Балистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Балистика на пряк (прав, хоризонтален) изстрел

Балистиката (на гръцки: βάλλειν – хвърлям) е наука за движението на телата в пространството, след като им бъде придаден някакъв начален импулс.[1] Балистиката е част от динамиката. Има най-широко приложение във военното дело, криминалистиката и съдебната медицина.

Дялове на балистиката[редактиране | редактиране на кода]

Балистиката има следните дялове:

Балистична експертиза[редактиране | редактиране на кода]

Гилза, от 9 мм патрон тип „Люгер“ с отпечатък от затвора.

Балистичната експертиза е дял от криминалистиката, който изследва и има за цел да докаже вида и типа на използваното оръжие и боеприпаси; местоположението на оръжието (стрелеца), траекторията на поразяващите елементи (куршуми) и други. Нарезните оръжия оставят специфични следи по изстреляните куршуми и техните гилзи. Съвременната балистична експертиза е в състояние да идентифицира конкретното оръжие, което е използвано в определен случай.[3]

Балистични и аеродинамични цели[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната противовъздушна отбрана ясно разделя средствата за въздушно нападение на противника на две големи основни групи:[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ветров, В. В.. Баллистика ракетного и ствольного оружия. Волгоград, 2010. с. 472.
  2. Попов, В. Л. и др. Судебно-медицинская баллистика. Санкт-Петербург, Гиппократ, 2002. с. 656.
  3. Георгиев, Людмил. Съдебната балистика в помощ на разследването. // Общество и право (2). 2003. ISSN:0204 – 8523. с. 15 – 17.
  4. Андерсен, Ю. А.. Противовоздушная оборона сухопутных войск. Воениздат МО СССР, 1979. с. 304.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]