Бакински метрополитен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бакински метрополитен
Bakı Metropoliteni
Baku Subway logo.jpg
Avtovağzal stansiyası 1.jpg
Станция „Avtovağzal“
Информация
Тип метро
Място Баку
Станции 25
Пътници 608,200 (дневно)
Уебсайт http://metro.gov.az
Пусната 6 ноември 1967
Оператори „Bakı Metropoliteni“
Дължина 36.63 km
Брой линии 3
Междурелсие 1,520 mm
Електрификация Трета релса, 825V
Схема
Baku Metro map.jpg
Бакински метрополитен в Общомедия

Бакинският метрополитен, пълно име Бакински метрополитен „В. И. Ленин“ (на български: Lenin adına Bakı Metropoliteni – Ленин адъна Бакъ Метрополитени), е системата от линии и станции на метрото в Баку, Азербайджан.

Открито е на 6 ноември 1967 г. Има 25 станции, обща дължина на линиите 36,7 км и дължина на пероните 102 м. (могат да приемат 5-вагонни състави от модела 81 – 717/714 и 81 – 760/761).

Метростанция „Ази Асланов“
Перспективна схема на метрото

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г. започва разработка на проект за построяване на извънуличен транспорт (метро), но Втората световна война попречва на реализацията на тези планове.

С постановление на Министерския съвет на СССР се слага началото на проектирането и строителството на метрото (1949), утвърден е техническият проект (1951) и започва изграждането. Строителството е спряно и замразено през септември 1953 г. Възобновено е едва през 1960 г., но първоначалният проект е изменен и, вместо да се продължи прокопаването на тунелите към парк „Низами“ и ВЕЦ „Червена звезда“ (Черния град), се насочва към Монтино.

Още отначало станция „28 април“ (днес „28 май“) е замислена като обща кросплатформена възлова станция за 2-те линии.

На 6 ноември 1967 г. 5-ят метрополитен в СССР встъпва в експлоатация. Пусковият участък е с 6 станции и дължина 6,5 км.

Перспективи[редактиране | редактиране на кода]

Извършват се подготвителни работи за строителството на още 3 станции: „Мушвиг“, „Джавадхан“ и „Автогарата“. На новите станции дължината на пероните ще бъде удължена от 102 м. до 137 м. Сега станциите приемат 5-вагонни композиции от модела 81 – 717/714 и 81 – 760/761, а в бъдеще станциите на Трета и Четвърта линия ще приемат 7- или 8-вагонни състави.

В началото на юли 2009 г. е съобщено, че френската компания Sistra е победител в търга за проектирането на нови 46 станции от разширението на метрото в Баку. Срокът за представянето на проекта е 14 месеца. Цената му е $5,5 млн. Строителството на новите станции ще се извършва от чешки и южнокорейски фирми. Съгласно договора всяка станция трябва да бъде предадена в течение на 14 до 16 месеца след началото на строителството.

Открити участъци[редактиране | редактиране на кода]

  • 6 ноември 1967 г.: Бакъ Совети – 28 май – Нариман Нариманов, 6,5 км.
  • 22 февруари 1968 г.: 28 май – Шах Исмаил Хатаи, 2,3 км., „28 май“ е обща станция за 2-те линии.
  • 5 май 1970 г.: Нариман Нариманов – Улдуз, 2,1 км.
  • 7 ноември 1972 г.: Улдуз – Нефтчиляр, 5,3 км.
  • 31 декември 1976 г.: 28 май – Низами Гянджеви, 2,2 км.
  • 28 март 1979 г.: Нариман Нариманов – Бакмил, 0,5 км. (образувано разклонение)
  • 31 декември 1985 г.: Низами Гянджеви – Мемар Аджеми, 6,5 км.
  • 28 април 1989 г.: Нефтчиляр – Ахмедлъ, 3,3 км.
  • 27 декември 1993 г.: Джафар Джаббарлъ предаден е участъкът „28 май – Мемар Аджеми“ от 1-ва линия, образувано е 3-маршрутно еднопътно движение; линия 2 се превръща в единствения еднопътен маршрут „Джафар Джаббарлъ – Шах Исмаил Хатаи“ (от 17 декември 2008 движението е двупътно)
  • 10 декември 2002 г.: Ахмедлъ – Ази Асланов, 1,4 км
  • 9 октомври 2008 г.: Мемар Аджеми – Насими, 1,7 км
  • 30 декември 2009 г.: Насими – Азадлъг проспекти (бълг. Проспект на свободата), 1,3 км
  • 29 юни 2011 г.: Азадлъг проспекти – Дарнагюль, 1,5 км
  • 29 април 2016 г.: Мемар Аджеми-2 – Автовокзал, 2,1 км

Преименувани станции[редактиране | редактиране на кода]

След съветския период и обособяването на Азербайджан като независима и суверенна държава, са преименувани 8 станции.

През 1992 г.:

  • снтанция Аврора става Кара Караев
  • станция 28 април става 28 май
  • станция 26 Бакъ Комиссаръ (бълг.: 26 бакински комисари) става Сахил
  • станция Шаумян става Хатаи
  • станция 11 Гъзъл Орду мейданъ става 20 януари
  • станция Електрозаводска става Бакмил

През 2007 г.:

  • станция Бакъ Совети (бълг.:Бакински съвет) става Ичери Шехер

На 30 декември 2011 г.:

  • станция „Мешади Азизбеков“ става ст. „Кероглу“.

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

В метрото в Баку се използват вагони от типа 81 – 717/714. Обслужва се от депо „Бакмил“.

Произшествия[редактиране | редактиране на кода]

На 29 октомври 1995 г. в метрото в Баку се случва трагедия, окачествена като най-страшната в световните метрополитени: загиват между 287 и 317 души – повече, отколкото в най-големите терористични актове, извършвани в метрополитените.

В съботния 29 октомври в метрото е многолюдно. Влакът тръгва от станция „Улдуз“, а в тунела между 3-ти и 4-ти вагон става пробив на силов електропровод и зануляването му с корпуса на вагона. Волтовата дъга прогаря пода (както и азбестовата изолация) и избухва пожар. В резултат на неадекватната реакция от диспечерите, поради липса на достоверна информация за случилото се, след снемането на напрежението и започналата евакуация на пътниците е включена обратна тяга на вентилацията, нагнетяваща въздух от станцията в гръб на евакуиращите се. Връхлитащите пламъци и отровни газове от горящите вагони се стоварват върху хората. Повечето загинали са от задушаване, а силата на бушуващия пожар е била такава, че колелата на вагоните са се заварили за релсите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]