция Бакъ Совети (бълг.:Бакински съвет) става Ичери Шехер

На 30 декември 2011 г.:

  • станция „Мешади Азизбеков“ става ст. „Кероглу“.

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

В метрото в Баку се използват вагони от типа 81-717/714. Обслужва се от депо „Бакмил”.

Произшествия[редактиране | редактиране на кода]

На 29 октомври 1995 г. в метрото в Баку се случва трагедия, окачествена като най-страшната в световните метрополитени: загиват между 287 и 317 души - повече, отколкото в най-големите терористични актове, извършвани в метрополитените.

В съботния 29 октомври в метрото е многолюдно. Влакът тръгва от станция „Улдуз“, а в тунела между 3-ти и 4-ти вагон става пробив на силов електропровод и зануляването му с корпуса на вагона. Волтовата дъга прогаря пода (както и азбестовата изолация) и избухва пожар. В резултат на неадекватната реакция от диспечерите, поради липса на достоверна информация за случилото се, след снемането на напрежението и започналата евакуация на пътниците е включена обратна тяга на вентилацията, нагнетяваща въздух от станцията в гръб на евакуиращите се. Връхлитащите пламъци и отровни газове от горящите вагони се стоварват върху хората. Повечето загинали са от задушаване, а силата на бушуващия пожар е била такава, че колелата на вагоните са се заварили за релсите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]