Балкан (вилает)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балкан
Balkan welaýaty
TurkmenistanBalkan.png
Страна Флаг на Туркменистан Туркменистан
Адм. център Балканабад
Площ 139 270 km²
Население (2005) 553 500 души
3,97 души/km²
Райони 6 + 5
Валия Дурди Дурдиев
Балкан (вилает) в Общомедия

Ахал (на туркменски: Balkan welaýaty, Балкан велаяты) е един от 5-ни вилаета (провинция) в Туркменистан. Площ 139 270 km² (най-големия по площ в Туркменистан, 28,35% от нейната територия). Население на 1 януари 2005 г. 553 500 души (най-малкия по население в Туркменистан, 8,45% от нейното население). Административен център град Балканабад. Разстояние от Ашхабад до Балканабад 438 km[1].

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1869 г. на северозападния бряг на Красноводския залив е основан укрепен пункт под името Красноводск, който през 1896 г. официално е утвърден за град под същото име, а през 1991 г. е преименуван на Туркменбаши. Други четири селища са признати за градове по време на съветската власт: Кизъл-Арват (сега Сердар, 1935 г.), Казанджик (сега Берекет, 1939 г.), Небитдаг (сега Балканабад, 1946 г.) и Челекан (сега Хазар, 1956 г.). Останалите 5 града във вилаета са признати за такива след извоюването на независимостта на Туркменистан през 1991 г. Бившата Красноводска област е образувана на 21 ноември 1939 г., а на 23 януари 1947 г. е закрита и районите ѝ са прехвърлени на централно републиканско подчинение. На 4 април 1952 г. Красноводска област е възстановена, но на 9 декември 1955 г. отново е закрита и районите ѝ отново са прехвърлени на централно републиканско подчинение. На 27 декември 1973 г. областта е образувана за трети път под същото име и с център град Красноводск. През 1991 г. Красноводска област е преименувана на Балканска област, а на 18 май 1992 г. – на Балкански вилает и администратимният център е преместен от Туркменбаши (бивш Красноводск) в град Балканабад (бивш Небитдаг).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Балкански вилает заема западната част на Туркменистан. На север граничи с Казахстан и Узбекистан, на юг – с Иран, на изток – с Ахалскит и Дашогузки вилает, а на запад се мие от водите на Каспийско море. В тези си граници заемат площ от 139 270 km² (най-големия по площ в Туркменистан, 28.35% от нейната площ). Дължина от север на юг 550 km, ширина от запад на изток 370 km.

Северното крайбрежие на вилаета е силно разчленено, като тук дълбоко в сушата се вдават големите заливи Кара Богаз Гол и Туркменбаши с разположения между тях Красноводски полуостров. Между Северния Челекенски и Южния Челекенски заливи дълбоко в Каспийско море се вдава полуостров Челекен. На юг крайбрежието е праволинейно от север на юг на протежение повече от 220 km.

Голяма част от територията на вилаета е заета от западната част на пустинята Каракум (Чилмамедкум, Учтаган, Октумкум, Къзълкум, Сьоюнагсак и др.), която на югозапад завършва с Прикаспийската низина, а на северозапад – с Красноводското плато (до 328 m). В югоизточната част се простират северозападните разклонения на планината Копетдаг (връх Хасардаг, 1638 m), от която в северозападна посока са разположени изолирани ниски възвишения Голям Балхан (връх Арлан 1880 m, 39°40′23″ с. ш. 54°32′35″ и. д. / 39.673056° с. ш. 54.543056° и. д.), издигаща се североизточно от административния център Балканабад. На север, по границата с Казахстан и Узбекистан навлизат крайните южни части на пустинното плато Устюрт (до 369 m). На територията на вилаета има значителни енергийни запаси, които съставляват 94% от природния газ и 12% от петрола на Туркменистан.

Климатът е рязко континентален. Средна януарска температура 0°С, средна юлска 29°С. Годишна сума на валежите около 150 mm. На юг, по границата с Иран протича долното течение на река Атрек със своя десен приток Сумбар. През централната част на вилаета преминава древната суха долина на река АмударяУзбой. От югоизток на северозапад, покрай северното подножие на Копетдаг преминава последният участък (завършва при град Берекет) от най-големия в света напоителен канал Каракумския. Почвите са предимно сиви, покрити с рядка пелиново-солянкова растителност.

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2005 г. населението на Балканския вилает е наброявало 553 500 души (най-малкия по население в Туркменистан, 8,45% от нейното население). Гъстота 3,97 души/km².

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Балкански вилает се поделя на 6 етрапа (района), 10 града, в т.ч. 5 града със самоуправление и 5 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип[2]:

  • Берекетски етрап (бивш Казанджикски район), районен център град Берекет (бивш Казанджик)
  • Есенкулийски етрап (бивш Хасан-Кулийски район), р.ц. град Хасан Кули
  • Етрекски етрап (бивш Кизъл-Атрекски район), р.ц. град Кизъл-Атрек
  • Махтумкулийски етрап (бивш Каракалински район), р.ц. град Каракала
  • Сердарски етрап (бивш Кизъл-Арватски район), р.ц. град Сердар (бивш Кизъл-Арват)
  • Туркменбашийски етрап (бивш Красноводски район), р.ц. град Туркменбаши (бивш Красноводск)
  • Балканабад (град) (бивш Небитдаг)
  • Кумдаг (град)
  • Сердар (град) (бивш Кизъл-Арват)
  • Туркменбаши (град) (бивш Красноводск)
  • Хазар (град) (бивш Челекен)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]Межгосударственный совет по геодезии, картографии, кадастру, и дистанционному зондированию земли государств – участников СНГ. Изменения географических названий Туркменистана
  2. whp057.narod.ru