Направо към съдържанието

Бандеровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Факелно шествие в чест на рождения ден на Степан Бандера (Киев, 1 януари 2018 г.)

Бандеровците (на украински: бандерівці, на полски: banderowcy, на руски: бандеровцы) – това в тесния смисъл на израза са членове на революционната фракция на Организацията на украинските националисти;[1] също и разговорен термин за украинци, участвали в геноцида на поляците във Волиния и Източна Малка Полша, и извършили антиеврейски погроми.[2] Името идва от фамилията на лидера на ОУН-Б – Степан Бандера (понякога се използва и терминът „бандити“[3]).

В спомените си някои поляци използват термина бандеровци, за да означават извършителите на масовите убийства във Волиния и Източна Малополша, независимо дали са членове на УПА или не. По същия начин терминът „бандеровци“ в здравия смисъл – отнасящ се до партизани от УПА, членове на ОУН-Б или украински милиционери – се използва в спомените на някои евреи.[2] Не е ясно обаче дали името е функционирало в подобен смисъл сред украинците, които също са станали жертва на украински националистически организации, защото не са ги подкрепяли или защото са сътрудничили на НКВД.[2]

Терминът „бандеровци“ се появява и в комунистическата пропаганда, главно в Съветска Украйна и по-рядко в Полша. Примерът на украинските националисти е цитиран по това време, за да се демонстрира превъзходството на комунистическата система над националистическото движение. В пропагандата терминът „бандеровци“ също не се използва в строг смисъл и има унищожителен тон: той служи за дискредитиране и демонизиране на движението, с което се свързва Степан Бандера.[2]

Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]

Терминът произлиза от името на Степан Бандера (1909 – 1959), ръководител на Организацията на украинските националисти, създадена през 1929 г. като обединение на движения, включително Съюза на украинските фашисти. [4][5] Съюзът, известен като ОУН-Б, е участвал в различни зверства, включително убийства на цивилни, повечето от които са етнически поляци. Това е резултат от екстремната полонофобия на организацията, но жертвите включват и други малцинства като евреите и ромите .[6][7]Терминът „бандеровци“ е използван от самите бандеровци, от други по време на Холокоста и по време на кланетата на поляци във Волиния и Източна Галиция от ОУН-УПА от 1943 – 1944 г. Тези кланета довеждар до смъртта на 80 000 – 100 000 поляци и 10 000 – 15 000 украинци. [8]

Според Тимъти Д. Снайдер, терминът продължава да се използва (често унизително) за описание на украинските националисти, които симпатизират на фашистката идеология и се смятат за последователи на мита за ОУН-УПА в съвременна Украйна.[9]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата операция за убийство, извършена от Организацията на украинските националисти (ОУН) с активното участие на тогава 25-годишния Бандера, е убийството през юни 1934 г. на Бронислав Пиерацки, министър на вътрешните работи на Полша. Бандера лично е предоставил на убиеца оръжието на убийството – пистолет с калибър 7,65 мм. [10] Следващият му арест и осъждане превръщат Бандера в мигновена легенда сред войнствените украински националисти от Втората полска република. Бандера, който бяга от затвора след германската инвазия в Полша през септември 1939 г., предлага услугите си на нацистка Германия в замяна на постоянна финансова и логистична подкрепа.[11]

На 10 февруари 1941 г. се провежда конференция за ръководството на ОУН в Краков, Полша. От 1939 г. начело на ОУН е поставен Андрий Атанасович Мелник, основателят на ОУН. Той е избран заради по-умерената и прагматична позиция; привържениците му се възхищават на фашизма на Мусолини, но осъждат нацизма. Въпреки това, една по-млада и по-радикална подкрепяща нацизма фракция на ОУН са недоволни. Именно на тази конференция разколът се затвърждава. Този контингент на ОУН, подкрепящ радикалния нацизъм, отказва да приеме Андрий Атанасович Мелник за ръководител на ОУН и вместо това определя Бандера. Това води до разцеплението на ОУН през пролетта на 1941 г. на две групи: ОУН-Б (бандеровци), които са по-войнствени, по-млади и подкрепят Бандера, и ОУН-М (мелниковци), които като цяло са по-възрастни и по-идеологически. През февруари 1941 г., няколко месеца преди нападението на Германия срещу СССР, Бандера става водач (провидник) на фракцията на ОУН-Б, или Бъндеровци. Пет месеца по-късно, през юли 1941 г., самият Бандера е арестуван и изпратен в концлагер в Германия. Там е лежал в затвора до 1944 г.

ОУН-Б формира украински отряди на смъртта, които извършват погроми и кланета както самостоятелно, така и с подкрепата на германците.[12][11]

За да осигури максимално въздействие на кампанията за систематично етническо прочистване на оспорваната територия, фракцията на ОУН-Б разпространява антисемитска, расистка и фашистка пропаганда сред обикновените селяни и други украинци. [12]: 235 – 236  Подпомогнат от Стецко, Шухевич и Ленкавски (шеф на пропагандата на ОУН-Б), Бандера написа манифест, озаглавен „Украинска национална революция“, който призовава за унищожаване на така наречените етнически врагове. Манифестът информира местните жители как да се държат и включва конкретни инструкции за избиването на евреи, поляци и украински противници на фашизма. [12]: 237 [13]

„По улиците на града се появяват листовки на ОУН. В тях пише: „Изтребвайте поляците, евреите и комунистите безмилостно. Не жали враговете на Украинската национална революция!“[13]

Бандера координира погромите индиректно. Той не е участва в тях; той остава в района на окупирана Холмщина (полска Хелмска земя ) по-на северозапад. [12]: 237 

По-голямата част от погромите, извършени от бандеровците, се случват в Източна Галиция и Волиния, но също и в Буковина.[12]: 237  Най-смъртоносният от тях е извършен в град Лвов от сформираната от ОУН народна милиция с пряко участие на цивилни, в момента на пристигането на германците в окупираната от съветските войски Източна Полша. [14] Има два погрома в Лвов, извършени в рамките на един месец, и двата продължават няколко дни; първият от 30 юни до 2 юли 1941 г., а вторият от 25 до 29 юли 1941 г. [15] Първият погром отнема живота на най-малко 4000 евреи. [16] Следва убийството на 2500 до 3000 евреи от Айнзацгрупа C ,[17]и клането на повече от 2000 полски евреи от украинските екстремисти „Петлюрски дни“.[16][18]По време на погрома, на 30 юни 1941 г. Бандера обявява суверенна украинска държава в Лвов, а няколко дни по-късно е арестуван от германците, които му се противопоставят. Бандера е изпратен в ареста в Германия. Неговите поддръжници поемат командването на Украинската въстаническа армия две години по-късно, през ноември 1943 г.[5][11]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедія українознавства. T. 1, Lwów 2000, s. 88, ISBN 5-7707-4048-5.
  • Grzegorz Motyka, Ukraińska partyzantka 1942 – 1960, Warszawa 2006.
  • Lucyna Kulińska i Adam Roliński, Antypolska akcja nacjonalistów ukraińskich w Małopolsce Wschodniej w świetle dokumentów Rady Głównej Opiekuńczej 1943 – 1944, Kraków 2003.
  • Ks. Józef Anczarski, Józef Wołczański, Kronikarskie zapisy z lat cierpień i grozy w Małopolsce Wschodniej 1939 – 1946, Lwów-Kraków 1998. ISBN 83-906044-6-9, ISSN 1429 – 6292.
  • Henryk Komański, Ludobójstwo dokonane przez nacjonalistów ukraińskich na Polakach w województwie tarnopolskim 1939 – 1946, Wyd. Nortom, 2006. ISBN 83-89684-50-0.
  • Ewa i Władysław Siemaszkowie, Ludobójstwo dokonane przez nacjonalistów ukraińskich na ludności polskiej Wołynia 1939 – 1945, tom 1 i 2, Warszawa 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Енциклопедія українознавства“, T. 1, Lwów 2000, s. 88, ISBN 5-7707-4048-5.
  2. а б в г Irekw.internetdsl.pl. Obraz Stepana Bandery w polskiej świadomości narodowej. Посетен на 13 април 2022
  3. Alfred Andrzej Burnatowski: Dziennik młodzieńca. Sanok: Exodus, 1992, s. 17.
  4. Carlbeckpapers.pitt.edu. Rudling, Per A. (November 2011). "The OUN, the UPA and the Holocaust: A Study in the Manufacturing of Historical Myths". The Carl Beck Papers in Russian & East European Studies. University of Pittsburgh (2107). p. 3 (6 of 76 in PDF). ISSN 0889-275X. Посетен на 13 април 2022
  5. а б Cooke, Philip; Shepherd, Ben (2014). Books.google.bg. Hitler's Europe Ablaze: Occupation, Resistance, and Rebellion during World War II. Skyhorse Publishing. p. 336. ISBN 978-1632201591. Посетен на 13 април 2022
  6. Books.google.bg. Lower, Wendy; Faulkner Rossi, Lauren (2017). Lessons and Legacies XII: New Directions in Holocaust Research and Education. Northwestern University Press. pp. 170 – 171, 174. ISBN 978-0810134508. The victims of the Holocaust had a difficult time identifying precisely who intended to murder them; the usual terminology was „Banderites,“ which indicated adherents of a particular political tendency, or „Bulbas,“ which indicated the insurgent force initiated by Taras Bulba-Borovets.[p. 174] Посетен на 13 април 2022
  7. Risch, William Jay (2011). Books.google.bg. The Ukrainian West: Culture and the Fate of Empire in Soviet Lviv. Harvard University Press. pp. 55, 65, 69. ISBN 978-0674061262. Посетен на 13 април 2022
  8. Aapjstudies.org. Rossoliński-Liebe, Grzegorz (2016). "Stepan Bandera, Dr. Andrii Portnov, and the Holocaust: Is the Bandera Myth Detached from the Person?". The American Association for Polish-Jewish Studies. Retrieved 2016-04-23. [Andrii Portnov's article from the Frankfurter Allgemeine Zeitung (8 January 2016)] informs the readers about the use of the term Banderites in Soviet propaganda, but he [Portnov] forgets to mention that the OUN members did call themselves such and regarded Bandera as their leader when they were murdering Jews during the pogroms in summer 1941 and when they, in the uniforms of the Ukrainian police, were helping the Germans to shoot Jews in 1942 and 1943. He also ignores the fact that Ukrainian nationalists perceived themselves as Banderites and were perceived as such by others during the ethnic cleansings of the Polish population in Volhynia and eastern Galicia. Finally, he does not inform the readers that Bandera never condemned the atrocities committed by the OUN and UPA. Посетен на 13 април 2022
  9. Nybooks.com. Snyder, Timothy (February 24, 2010). "A Fascist Hero in Democratic Kiev". The New York Review of Books. Посетен на 13 април 2022
  10. Żeleński, Władysław (1973). Books.google.bg. The Assassination of Minister Pieracki [Zabòjstwo ministra Pierackiego]. Poland: Institut Literacki. pp. 20 – 22, 72. Biblioteka „Kultury“ volume 233. Посетен на 13 април 2022
  11. а б в Books.google.bg. Motyl, Alexander J. (2000). Encyclopedia of Nationalism. Vol. Two-Volume Set. Elsevier, Academic Press. p. 40. ISBN 0080545246. With over one hundred contributors. On February 10, 1941, Bandera called a conference of radicals in Kraków, Poland. The conference refused to accept Melnyk as leader, and named Bandera head of the OUN. This led to the split of the OUN in the spring of 1941 into two groups: OUN-B (Banderites), who were more militant, younger and supported Bandera, and OUN-M (Melnykites), who were generally older, more ideological. Посетен на 13 април 2022
  12. а б в г д Rossolinski, Grzegorz (2014). Books.google.bg. Stepan Bandera: The Life and Afterlife of a Ukrainian Nationalist: Fascism, Genocide, and Cult. Columbia University Press. pp. 112, 234 – 235, 236. ISBN 978-3838266848. The OUN-B organized a militia, which both collaborated with the Germans and killed Jews independently. Посетен на 13 април 2022
  13. а б Worldcat.org. Piotrowski, Tadeusz (1998). Poland's Holocaust: Ethnic Strife, Collaboration with Occupying Forces and Genocide in the Second Republic, 1918 – 1947. Jefferson, NC: McFarland & Company. p. 209. ISBN 0-7864-0371-3. OCLC 37195289. OUN leaflets appeared on the city streets. They read: „Exterminate the Poles, Jews and communists without mercy. Do not pity the enemies of the Ukrainian National Revolution!“ Посетен на 13 април 2022
  14. Istpravda.com.ua. Prof. John-Paul Himka (25 February 2013). "A few more words about the Lviv pogrom" [Ще кілька слів про львівський погром]. IstPravda.com.ua. Історична правда. With links to relevant articles. For the English original, see: John-Paul Himka (2011). „The Lviv Pogrom of 1941: The Germans, Ukrainian Nationalists, and the Carnival Crowd“. Canadian Slavonic Papers. 53 (2 – 4): 209 – 243. doi:10.1080/00085006.2011.11092673. ISSN 0008 – 5006. S2CID 159577084.. Archived from the original on 4 March 2016.doi:10.1080/00085006.2011.11092673. ISSN 0008 – 5006. Посетен на 13 април 2022
  15. Himka, John-Paul (2011). „The Lviv Pogrom of 1941: The Germans, Ukrainian Nationalists, and the Carnival Crowd“. Canadian Slavonic Papers. 53 (2 – 4): 209 – 243. ISSN 0008 – 5006. Посетен на 13 април 2022
  16. а б Ushmm.org. USHMM. "Lwów". The Holocaust Encyclopedia. United States Holocaust Memorial Museum. Archived from the original (Internet Archive) on 2012-03-07. Посетен на 13 април 1022
  17. Loc.gov. N.M.T. (1945). "Trials of War Criminals before the Nuernberg Military Tribunals" (PDF). Volume IV : „The Einsatzgruppen Case“ Complete, 1210 Pages. Nuremberg Military Tribunals under Control Council Law No. 10: 542 – 543 in PDF (518 – 519 in original document) – via PDF direct download. With N.M.T. commentary to testimony of Erwin Schulz (p. 543 in PDF). Посетен на 13 април 2022
  18. Books.google.bg Longerich, Peter (2010). Holocaust: The Nazi Persecution and Murder of the Jews. Oxford; New York: Oxford University Press. p. 194. ISBN 978-0-19-280436-5. Посетен на 13 април 2022
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Banderowcy и страницата Banderites в Уикипедия на полски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.