Балдерих II от Лиеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Балдерих II (на френски: Baldéric II de Liège; на немски: Balderich II von Lüttich; Balderich von Looz; на латински: Baldricus episcopus; † 29 юли 1018 в Хеереваарден, Нидерландия) е от 1008 до 1018 г. епископ на Лиеж.

Той е вторият син на граф Ото от Лоон († пр. 1016]) и съпругата му Лутгарда от Намюр, дъщеря на граф Алберт I от Намюр. Неговият брат е граф Гизелберт от Лоон († 1044/46).[1] Toy Той е племенник на епископ Балдерих I от Лиеж († 959) и роднина на епископ Балдерих от Утрехт († 975).

Балдерих първо е управител на имотите на манастир Свети Емеран в Регенсбург. Той става дворцов капелан на императорите Ото III и Хайнрих II. Хайнрих II до издига на епископ и скоро му подарява кралска гора, дясно от Маас, и други други собствености в графство Антверпен.[2][3]

През 1012 г. той участва в националния събор в Кобленц, в който се разсъждава за въстаналия епископ Дитрих от Мец.[4] Същата година Хайнрих II прекарва Векликден в Лиеж.

За защита на територията си той построява замък Хугарден, което води 1013 г. до военен конфликт с граф Ламберт фон Льовен.

Абатство Св. Жак в Лиеж, 1735

Балдерих освещава през 1015 г. Ламбертус-катедралата Лиеж. През 1016 г. в Лиеж той създава манастир Св. Якоб (Св. Жак) и прави абат Олберт от Жамблу за негов ръководител. Един от учениците на Отберт пише ок. 1053 г. „Vita“ на епископа.[5] През 1016 г. един роднина на епископа подарява собствеността си на църквата на Лиеж. Също и епископът дарява своята лична собственост на епископството.

Епископът участва през 1018 г. с войска от неговата територия в поход на херцога на Долна Лотарингия Готфрид II против Фризия. Той е много болен по това време и умира в Хеереваарден на Маас. Той е погребан в основания от него манастир Св. Якоб в Лиеж.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Medieval Lands
  2. Heinrich II. - RI II,4 n. 1692 (Regest RI-online)
  3. Heinrich II. - RI II,4 n. 1694 (Regest RI-online)
  4. Heinrich II. - RI II,4 n. 1764c (Regest RI-online)
  5. Max Manitius: Geschichte der lateinischen Literatur des Mittelalters II. München, 1923 S.379-382

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Krista Codea: Intervenienten und Petenten vornehmlich für lothringische Empfänger in den Diplomen der liudolfingischen Herrscher (919-1024). Bonn, 2008 S.387-389
  • Heinrich Leo: Zwölf Bücher niederländischer Geschichte. Teil 1. Halle, 1832 S.383-386

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]