Балдуин II (Йерусалим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балдуин II, крал на Йерусалим
Балдуин предава храма на Саломон на Юг дьо Пайен и Готфрид дьо Сент Омер.

Балдуин де Бурк (на френски: Baudouin de Bourcq, Baudouin II d'Édesse, Baudouin II de Jérusalem, * пр. 1080, † 21 август 1131) е господар на Бурк, от 1100 до 1118 г. граф на Едеса и като Балдуин II крал на Йерусалим от 1118 до смъртта си 1131 г.

Той е син на Хуго I, граф на Ретел (1040 – 1118), и на Мелисенда дьо Монлери. [1][2]

От 1096 до 1099 г. той участва в първия кръстоносен поход в Светите земи. Там неговият братовчед Балдуин дьо Булон му предава през 1101 г. Графство Едеса, когато става крал на Йерусалим. Когато Балдуин дьо Булон умира бездетен през 1118 г., той го последва също и на трона в Йерусалим. Графството Едеса той дава на братовчед си (майките им са сестри) Жослен I дьо Куртене.

Като граф на Едеса през 1104 г. след битката при Харан (7 май 1104), Балдуин е пленен от селджуките и освободен през 1108 г. През 1125 г. Балдуин събира около себе си рицарите от всички Кръстоносни държави, и побеждава селджуките в битката при Азаз (11 юни 1125).

През 1131 г. Балдуин се разболява и умира на 21 август същата година. Той е погребан в храма на Гроба Господни в Йерусалим.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин II се жени през 1101 г. за Морфия от Мелитена († 1 октомври 1126 или 1127), дъщеря на арменския княз Габриел от Мелитена (дн. Малатия) (1055 – 1103). Балдуин няма синове, а четири дъщери:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вилхелм Тирски: Historia rerum in partibus transmarinis gestarum. Buch 1, Kapitel 17
  2. Laurentii Gesta Episcoporum Virdunensium 12, MGH SS X, S. 498

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]