Сирийска чесновница
| Сирийска чесновница | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Boettger, 1889 | ||||||||||||||||||
| Сирийска чесновница в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сирийска чесновница (Pelobates syriacus), наричана също Балканска чесновница, е вид сухоземна жаба от семейство Чесновникови (Pelobatidae).[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Сирийската чесновница се среща в Близкия изток (източното крайбрежие на Средиземно море, Турция, Северозападен Иран и района на Кавказ) и на Балканския полуостров до Сърбия на запад.
В България е разпространен подвидът P. s. balcanicus, който се среща в южната част на страната и по крайбрежието на Черно море и Дунав при надморска височина до 350 m.
Сирийската чесновница обитава главно местности с много рохкава почва (льос, пясък, затревени и подвижни дюни), включително обработваеми земи.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Сирийската чесновница е активна нощем, като деня прекарва заровена в почвата, а през нощта излиза на повърхността. Храни се с насекоми, мекотели, стоножки, паякообразни. Зимува също заровена в почвата.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
През пролетта сирийската чесновница снася яйцата си в малки водоеми, включително временни локви. Характерно за чесновниците е, че техните ларви и малки жабчета са значително по-големи от тези на други видове жаби, включително такива, които са по-едри като възрастни. Ларвите на сирийската чесновница могат да достигнат дължина 165 mm, а новометаморфозиралите малки тежат средно 3,3 g.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Сирийската чесновница е защитена от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pelobates syriacus (Boettger, 1889). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 24 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Aram Agasyan, Boris Tuniyev, Jelka Crnobrnja Isailovic, Petros Lymberakis, Claes Andrén, Dan Cogalniceanu, John Wilkinson, Natalia Ananjeva, Nazan Üzüm, Nikolai Orlov, Richard Podloucky, Sako Tuniyev, Uğur Kaya. Pelobates syriacus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 25 март 2012. (на английски)
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
