Балтазар Божуайо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гравюра на първата сцена на балета „Комедията на кралицата“ .

Балтазар Божуайо, известен и като Балтазарини ди Белджойозо, (?, Пиедмонт, Италия – ок. 1587, Париж, Франция) е италиански цигулар, композитор и хореограф в двора на френския крал Анри III.[1] [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в региона Пиедмонт в Италия в началото на 16. век. През 1555 г. става дворцов цигулар в двора на Катерина Медичи, а по-късно и учител на принцовете. Организира пищни държества в двора, като маскарада Отбрана в Рая (Défense du paradis) през 1572 г. и балета в чест на полските посланици след възкачването на Анри III на трона на Полша. Тази постановка се счита от някои изследователи за една от първите творби в балетния жанр.[1] [2]

На 24 септември 1581 г. любовникът на Анри III, херцогът на Жуайез, сключва брак с Маргарита (1564 – 1625), дъщеря на Никола Лотарингски и сестра на кралица Луиза (съпруга на Анри III). По поръчка на кралицата, Божуайо поставя пищна петчасова танцова феерия Комедията на кралицата (Ballet Comique de la Reine), която струва над един милион екю или 3,5 млн. златни франка. Божуайо е автор на сценария, хореографията, сценографията и режисурата. [3] [4] Сюжетът е изгаден около легендата за Цирцея. Освен танци със сложна геометрична комозиция, постановката съдържа поетична рецитация, театрален диалог, пеене и оркестрална музика. Счита се не само за най-ранния напълно документиран и запазен дворцов балет[1][2][5], но и за предшественик и на италианската опера.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Balthasar de Beaujoyeux: Definition from Answers.com. Retrieved 27 March 2010.
  2. а б в Andros on Ballet – Catherine Medici De. Retrieved 27 March 2010.
  3. Cooper, Elizabeth (2004). "Le Balet Comique de la Reine, 1581: An Analysis". University of Washington website.
  4. Strong, Roy. Art and Power: Renaissance Festivals, 1450 – 1650, p. 119. Woodbridge, UK: Boydell Press, 1984.
  5. а б www.britannica.com