Балчишка солница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балчишка солница
Балчишка тузла
— свлачищно езеро —
Baltschik Küste 1.JPG
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.4008° с. ш. 28.2208° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Област Добрич,
Община Балчик
Дължина 0,5 km
Ширина 0,2 km
Площ 100 дка
Дълбочина 0,8 m
Надм. височина 4 m
Балчишка солница
Балчишка тузла
в Общомедия

Балчишка солница (до 29 юни 1942 г. Балчишка тузла, Балчишко блато, известно и като Тузлата[1] или Кара гьол[2] е крайморско езеро и калолечебен курорт със същото име, който използва калта от езерото.[3]

Езерото е лиман и е образувано върху свлачище. Намира се в северната част на българското Черноморие на около 5 km източно от Балчик. Водата му е много солена и по солна концентрация е близка до водата на Мъртво море: солеността му е от 28‰ в източната до 160‰ в западната част.[3][4]

Дъното му е покрито с радиоактивна тиня, с тъмнокафяв до черен цвят, с голяма пластичност, мирис на сероводород, със зърнест и фин еднороден строеж. Запасите от лечебна тиня са около 38 000 тона.[3]

Лечебните свойства на Тузленската кал са били известни и ползвани още през XVIII век. Калта е с много добри физико-химични качества и се черпи от съществуващите две лиманни езера – плитко и дълбоко. Запасите в калонаходището в плиткото езеро са около 26 000 тона. Всяка година калният пласт се увеличава с около 5 – 6 mm. По такъв начин годишно се образуват около 200 тона нова кал.[5]

Лечебната кал от езерото Балчишка тузла спада към високо минерализираните (над 35 г/кг), средно сулфидни, със значимо съдържание на хлориди, сулфати и магнезий в разтворим вид. Калта е сива до сивочерна, мазна, с едрозърнести частици. Течната кал е натриево-магнезиево-хлоридна с минерализация, която зависи от оводняването на езерото.[3][4]

Съдържанието на разтворените соли в течната кал достига до 83 г/кг, а средната минерализация е различна при различните изследвания и варира от 37 до 66 г/кг. Значителната концентрация на сулфатни йони – около 8 г/кг, е причина за пресищане на разтвора и образуване на кристали. Това е най-силно през летните месеци, когато образуването на гипсови кристали крие опасност от изгаряния.[4]

Лечебната кал без пречистване е със задоволителни физични и физико-механични показатели. Физичните показатели на лечебната кал като влага, водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване и топлопредаване са не винаги пълноценни за използване в балнеолечението. Замърсеността с миди, пясъчни частички и кристали с големина до 0,25 мм достигат 8 – 9%. След пречистване тези показатели се подобряват. Запасите от лечебна кал като балнеолечебен ресурс се изчисляват на 11 332 тона.[4]

Секторът „Открито калолечение“ в Тузлата представлява две зони, разделени помежду си от стена. Едната зона се ползва от жени, а другата – от мъже.[5]

На 18 юли 1929 година започва поредния активен сезон на Тузленските бани, чиито гости имат на разположение кабини с достъп до топли кални, студени кални и морски бани.[6] От 1955 г. функционира санаториум с калолечебен център – специализирана болница за рехабилитация, разположена на около 6 km източно от града. Специализирана е за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферна и централна нервна система, кожни заболявания и заболявания на обмяната на веществата. От чешмите и душовете на болницата тече сулфидна минерална вода с лечебно въздействие. Водата е хипотермална (с температура 33 °С) и слабо минерализирана.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България