Балкански езиков съюз

Балканският езиков съюз е езиков съюз – група езици, които без да имат общ произход споделят определени граматични характеристики – включващ няколко езика от Балканския полуостров.

Нито един от отделните езици в Балканския езиков съюз не споделя всички негови характеристики. Най-много характеристики споделят основните езици на съюз – източните южнославянски езици (български с македонската норма и преходните говори), албанският език и източнороманските езици (румънски, армънски, мегленорумънски, истрорумънски). По-малка част от характеристиките се наблюдават при вторичните езици – гръцки, балкански цигански, гагаузки, сръбски, балкански диалекти на турския.^[1]

Основните характеристики на Балканския езиков съюз са:

движение към аналитизъм (ограничаване на броя на падежите);
задпоставен определителен член;
изчезване на инфинитива;
наличие на ударен звук „ъ“;
образуване на бъдеще време със спомагателен глагол или частица;
прономиална антиципация;
особености при образуването на числителните от 10 до 20;

Приликите между балканските езици са забелязани още през 1829 г. от словенския езиковед Ерней Копитар. Понятието Балкански езиков съюз е въведено през 1958 г. от румънския езиковед Александру Росети.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Езиците от Балканския езиков съюз (албански, български, гръцки, румънски) се отличават със следните характеристики.

Опростяване на именното склонение.
Сливане на дателен и родителен падеж (формите на единия падеж изпълняват функциите и на другия).
Единство на падежните форми, показващи място и направление.
Аналитични форми за изразяване на бъдеще време посредством спомагателен глагол или частица със значение „искам“. Това явление е характерно и за езици извън балканския езиков съюз, например за английския. Предполага се, че това явление се появява първо в гръцкия език в периода около 1 век сл. Хр. и се разпростира върху останалите езици. В българския, албанския и новогръцкия език бъдеще време се образува с помощта на неизменяема частица, докато в румънския и сръбския се използват всички лични форми на спомагателния глагол.
Загуба на инфинитива и замяната му с лични глаголни форми в българския и новогръцкия. Това явление е характерно и за разговорния сръбски език и за турските диалекти в Шуменско.
Наличие на задпоставен определителен член при съществителните имена в албанския, арумънския, българския и румънския. Това явление възниква вероятно под влияние на старобългарския език, защото отсъства от новогръцкия, където определителният член е предпоставен. Предпоставен е и определителният член в старогръцкия.
Аналитични форми за сравнителна степен при прилагателните имена.
Удвояване на допълненията чрез кратките форми на личните местоимения.
Употреба на кратките форми на дателния (в гръцкия – на родителния) падеж на личните местоимения като притежателни.
Множество прилики в строежа на изречението, които създават впечатлението за еднакъв строеж, осъществен с различна езикова материя (българска, гръцка, албанска или румънска).
Обща лексика, словообразувателни модели и фразеологизми, например израза „за много години“: албански për shumë vjet, гръцки χρόνια πολλά, румънски la mulți ani.

Обща лексика[редактиране | редактиране на кода]

Вследствие на многовековен контакт балканските езици развиват система от общи понятия.

Обща лексика на балканските езици

Произход	албански	арумънски	български	гръцки	румънски	сръбски	турски
латински		masã	маса	–	masă		masa
латински	tullë		тухла	τούβλο	tuvlă		tuğla
латински	portokall	purdicale	портокал	πορτοκάλι	portocal		portakal
?		magar	магаре	-	măgar	магаре
?	kopil	copil	копеле	κοπέλι	copil	копиле
гръцки	livadhë	livadã	ливада	λειβάδι	livadă	ливада
гръцки	dhaskal	dascal	даскал	δάσκαλος	dascăl
гръцки	kuti	cutii	кутия	κουτί	cutie	кутија	kutu
славянски			рухо	ρούχο	rufă	рухо
славянски	çuka	ciucã	чука	τσούκα	ciucă	чука
турски	bojë	boi	боя	μπογιά	boia	боја	boya

Балкански фразеологизми

български	ще – не ще	за много години
албански	deshti – nuk deshti	për shumë vjet
арумънски	i vrei – i nu vrei	ti multsã-anj
гръцки	θέλει δε θέλει	χρόνια πολλά
румънски	vrea nu vrea	la mulți ani
сръбски	хтео – не хтео	на многаја љета
турски	ister istemez	nice senelere

Анализи[редактиране | редактиране на кода]

Копитар смята, че тези общи черти произтичат от езиците на древните траки и илири. Сандфелд-Йенсен търси като причина за общото в балканските езици гръцкия, но той е периферен, слабо повлиян и слабо влияещ, липсват му някои важни черти, като задпоставеният определителен член и стремежът към аналитизъм, а и тезата на Копитар се обуславя от факта, че в повечето от общите особености на езиците от Балканския езиков съюз не могат да бъдат намерени в славянския и гръцкия език. Георг Солта предполага, че общите черти се дължат на латинския език от времето на римското владичество на Балканите, но твърде малко от посочените по-горе особености могат да се намерят в латинския и другите романски езици, с изключение на румънския, оформил се твърде късно в сравнение с българския и гръцкия.

Появата на Балканския езиков съюз е тясно свързана с формирането на балканските езици – български, румънски и албански, в чийто произход също има много неясноти. Това се вижда например от начина на обяснение на няколкото десетки общи думи-изоглоси с древен произход в езика на албанците и румънците. Тъй като тези езици днес са териториално силно разделени, предполага се, че в миналото те са били в пряк физически контакт помежду си.

Финландският езиковед Линдстедт въвежда през 2000 г. количествена мярка, т.н. „балканизиращ фактор“, описваща степента на притежание на общите балкански признаци и изчислява, че македонският диалект на българския език има най-висок „балканизиращ фактор“ – около 12; с други думи, в българския език трябва да се търсят причините за появата на Балканския езиков съюз.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Детрез, Раймонд. Преднационални идентичности на Балканите. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 22 – 23.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Езици на Балканите. Оксфордска изследователска енциклопедия. Лингвистика. Посетен на 28 август 2018 г.

[детрез-1] Детрез, Раймонд. Преднационални идентичности на Балканите. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 22 – 23.

[1]