Балтимор (бронепалубен крайцер, 1888)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балтимор
Uss baltimore c-3.jpg
Бронепалубен крайцер „Балтимор“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител William Cramp & Sons във Филаделфия, САЩ.
Живот
Заложен 5 май 1887 г.
Спуснат на вода 6 октомври 1888 г.
Влиза в строй 7 януари 1890 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 102,11 m
Ширина 14,78 m
Газене 5,94 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 4 котли, 2 гребни винта,
10 750 к.с.
Скорост 19 възела
(35,2 km/h)
Водоизместимост 4413 t (нормална)
5 436 t (пълна)
Броня на палубата: 63 – 102 mm
на бойната рубка: 76 mm
Екипаж 386 души
Далечина на
плаване
5000 морски мили при 10 възела ход
запас на гориво 1144 t въглища
Въоръжение
Артилерия 4x203 mm
6x152 mm
4x57 mm
4x47 mm
2x37 mm[1]
Балтимор в Общомедия

Балтимор (на английски: USS Baltimore, C-3) е бронепалубен крайцер на ВМС на САЩ.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Конструкцията на крайцера е с основа проект на британската фирма Armstrong Whitworth (Армстронг), създаден от нея за участие в конкурс за построяване на бронепалубен крайцер за испанския флот. След като губи конкурса, сър Хенри Армстронг продава чертежите на американския флот. По основните си характеристики проекта е типичен „елсуикски крайцер“, които в сериозни бройки се строят от „Армстронг“ за експорт.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от своя прототип „Есмералда“, „Балтимор“ има корпус с високи бордове, полубак и полуют, които осигуряват достатъчно прилична, за неговата водоизместимост, мореходност. Както и останалите „елсуикски крайцери“, той няма ветрилно въоръжение.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главния калибър на крайцера се състои от четири 203 mm оръдия Mark 3, разработени 1889 г. Дължината на ствола достига 35 калибра, а масата на оръдието 13 336 kg. Бронебойния снаряд тежи 118 kg е с начална скорост 640 m/s на далечина до 14 630 m, при ъгъл на възвишение 20°. Скорострелността се колебае от 0,5 до 0,8 изстрела в минута. Оръдията са поставени в спонсони на полубака и полуюта[2].

Втория калибър е представен от 152 mm оръдия Mark I модел 1883 г. с дължина на ствола от 30 калибра. Масата на оръдието е 4994 kg, то изстрелва бронебойни снаряди с тегло 47,7 kg с начална скорост 594 m/s. Далечината на стрелба при ъгъл на възвишение 15,3° достига 8230 m. Скорострелността им е 1,5 изстрела в минута[3]. Всички оръдия са бордови спонсони.

Останалата артилерия е от маломощни оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута[4].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

„Балтимор“ е оценяван от историците на флота като най-добрия американски крайцер, построен през 1880-те години. Несъмнено, за това значителна роля има неговия британски произход.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 213 – 214.
  2. 8"/35 Marks 3 and 4
  3. 6"/30 Marks 1, 2 and 3
  4. 1-pdr (37 мм)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Baltimore (C-3)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.