Бакла

	Бакла
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):	Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Бобовоцветни (Fabales)
семейство:	Бобови (Fabaceae)
клон:	Non-. a. acid-. clade
клон:	Hologalegina
клон:	I. repeat-. clade
триб:	Същински бобови (Fabeae)
род:	Глушина (Vicia)
вид:	Бакла (V. faba)
	Научно наименование
	Vicia faba Linnaeus, 1753
	Бакла в Общомедия
	[ редактиране ]

Бакла (Vicia faba), също чер боб, е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови (Fabaceae). Култивиран е от човека още в праисторическа епоха. Използва се за храна, фураж, зелено торене и сурогат на кафето.

Разпространение

Растението е разпространено в Европа, Азия, Африка и Южна Америка.

В България е пренесена вероятно от древна Гърция.

Описание

Височината на стеблото достига до 1,5 m. Цветовете са оцветени в бяло-розово, с черни петна на дъното. Издържа ниски температури до 4 – 5°C.

Приложение

Отглежда се заради семената и зелените чушки, които се употребяват за храна. Зрелите семена са богати на белтъци (22 – 35%) и въглехидрати. По-рядко се използва за фураж и зелено торене. Най-разпространен е сортът хиоска бакла. Отглежда се на ограничени площи предимно като ранен пролетен зеленчук. Задоволява нуждите на пазара до излизането на зеления фасул, на който отстъпва по хранителни и вкусови качества. Най-много се използва в арабската кухня.

Източници

„Енциклопедия България“, БАН, 1978 г., том 1, стр. 172

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.