Балчик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за града в България. За общината вижте Балчик (община).

Балчик
      
Герб
Balchik Bulgaria aerial photo from the Black Sea.jpg
Общи данни
Население12 429 души[1] (15 септември 2022 г.)
167 души/km²
Землище74,41 km²
Надм. височина199 m
Пощ. код9600
Тел. код0579
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ02508
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Балчик
Николай Ангелов
(независим)
Уебсайтwww.balchik.bg
Балчик в Общомедия

Балчѝк е крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич. Според ГРАО към 15 юни 2022 г. Балчик има 12 357 жители, с което е петият по големина град на българското Черноморие след Варна, Бургас, Несебър и Поморие.

Разположен е в средните части на северното българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Значими забележителности в Балчик са архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“, състоящ се от комплекс вили, изграден в периода 1924 – 1934 г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните земи и създадената през 1955 г. от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 дка. На 5,5 km източно от центъра на града е езерото „Балчишка солница“ с калолечебния център „Тузлата“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на стръмен черноморски бряг със силно пресечен терен, което разкрива разнообразни панорами към морето. Близо са курортите Албена (12,5 km), Кранево (14 km) и Златни пясъци (22 km). Разстоянието до град Варна е 40 km, до Добрич – 37 km и до Каварна – 19 km. Релефът е преобладаващо планински и хълмист, а в северната част на града – равнинен. Геоложката основа е от бял варовик. Градът е с южно изложение, закътан в залива и няма силно морско вълнение.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Gnome-weather-few-clouds.svg  Климатични данни за Балчик WPTC Meteo task force.svg
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 0,6 2,0 4,5 9,8 15,3 19,7 22,2 22,3 18,6 13,2 8,8 4,2 11,8
Средни месечни валежи (mm) 35 35 28 33 39 44 32 33 21 38 50 39 423
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009 г.):[2][3]

Балчик
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2015 2022
население 6131 8006 8711 11062 12752 12235 12448 12291 12270 12196 11321 11544 10870
Източници: Национален статистически институт[2][3][4]

Напоследък тук са се заселили немалко англичани, ирландци, руснаци и други чужденци. Американец и англичанин дори са се изявявали като певци в местния градски хор, а на изборите в 2011 г. участва англичанин като кандидат за общински съветник. За цигани са се определили 12,3 %, а като турци 16,2 %,[5] но реално в града има само няколко семейства от турски произход, а останалите са турчеещи се роми. Тук също живеят татари, гагаузи, украинци и други етноси.

Изглед от автогарата
Панорама към града и залива

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 11 610 100,00
Българи 7916 68,18
Турци 1715 14,77
Цигани 954 8,21
Други 191 1,64
Не се самоопределят 79 0,68
Неотговорили 755 6,50

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). По време на гръцката колонизация на Черноморието милетски колонисти основават селището Круни (от гръцки: Κρουνοί) – името означава „пролет“ или „извори“.[7] Според Херодот градът е основан по времето на мидийския цар Астиаг, царувал от 585 пр. н. е. до 550 пр. н. е. Известно време след това, в чест на тракийския бог на виното, възприет от гърците под името Дионис, селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис). То е било в района на днешното рибарско пристанище. През 2007 година са разкрити основите на храм на Кибела от елинистичната епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.

Късноантична и средновековна крепост край Балчик

След похода на Ситалк към 440 г. пр. н. е., селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 г. сл. н. е. в Римската империя.

В Късната античност градът е преместен по-навътре от брега и римляните издигат нова голяма крепост – тя е превзета от българите още с основаването на отсамдунавска България през 680 г., които я населяват по време на Първото българско царство.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Прабългарско голямо селище, укрепено с валове, също има и в района на Авиобазата,[8] където при разкопки на 23 юли 2004 г. в ранносредновековното селище са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се, че това е най-ранният средновековен двуобреден некропол от прабългарския период – от времето на хан Аспарух, по-стар и от некропола край Нови Пазар. Друго ранносредновековно българско селище със землено укрепление е имало на хълма „Ехото“ (Джени баир), при останките от стотина каменни строежа там.[9] Идентифицирана е средновековната „агломерация“ Карвуна,[10] концентрирана около българската крепост от времето на Второто Царство Карвуна и стратегическото ново селищно укрепление на най-високия хълм „Ехото“. Тя дълго е главен град на Добруджа, докато, малко след смъртта на болярина Балик в 1366 г., наследника му – Добротица, не премества столицата си в Калиакра. В края на 14 век градът пада под османска власт и турците го кръщават „Балчик“ на болярина Балик.[7] Оттогава той носи днешното си име.

Османски период[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

В Княжество България[редактиране | редактиране на кода]

Балчик е освободен от османската власт през 1878 г. Няколко месеца преди това началникът на балчишката телеграфна станция Еранос Ераносян спасява Каварна от започналото там клане над българите, опожаряване и унищожение на града, заради което е убит на 22 (10) юли 1877 г. от нападналите съседния български град турци. [11] Веднага след това 80 души доброволци от Балчик и Силистра сформират конна чета (т. нар. „Драгунерия“), оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев – Амира, после от Бончо Павлов – Бунала и накрая от кап. Радович, която действа срещу поробителя, разузнава пред руските войски и подпомага казашките разезди. При боя на руснаците за Добрич прекъсва телеграфа с Варна, след което се отправя към самата Варна и разрушава жп линията при гара Гебедже (днес Белослав), с което съществено подпомага освободителите.[12] Руските войски освобождават Балчик от османската власт на 22 януари 1878 г. През 1913 г. Балчик попада под румънско владение. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България на 28 юни 1913 г. Добруджанската ѝ армия, възползвайки се от отпора на каквито и да е български войски, окупира напълно необезспокоявана българските държавни територии до линията Тутракан – Балчик. През август 1916 г. румънците отвличат и изпращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години.[13]

Паметникът с морско оръдие „Шнайдер“ на площад „Капитан Георги Радков“ в памет на героичната защита на Балчик

6 септември 1916 г. българската войска прави десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916 г. градът е атакуван и жестоко бомбардиран от руска ескадра, водена от 1 крайцер и 2 ескадрени миноносеца. Атаката е отблъсната и корабите са прогонени в морския бой при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „Света Троица“, командвани от кап. Георги Радков и подпомогнати от 3 хидроплана и българската подводница „Подводник № 18“.

В Кралство Румъния[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. Балчик отново е окупиран от румънците. По време на репресиите 1913 – 1940 г. румънските окупатори убиват 73-ма жители на града и над 900 от околните села, имената на които са записани на паметни плочи, поставени през 2005 г. в градината пред общината.

Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селищата от вътрешността претърпяват чувствително стопанско развитие със завършването на железопътната линия Добрич – Черна вода. Крупните търговски центрове Балчик и Каварна губят значението си. Крайбрежието запустява, а градовете му намаляват стокооборота си наполовина, което сочи тенденция към превърщането им в летни курорти с малочислено население, разчитащо на сезонни приходи.[14]

На 21 септември 1940 г. силите на военноморския ни флот, командвани от контраадмирал Асен Тошев, извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено от Цар Борис III в Крайовската спогодба (1940 г.), с което градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди българи, бежанци, депортирани от родните им български земи в Северна Добруджа.

След 1944 година[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

За етимологията на името Балчик съществуват няколко предположения: първото – от името на Балик, брата на деспот Добротица, виден български феодален владетел в Добруджа, чиято столица е бил и по чието име завоевателите го назовават, подобно названията, дадени от турците на град Кюстендил, (от името на деспот Константин), на Доспат (от Деспот Алексий Слав), на самата Добруджа (от името на деспота Добротица) и т.н. Разбира се, битуват и още версии за произхода на името на града: едната – от куманската дума „баликчик“ – „градче“ (според проф. Ив. Добрев), другата – от „балчук“ – турска дума, означаваща „калищата“ (предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд), от друга турска дума „балъкчък", която е умалително име, назоваващо място с богат улов на риба и четвъртата (според унгарския тюрколог Тамаш Секереш), че името може да идва и от тюркското „bal“ – пчелен мед и да означава „Медения град“.

Следва да се вземе под внимание, че сегашното название на града възниква едва след падане на България под турска власт. Най-вероятно името на града идва от турската дума „balçıк“, което се произнася „балчък“, и в превод означава глина. Такава се намира в околностите на града, особено в западната, ерозийна част. Глина се е добивала по някои от баирите, дори в рамките на самия град.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В Балчик има 5 православни храма, 4 от които са действащи. Най-стара е църквата „Св. Николай Мирликийски“, която е построена към средата на XIX век и е първата българска църква в Балчик. В града има и една джамия, която е действаща.

Преобладаващото вероизповедание в Балчик е православното християнство. Има и няколко протестантски църкви (баптистка, адвентистка и петдесятна).

Политика[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2006 г. на посещение в Балчик идва премиерът, за да се запознае с възможностите и перспективите за развитие на черноморските градове. Официалното откриване на новата административна сграда в Балчик се извършва от президента на Република България по това време – Георги Първанов, на 24 май– празникът на града. През септември на посещение в Белия град е председателят на парламента Георги Пирински. За пръв път в историята на града се случва в една година той да бъде посетен от премиер, президент и председател на Народното събрание. През септември 2007 г. руската президентша Людмила Путина посещава града.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Градът развива основно туристическа дейност през летния сезон. Традиционните посетители са главно от Румъния, Русия, България, по-малко – от Чехия, Полша и скандинавските страни. Хотелиерството и ресторантьорството са основният източник на доходи за местното население. Сериозна пречка пред развитието на този отрасъл е липсата на достатъчна по площ пясъчна ивица.

Риболовът е типичен отрасъл. Яхтеното пристанище дава възможност за акостиране на 60 яхти. Развит е яхтеният туризъм, който предлага разнообразни пътешествия по северното Черноморие. Организират се пикници, риболов и къпане в морето, бой с пиратски кораби, романтични нощни круизи и пр.

В околностите на гр. Балчик са изградени и две игрища за голф, едното от които е проектирано от световноизвестния играч на голф Иън Уснам.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. политиката на кметския екип в Белия град е насочена към развитие и изграждане на инфраструктурата на града. В края на 2006 г. се започва изграждането на пречиствателна станция, за която са осигурени 22 млн. евро по програма ИСПА. Пречиствателната станция е пусната в експлоатация през 2009 година.

На 1 юли 2009 е прерязана лентата и на брегоукрепителното съоръжение „Дамбата“,[15] посредством което в морската си част Балчик се свързва с курорта Албена. Стойността на строителномонтажните работи е 4 200 000 евро. Освен брегоукрепително съоръжение, „Дамбата“ е и пешеходна алея, по която туристите могат да се разходят от Балчик до Албена по самия бряг или да карат велосипеди.

Планира се изграждане на парк „Ехо“.

Ботаническата градина в Балчик
„Нимфеума“ в дворцовия парк
Каменните бели сгради на Балчик – детайл от старата община – т.н. „Купата“ 1871 г.
Паметникът на Любен Каравелов
Мелницата на брега – символ на Балчик

Забележителности и култура[редактиране | редактиране на кода]

Балчик е богат на исторически, архитектурни и културни забележителности:

  • Архитектурно-парковият ансамбъл, включващ два от Стоте национални туристически обекта на БТС: № 24 – Дворцовият комплекс, построен за лятна резиденция на румънската кралица Мария по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919 – 1940 г.) и № 24а – Ботаническата градина, създадената тук от академик Даки Йорданов след освобождението на Южна Добруджа. Тези два обекта днес се управляват от две институции: Ботаническата градина – от Софийския университет, а сградите на Двореца – от Министерството на културата. Днес Ботнаническата градина разполага с най-богатата колекция кактуси и сукуленти на Балканите и в Източна Европа. Тя се простира на площ от 194 м² и е със статут на Защитена местност по ЗЗТ. През 2005 г. Университетската ботаническа градина отваря своята новоизградена част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита на 50-годишния юбилей. В парниците ѝ зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др. В Дворцовия комплекс, с изключение на кралския апартамент, където е отворена изложбена експозиция, всеки срещу съответното заплащане има привилегията да отседне в апартаментите на принцовете и придворните и да вечеря в кралската трапезария. От тази възможност са се възползвали нееднократно Франсис Форд Копола и актьорският му екип, министри, българският президент, хора на изкуството. На 27 юли 2015 г. Ботаническата градина отбелязва 60-годишнината от своето създаване.
  • Възрожденската църква „Св. Николай Мирликийски“, построена през 1848 г. и килийното училище в двора ѝ, както и старата фурна отсреща са ансамблов паметник на културата от национално значение.
  • Храмът на Кибела, открит близо до пл. „Рибарски“ е археологически паметник на културата с наднационално значение.
  • Средновековните крепостни стени на града, запазени в кв. „Васил Левски“, са археологически паметник от национално значение.
  • Възрожденските каменни чешми, големите търговски каменни сгради и оцелелите тук-там традиционни възрожденски къщи също са забележителни произведения на българската архитектура.
  • Паметник на падналите в битките за обединението на България във войните от 1912 – 1913, 1915 – 1918, 1941 – 1944 г. 61 балчиклии.
  • Паметник на кап. Георги Радков и командваната от него лека брегова батарея, която в морския бой при Балчик на 13 декември 1916 г. побеждава и отблъсква тежката руска ескадра, бомбардираща и опитваща се да разруши напълно красивия български град по време на Първата световна война.
  • Паметни плочи на родените или живели в Балчик македонски войводи Андон Калчев и Михаил Даев, на опълченците: Георги Попов, Никола Иванов, Никола Минков, на дома на опълченеца Георги Попов и на летеца изтребител Симеон Михайлов.
  • Паметник на убитите от румънските окупатори по време на репресиите 1913 – 1940 г. 73-ма жители на града и над 900 от околните села.
  • Паметник на Любен Каравелов, подарък на родния град от скулптора Борис Караджов (обучаван в Румъния от меценати и известен там с името Борис Караджа)
  • Мемориалните чешми за възпоменание на моряците от Българския Беломорски флот и Черноморския флот, на отвоювалите от гръцките фанариоти църковните и просветни права на българите в града, на възрожденеца Кою Райчев и одесоския митрополит Йосиф българин от Сяр, издигната в градината на възрожденскшя храм „Св. Николай Мирликийски“.
  • Мелницата на Анонимното индустриално дружество, символ на Балчик и сериозен брегови ориентир. Построена е през 1910 г., впоследствие разрушена при корабна бомбардировка по време на Първата световна война. Понастоящем в сградата се правят преустройства за превръщането ѝ в средище за културни мероприятия. [16]

Градът има сформирани непрофесионални театрална и танцова групи към читалище „Паисий Хилендарски“, женски и смесени хорове и групи на творците, архитектурен клуб и др. Негови гости са филмови звезди като Франсис Форд Копола (който дори снима свой филм тук), Оливър Стоун, София Лорен, Бен Крос, Сергей Астахов, експрезидента на 20th Century Fox и на Метро-Голдуин-Майер продуцент Санфорд (Санди) Либерсън, режисьорите Роман Полански, Кшищоф Зануси (който прави свой майсторски клас тук), Дейвид Флорес, селекционера на Американската филмова академия присъждаща наградата „Оскар“ Линда Олшевски и пр. Градът е домакин на международни филмови и концертни фестивали, художествени и архитектурни пленери и най-разнообразни културни събития.

Градската художествена галерия (бивше училище „Кирил и Методий“)

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей на Балчик разполага с интересни находки, датиращи от преди няколко века, археологически разкопки.

В Балчик има: етнографски и възрожденски комплекс, художествена галерия, взаимно училище, три църкви и една джамия, които също са обект на интерес от страна на туристи.

Художествената галерия в Балчик е с над 40-годишна история, нейна основателка е Клара Петкова. Във фонда на галерията има произведения на Владимир Димитров - Майстора, излагани са творби на Салвадор Дали и други световни майстори.

Храмът на Кибела в Балчик, открит през 2007 г.

Най-значимото събитие за град Балчик е откритият храм на богинята майка Кибела в центъра на града. Археолозите са открили осем уникални статуи от бял мрамор на богинята майка и над 18 мраморни плочи с напълно запазени надписи на старогръцки.

Културни мероприятия и фестивали[редактиране | редактиране на кода]

Град Балчик е център за много културни мероприятия. Ежегодно се провеждат множество фестивали. С традиции е детският фестивал „Усмивките на морето“. С тенденция да се превърнат в ежегодни фестивали са „Балфест“ – международен филмов фестивал за документални филми, и международният Филм форум.

Градът е известен с културните празници през месец септември, свързвани обикновено с имената на Иван Гранитски, Стефан Цанев и други. По същото време се провеждат и фестивалите на научната фантастика „Булгакон“ и „Златен Кан“.

Друг фестивал, който е затвърдил името си и се свързва с Балчик, е международният фестивал „Процес-пространство“. В зависимост от определената тема много от произведенията на фестивала се правят на място. Председател е Димитър Грозданов, който е направил много дарения за Градската художествена галерия в Балчик.

През 2005 година Балчик е домакин на нов детски фестивал „Хоро от перли“.

През месец септември се провежда Международният студентски филмов фестивал.

Друг редовен фестивал е „Балфест“, който се провежда в края на годината. Това е международен фестивал за документално и репортажно кино.

24 май е определен като празник на Балчик. На този ден в града има богата културно-развлекателна програма, както и богата търговска алея.

През 2007 г. в началото на месец май е поставено началото на първия фотопленер „Балчик – древен и модерен“.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Балчик се използва автомобилен, воден и въздушен транспорт.

Автотранспорт[редактиране | редактиране на кода]

Бившата автогара на Балчик е на главната улица „Черно Море“ № 41 и сега работи като офис през деня. [17] Обслужва 4 градски автобусни линии: [18]

  • № 1 и 3: Площад Рибарски – Ново гробище и обратно по различни маршрути, целогодишно.
  • № 2: Балчик – Тузла – Балчик от 15.6 до 15.9.
  • Балчик – Двореца – Албена и обратно с лятно разписание 15.6 – 15.9 и зимно разписание 16.9 – 14.6.

Автогарата осигурява извънселищни превози до Варна, Добрич, Каварна, Шабла и обратно от преминаващи микробуси. [19]

Воден транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Пристанището е реконструирано и механизирано в сегашния си вид през 1968 – 1969 г. То обслужва Добруджа и част от област Варна. Използва се за крайбрежно пътническо корабоплаване и за товари – главно зърнени храни и животни. Изграден е вълнолом и яхтено пристанище. Неговата дейност е свързана с развитието на града и региона като курортен център на северното черноморие и обслужва яхти и малки туристически кораби. [20]

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено до града се намира летище (1935 г.). През Втората световна война летището се използва за военни цели и от германската авиация срещу съветски цели, преди всичко подводници. Местоположението на летището (200 метра надморска височина и 400 метра от брега на морето) има своето особено военно-стратегическо значение. Не се използва активно, но съществуват планове за превръщането му в локално летище за туристи, предвид близостта му на само до града, но и до голф игрищата, Албена и другите околни курорти.

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Съвременни автори на Балчик: Петрушка Костова – автор на три прозаични книги, Диана Трифонова – поетеса-носител на национална награда за поезия. В Балчик е живял и работил поетът Йордан Кръчмаров.[21] Днес на негово име съществува литературен клуб „Йордан Кръчмаров“. Стефан Цанев също твори тук.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Град Балчик е подписал договор за побратимяване със словашкия град Стара Любовна, шведския Хагсфорс, а през май 2006 г. се очаква да се побратими и с полския град Чешин. Договорите, които се сключват, са за сътрудничество в областта на туризма.

Сградата на бившата общинска администрация на улица „Черно море“

На 9 октомври 2006 кметовете на Балчик и румънския град Бран подписват споразумение за побратимяване на двата града. В Бран се намира замъкът Бран (известен като „Двореца на Дракула“), зимен дворец на румънската кралица Мария, чиято лятната резиденция е в Балчик по време на румънската окупация 1913 – 1940 г.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

С Балчик са тясно свързани имената на драмския войвода на ВМОРО Михаил Даев, на опълченеца Георги Попов, на водача на Охрана Андон Калчев и други. При обявяването на Балканската война през 1912 година Иван Д. Саракинов, Никола Иванов и Никола Минков от Балчик се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение [22] и се сражават за освобождението на останалите под османска власт след 1878 г. българи. Във войните за национално обединение на България дават живота си 61 балчиклии, имената на които са записани на войнишкия паметник в центъра на града.

Родени в Балчик
  • Михал Атанасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Коста Христов Попето, четата на Никола Лефтеров, 2 и 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен и „За военна заслуга[23]
  • Наум Атанасов (Анастасов) (1882 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 29 юни 1913 г.[24]
  • Наум Щерьов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[25]
  • Георги Попов (1853 – 1935), български опълченец
  • Никола Иванов, български опълченец
  • Никола Минков, български опълченец
  • Михаил Даев (1881 – 1907), български революционер
  • Симеон Михайлов, български летец изтребител, загинал в защитата на София от англо-американските бомбардировки
  • Борис Караджов/ Boris Caragea/ (1906 – 1982), румънски скулптор
  • Веселин Ранков, български актьор, доцент
  • Красимир Ранков, български артист
  • Орлин Мандов, почетен консул на Израел в България.
Живели в Балчик
Градският стадион
Починали в Балчик

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература и изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Стателова Елена – Балчик в епохата на капитализма – В: Балчик, С., 1986.
  • Димитров М. – Балчик – древност и съвремие – С., 1990.
  • Георгиев П. – Името Карвуна и прабългарите – Старобългаристика, 2002, № 2, 70 – 82.
  • Извори за история на град Балчик (1878 – 1941 г.). Съст. Петър Тодоров и Косьо Пенчиков. Варна, 2003 (Библиотека Корени).
  • Димитров Б. – Балчик. Перлата на Черно море – Варна, 2004.
  • Damyanov M – Dionysopolis, its territory and neighbours in the pre-Roman times – In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea. Vol. 1. Eds. D. V. Grammenos and E. K. Petropoulos. Oxford, 2001 (BAR International Series; 1675 (1 – 2)), 1 – 36.
  • Златкова Росица – ...Балчик. 2011 – Художествено исторически разказ съчетан с фотоалбум с архивни и съвременни фотографии.
  • Канавров Дарин – Морският бой при Балчик, декември 1916 – София, Военно издателство, 2009, ISBN 978-954-509-413-2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б Население – градове в България – „НСИ“
  3. а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. Citypopulation.de
  5. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА И ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ В ОБЩИНА БАЛЧИК, приет с решение на ОС №623/30 юни 2010 г.
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
  7. а б Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. София, Печатница Христо Г. Данов, 1943. с. 35.
  8. БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С. 1981
  9. Землено укрепление на хълма „Джени баир“, архив на оригинала от 15 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160915000420/http://bulgariancastles.com/bg/node/1425, посетен на 2016-08-22 
  10. Димитров, М. Укрепленията на Дионисополис – Карвуна. Балчик. Древност и съвремие (ред. И. Божилов, М. Димитров). Балчик, 1990, с. 41 – 42;
  11. Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр. 18 – 19 и 125
  12. Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр. 132
  13. Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г.
  14. Поле – вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 25 юни 1929, стр.2
  15. www.monitor.bg, архив на оригинала от 8 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120208165027/http://www.monitor.bg/article?id=204349, посетен на 2011-06-21 
  16. Канавров Дарин – Символът на Балчик – Издателство МС ООД, Варна, 2014, ISBN 978-954-8493-09-3.
  17. Автогара Балчик, Разписание.
  18. Разписания на автобусни линии, сайт на община Балчик.
  19. Автогара Балчик възстановява курсове до Варна, Добрич и Каварна, БНР, 13.5.2020.
  20. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3586.
  21. liternet.bg
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 68.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 603.