Банатска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Банатска република
Banater Republik
Bánáti Köztársaság
Republica bănățeană
Banatska republika
1918 – 1919
Знаме
Знаме
      
Континент
Столица Тимишоара
Неофициален език немски, унгарски, румънски, сръбски, хърватски, словашки, русински, банатска българска книжовна норма
Форма на управление Република
Законодателна власт Народен съвет
История
Провъзгласяване 31 октомври – 2 ноември 1918 г.
Разпускане на правителството 20 февруари 1919 г.
Население
По оценка от 1918 г. 1 580 000
Предшественик
Австро-Унгария Австро-Унгария
Наследник
Кралство Румъния Кралство Румъния
Днес част от Флаг на Румъния Румъния
Флаг на Сърбия Сърбия
Флаг на Унгария Унгария
Банатска република в Общомедия

Банатската република (на немски: Banater Republik; на унгарски: Bánáti Köztársaság; на румънски: Republica bănățeană; на сръбски: Banatska republika) е самообявила се държава, просъществувала в Банат между ноември 1918 година и февруари 1919 година, при разпадането на Австро-Унгария в края на Първата световна война.[1]

При обявяването на републиката е формирано Банатско народно вече от представители на четирите основни народа в областта: немци, унгарци, сърби и румънци.

За граждански повереник на Република е избран д-р Ото Рот, а като военен – Алберт Барт. Унгарското правителство признава независимостта на Банатската република.

Банатската република просъществува съвсем кратко и е поделена посредством окупация между Кралство Сърбия и Кралство Румъния, въз основа на решенията на Великата народна скупщина на сърби, буневци и останалите славяни в Банат, Бачка и Бараня от 25 ноември 1918 г. и Декларацията от Алба Юлия от 1 декември 1918 г.

През април 1920 г., германците от Банат изпращат предложение до Парижка мирна конференция с обновено предложение и за името на държавата като Република Банатия, която да включва и съседната Бачка, и да е разделена на кантони подобно на Швейцария, като отделните кантони ще се управляват от представители на преобладаващата етническа група в отделните кантони. Предложението е отхвърлено от представителите на Антантата.

Републиката има 1.582.133 жители, от които:

  • 592.049 (37,42%) румънци
  • 387.545 (24,50%) немци
  • 284.329 (17,97%) сърби
  • 242.152 (15,31%) унгарци
  • други етноси, като словаци, хървати, русини и др.

Българите в Банат не се представени като отделен народ.

Според конфесията, жителите са:

  • 855.852 (54,10%) православни
  • 591.447 (37,38%) католици
  • членове на малки религиозни групи, сред които калвинисти, лутерани и евреи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. E. J. Dillon. The Inside Story of the Peace Conference. Harper & Bros., 1920. с. 240.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Драго Његован, Присаједињење Војводине Србији, Нови Сад, 2004.
  • Милојко Брусин, Наша разграничења са суседима 1919 – 1920, Нови Сад, 1998.