Балиан от Ибелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рисунка на печата на Балиан от Ибелин, от The Crusades: The Story of the Latin Kingdom of Jerusalem, от Т. А. Арчър и Чарлс Кингсфърд (London & NY, 1894). Колелцата на шпорите (с по-късна дата) вероятно са грешка на художник от 19 век, копиращ печата.

Балиан от Ибелин е кръстоносен благородник от френски произход, живял през XII век в Йерусалимското кралство. Според един от най-достоверните източници – хронистът на кръстоносните походи Гийом от Тир, Балиан е последният военачалник, ръководил загубената защита на Йерусалим от обсаждащия града египетски султан Саладин.

В литературата Балиан от Ибелин се среща и като Балиан Млади, Балиан от Рамла или Балиан от Наблус.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Балиан се ражда като трети син на Барисан (или Балиан Стари), франкски барон на сеньория Ибелин [1]. Барисан от Ибелин е с франкско-лотарингски произход (според Гийом от Тир той е роднина на йерусалимския крал Балдуин II), но е роден в Италия[2], което не изключва и нормански произход на фамилията.

Като трети син Балиан е в обезнаследена позиция до смъртта на най-големия му брат Юг (Хуго) през 1150 г., господар на сеньория Ибелин. Владеещият сеньория Рамла среден брат Балдуин отстъпва Ибелин на Балиан и той става васал на Йерусалимската корона.

Балиан се доказва като верен васал на непълнолетния сюзерен Балдуин IV при оспорването на регентството през периода 1174 – 1177 г. Участва и в победата при Монжизар, след което получава за съпруга Мария Комнина – кралица на Йерусалим[3], вдовица на Амори I Йерусалимски и племенница на византийския император, която му ражда поне четири деца. В крайна сметка поддържаният от Балиан регент Раймонд III Триполитански е изолиран от Ги дьо Лузинян и Балиан е принуден да признае върховенството на последния. За разлика от него брат му Балдуин изпада в немилост и бяга в Антиохия.

Защита на Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]

Балиан е един от малкото оцелели след разгрома при Хатин, но Саладин завладява наследствените му феодални владения. Балиан се затваря в Йерусалим с патриарх Хераклий и кралица Сибила и скоро градът е обсаден. Въпреки отчаяната съпротива на кръстоносните защитници градът се предава и окончателно е загубен за християнския домен. Не без заслугата на преговорите на Балиан със Саладин обаче предалите се защитници са пропуснати да се оттеглят необезпокоявани към Акра.

Балиан предава Йерусалим на Саладин (Les Passages faits Outremer par les Français contre les Turcs et autres Sarrasins et Maures outremarins, c. 1490.)

По-късно, през 1192 г. името Балиан Ибелински отново се появява, когато той участва в нови преговори със Саладин. Тогава един от водачите на Третия кръстоносен поход – Ричард Лъвското сърце сключва примирие с аюбидския султан и фактически приключва безуспешно тази военна кампания в Близкия изток. Балиан е награден за тези заслуги и компенсиран за загубените Рамла и Ибелин с владения в Каймон [4].

Балиан Ибелински умира през 1193 г. като владетел на Каймон.

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

Синът на Балиан и Мария Комнина Жан получава титлата владетел на Бейрут, а по-късно става Конетабъл на Йерусалимското кралство. Другият негов син – Филип е регент на Кипър през 13 век. Всички членове на фамилията Ибелин са високопоставени членове на йерусалимската аристокрация. Дъщеря му-Маргарет се жени за Юг II дьо Сент Омер, принц на Галилея и Тивериада.

Балиан д'Ибелин в художествените произведения[редактиране | редактиране на кода]

Персонажът Балиан Ибелински придобива широка популярност след филмовата екранизация Небесно царство (2005). Продукцията развива сюжета на базата на една от старофренските митологизирани истории за Балиан Млади, според които той преживява любовен роман със Сибила, кралицата на Йерусалим и сестра на прокажения крал Балдуин. Счита се, че тази история е писана от Ерул, писар или администратор на Балиан Ибелински.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Близо до днешния град Явне, Израел.
  2. Peter W. Edbury, John of Ibelin and the Kingdom of Jerusalem (Boydell Press, 1997), pg. 4.
  3. до 1174 г.
  4. Днес село Камун, недалеч от Хайфа.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Грусе, Рене „История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство“, том I, част I, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 9543200483
  • William of Tyre, A History of Deeds Done Beyond the Sea. E. A. Babcock and A. C. Krey, trans. Columbia University Press, 1943.
  • Peter W. Edbury, John of Ibelin and the Kingdom of Jerusalem. Boydell Press, 1997.
  • Steven Runciman, A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press, 1952.