Баку

Баку Bakı
	Баку Координати: 40°21′59.96″ с. ш. 49°50′06.65″ и. д. / 40.366656° с. ш. 49.835183° и. д.
Страна	Азербайджан
Площ	2140 km²
Надм. височина	-28 m
Население	2 293 100 души (2020); 1072 души/km²
Кмет	Елдар Азизов
Основаване	I век
Първо споменаване	V век
Пощенски код	AZ1000
Телефонен код	+994 12
МПС код	10 – 90 – 99 AZ
Часова зона	UTC+4
Официален сайт	www.baku-ih.gov.az
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Walled City of Baku with ; the Shirvanshah's Palace ; and Maiden Tower
Регион	Европа и Северна ; Америка
Тип	Културно наследство
Критерии	(iv)
Вписване	2000 (24-та сесия)
	Баку в Общомедия

Баку́ (на азербайджански: Bakı, МФА (азърб.):[bɑˈcɯ], Бакъ̀) е столицата на Азербайджан, както и най-големият град на Каспийско море и в региона на Кавказ.^[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Баку (азерб. Бакъ, възможно от перс. бад кубе – град на ветровете) е столицата и най-големият град в Азербайджан.

Население – 2 064 900 души (2010).^[3]

Географски координати – 40°22′с. ш. 49°53′и. д.

Гербът на Баку представлява три факела на фона на морските вълни. Азербайджан отдавна е наричан „Страна на огньовете“ и Баку с неговите природни огньове е неин символ. Тук живее повече от половината градско население на страната. Територията на Баку е 192 хиляди хектара, а на историческия център на града – Крепостта – 21,5 хектара. Баку се простира на целия Апшеронски полуостров и извън него – включвайки в себе си селища-„амфибии“ върху естествени и изкуствени острови. Баку е разположен на брега на Каспийско море. Множество малки острови (Беюк-зире, Даш-зире, Зенбил, Сенги Муган, Чикил, Гарасу, Хере-зире, Чилов, Пиралахи, Игнат Даш и др.) образуват Бакинския архипелаг.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Баку е разположен в зоната на умерения климат. В съответствие с Климатичната класификация на Кьопен, климатът на Баку е студен степен. Летата са топли, сухи и слънчеви, със сравнително високи температури (30 °C) и с най-ниски стойности от 20 °C. Температурата през лятото рядко достига 35 °C. Зимите са студени и влажни, със средна максимална температура от 6 °C и средна минимална от 2 °C, падат и под 0 °С. Обикновено падат около 2 – 3 снеговалежа годишно. Пролетта и есента са леки. Средното количество валежи на година е 210 mm.

Средни температури за Баку
температура	яну	фев	мар	апр	май	юни	юли	авг	сеп	окт	ное	дек
минимална	2 °C	2 °C	4 °C	9 °C	14 °C	18 °C	21 °C	21 °C	18 °C	13 °C	8 °C	3 °C
максимална	6 °C	6 °C	10 °C	16 °C	22 °C	27 °C	30 °C	30 °C	26 °C	20 °C	14 °C	10 °C

История и култура[редактиране | редактиране на кода]

Баку е древен град. В древността градът се е наричал на персийски „Барака“ (Baraca, باراکا), а на арменски се е наричал „Пакован“ (Pakovan, Պակովան). За пръв път се споменава в изворите през VI век. Тук се сливат Европа и Азия, западната и източната култура.

Баку е крупен културен център. Тук за пръв път в мюсюлманска страна е вдигната завесата на национален театър, прозвучала е първата опера, издавал се е първият вестник, открита е първата библиотека. Днес в Баку има много музеи и университети.

Сгради и културни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Разнообразието от исторически паметници е необичайно.

Уникалните скални древни изображения, оставени от първобитните хора върху стените на пещери, на скали и каменни отломъци, могат да се видят в Държавния историко-художествен резерват Гобустан (на 60 km от Баку).

В най-древната част на града – Крепостта „Ичери Шехер“ („Вътрешен град“) се намира цял комплекс уникални древни съоръжения. Това е историко-архитектурният музей – резерват, в който влиза ансамбълът на двореца на Ширваншаховете (XV век). На територията на крепостта се намира Момината кула (XII век). По своите архитектурни особености Момината кула е единствената на Изток.

В Баку могат да се видят и великолепни образци на западноевропейската архитектура от края на XIX и началото на XX век и забележителни образци на архитектурата на 30-те и 80-те години на XX век.

Храмове:

Храм на огнепоклонниците „Атешгях“, разположен на 30 km от Баку.
Джамията Биби Хейбат от XIII век е разрушена от болшевиките през 1939 г. и е възстановена през г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Съвременен Баку е град с развита инфраструктура, който органично съчетава минало и настояще. Също така е крупен индустриален център: старите петролни сонди, знаменитите Нефт Дашларъ („Нефтени камъни“), уникалният завод за дълбоководни основи, съвременните петролни платформи.