Балтийско-адриатически коридор
Балтийско-адриатическият коридор (на немски: Baltisch-Adriatische Achse) е европейска инициатива за изграждане на железопътен коридор с висока пропускателна способност от Северна Европа на юг, свързвайки по този начин град Гданск на Балтийско море с Болоня на Адриатическо море.
Коридорът пресича Полша, Чехия, Словакия, Австрия и Италия, като свързва основно високо индустрализирани области и градове като Варшава, Горносилезкия въглищен басейн, Виена, Югоизточна Австрия и Северна Италия. Коридорът е разработен въз основа на проекта Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), № 23, по който през 2003 година е построена непрекъсната железопътна линия между Гданск и Виена. С пропускателна способност 24 милиона тона товари годишно Балтийско-адриатическият коридор се смята за една от най-важните трансалпийски линии в Европа.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]По инициатива на австрийското Министерство на транспорта през 2006 г.[2] Полша, Чехия, Словакия, Австрия и Италия подписват споразумение за разширяване на жп магистрала TEN-T 23, с цел да се създаде Балтийско-адриатически коридор. Целта на инициативата е премахване на местата за задръствания, свързване на транспортните потоци и връзка с други европейски жп коридори, премахване на структурните и географски фактори в недостатъчно добре обслужвани райони (например в Щирия и Каринтия), повишаване на конкурентоспособността на железниците с автомобилните пътища и реализацията на потенциала за развитие на пазара на пътнически транспорт.
През 2009 г. 14 европейски държави подписват декларация, с която призовават за реализиране на Балтийско-адриатически коридор между Гданск и Болоня. Работите започват в края на 2008 г. През първия етап започва разширяването на Коралмската железопътна линия между Грац и Клагенфурт: тогава започва изграждането на Коралмския тунел, най-големият инфраструктурен елемент от железопътната линия. Въвеждането му в експлоатация е планирано за 2022 г., но става на 12 декември 2025 г. През 2012 г. стартира изграждането на Земерингската железопътна линия, за която се очаква да бъде открита през 2024 г., заобикаляйки височините в планинския проход Земеринг.
С решение от 19 октомври 2011 г. Балтийско-адриатическия коридор е свързан с TEN-T Rail Baltica – линия, проектирана за връзка между Варшава през Каунас, Рига и Талин с Хелзинки (вкл. предложения тунел между Хелзинки и Талин). На 24 април 2012 г. в дискусия с депутата от Европейския парламент, Дебора Серачиани, италианският министър на инфраструктурата и транспорта Корадо Пасера потвърждава намерението на италианското правителство да удължи Балтийско-адриатическия коридор до гр. Анкона (на 325 km южно от Венеция).[3]
Железопътни линии
[редактиране | редактиране на кода]- Гданск Централна – Варшава Източна (Полски държавни железници, жп линия № 9)
- Варшава Централна – Гродзиск-Мазовецки (ПЖД, жп линия № 1, бившата жп линия Варшава-Виена)
- Гродзиск-Мазовецки – Заверче (ПЖД, жп линия № 4)
- Заверце – Катовице (ПЖД, жп линия № 1, бившата жп линия Варшава-Виена)
- Краков – Чеховице-Джеджице (ПЖД, жп линия № 139)
- Чеховице-Джеджице – Петровице у Карвине
- Звардон – Чадца (Словашки държавни железници, жп линия № 129) – Жилина (СЖД, жп линия № 127)
Обслужвани райони
[редактиране | редактиране на кода]- Гдански залив с пристанища Гданск и Гдиня
- Варшавска агломерация, с връзка към Rail Baltica
- Лодз
- Горносилезка индустриална зона (Катовице) и прилежащата към него Северна Моравия (Острава)
- Оломоуц
- Бърно
- Виена
- Братислава
- Щирия
- Триест и Удине, област Фриули – Венеция-Джулия
- Венето
- Емилия-Романя
- Марке (Анкона)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Corridor, архив на оригинала от 24 юли 2012, https://archive.is/20120724031241/http://www.baltic-adriatic.eu/en/baltic-adriatic-axis/corridor-1, посетен на 22 март 2017
- ↑ VBB-The Baltic Adriatic Axis, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304081455/http://vbb.ktn.gv.at/210082_EN-Networks-The_Baltic_Adriatic_Axis, посетен на 22 март 2017
- ↑ Baltico-Adriatico/6 | Debora Serracchiani, архив на оригинала от 14 април 2016, https://web.archive.org/web/20160414161609/http://www.serracchiani.eu/2012/04/26/baltico-adriatico6/, посетен на 22 март 2017
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Балтико-Адриатический коридор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |