Балабан (инструмент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Балабан.

Балабан
Balaban Azerbaijani.JPG
Информация
Класификация дървен духов музикален инструмент с двойна пластинка
Сродни инструменти Дудук, шви, гуан,
кавал, най и др.
Тонов обем
Notenbeispiel Undezime.gif
Балабан в Общомедия

Балабан (на азербайджански: Balaban, на лезгински: кфил, на персийски: دودوک или بالابان; Narmeh-ney, на турски: Balaban или Mey, на узбекски: Balaban[1]), или понякога баламан[2][3] е дървен духов музикален инструмент с двойна пластинка. Представлява тръба с 9 отверстия. Балабанът е народен инструмент на азербайджанците,[1][4][5][6][7] узбеките[1] и някои народи на Северен Кавказ.[1] В Азербайджан балабанът е наричан и дюдюк (на азербайджански: düdük)[8]. Близко по конструкция и звучене на балабана са инструментите дудук (Армения), и дудуки в Грузия.[4]

За извличане на хроматични звуци се прибягва до частично закриване на отверстията, с подбиране на необходимите по сила вдухвания. Звукът на балабана е мек, леко вибриращ, с изразителен тембър. Обикновено се използват два балабана – единият свири мелодията, а другият поддържа избрания басов пункт. Понякога към втория се присъединяват ударни инструменти (деф или нагара). На балабан се изпълняват мелодиите на песни, танци, пиеси. Инструментът се включва в оркестри и ансамбли за народни инструменти.

Според азербайджанския изследовател Касимов, на територията на Мингечаур е открит духов музикален инструмент, направен от кост, отнасящ се към I век пр.н.е., който е прототип на съвременния балабан.[5]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на инструмента произлиза от думите бала, тоест малък и бан – кукуригане на петел, което е свързано с характера на тембъра на инструмента.[2]

Изработка[редактиране | редактиране на кода]

Ашуги на празника Новруз в Баку.
Азербайджански народни инструменти (в това число баламан) на съветска пощенска марка от 1990 г.

Балабанът се изработва предимно от кайсиево, орехово, черничево или крушово дърво. При този процес, дървото се поставя на специална машина и издълбава отвътре. След това се промазва с ленено масло или зехтин и се суши при определена температура в продължение на дълго време. В готовия корпус на балабана си пробиват 8 отверстия на лицевата страна и един отзад. Мундщукът е направен от тръстика, като има определени размери. Той е сплескан от едната страна, поради което балабанът понякога се нарича „ясти Балабан“.(на азербайджански: yastı balaban – плосък балабан).[2]

Звук[редактиране | редактиране на кода]

Диапазонът на азербайджанския балабана обхваща звуците от „сол“ малка октава до „до“ втора октава. Възможностите за увеличения на диапазона с още няколко звука зависят изключително от масторството на изпълнението.[2] За извличане на хроматически звуци изпълнителите прибягват до частично прикриване на отверстията, подбирайки необходимата сила на вдухванията. Звукът на балабана напомня на звученето на кларнет в долен регистър.[4] За разлика от зурната, която заради рязкостта на издавания звук се използва на открито, на балабан често се свири в помещения.[5]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Азербайджанският балабан широко се използва в състава на оркестри, ансамбли, както и от ашугски и други фолклорни изпълнителски групи.[2]

При свирене на балабан изпълнителят открива и закрива отворите с пръстите на двете си ръце. За изкарване на звук от балабан, изпълнителят набира в устата си въздух и с голямо умение го насочва в мундщука между устните си. Движението на пръстите на музиканта по дупките постига желаната височина на звука. Музикалният строй на инструмента и височината на звука се регулират с помощта на пръстен, поставен на мундщука.[2]

Популяризиране[редактиране | редактиране на кода]

Балабанът е използван в две азербайджански песни на конкурса Евровизия: в песента на Сабина БабаеваWhen the Music Dies[9] и тази на Диляра Кязимова, „Start a Fire“.[10][11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Толковый словарь русского языка Кузнецова. 1 е изд е: СПб.: Норинт. С. А. Кузнецов. 1998 … БАЛАБА́Н-а; м. При азербайджанците, узбеките и някои народи на Северен Кавказ: народен духов инструмент.
  2. а б в г д е Меджнун Керимов. Атлас традиционной азербайджанской музыки. Бабалан
  3. Музыкальная энциклопедия. Азербайджанская музыка. Под ред. Ю. В. Келдыш. Т. 1. А – М.: Советская энциклопедия, 1973.

    Широко разпространени духови – тутек, баламан, или балабан, зурна

  4. а б в Музыкальная энциклопедия. Баламан. Под ред. Ю. В. Келдыш. Т. 1. А – М.: Советская энциклопедия, 1973
  5. а б в ((ru)) Касимов, К. А.. „Народы Азербайджанской Советской Социалистической Республики. Азербайджанцы. Народное творчество“. Издательство Академии наук СССР, 1962. с. 158.
  6. ((ru)) Токарев, Сергей Александрович. „Основы этнографии: Учеб. пособие для ист. специальностей вузов“. Высшая школа, 1968. с. 311.
  7. ((ru)) Под редакцията на Б. А. Гарданова, А. Н. Гулиева, С. Т. Еремяна, Л. И. Лаврова, Г. А. Нерсесова, Г. С. Читая. „Глоссарий. Термины, встречающиеся в тексте. Народы Азербайджанской ССР“. Издательство Академии наук СССР, 1962. с. 637.

    Балабан (балабан) – духов музикален инструмент от типа на гобоя…

  8. Encyclopaedia Iranica. Balaban.: „BĀLĀBĀN, a cylindrical-bore, double-reed wind instrument about 35 cm long with seven finger holes and one thumb hole, played in eastern Azerbaijan in Iran and Soviet Azerbaijan (where it is also called düdük).“
  9. Sabina Babayeva to sing „When The Music Dies“ in Baku. Eurovision.tv.
  10. Dilara Kazimova – Start A Fire (Eurovision 2014 Azerbaijan). // Mid.az. 16.03.2014.
  11. It is time to „Start A Fire“ for Dilara Kazimova // Eurovision.tv.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Балабан (инструмент)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.