Баниска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Баниска
Общи данни
Население 1 132 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33.945 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 7167
Тел. код 08147
МПС код Р
ЕКАТТЕ 2587
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Две могили
Божидар Борисов
(Нова Алтернатива)
Кметство
   - кмет
Баниска
Ангелина Начева
(ГЕРБ)

Баниска е село в Северна България. То се намира в община Две могили, област Русе.


География[редактиране | редактиране на кода]

Село Баниска се намира в Дунавска хълмиста равнина, на 50 km югозападно от Русе и на 20 km източно от град Бяла. Разположено е в плодородната долина на река Баниски лом, която е с надморска височина 136 m, а околните хълмове достигат 250 – 300 m. Баниска е едно от най-големите села в бившата Беленска околия с 1 795 жители към 1976 г., към която се числи селото от 1959 г.

Първоначално сегашното село е разположено от лявата страна на Баниски Лом, но има и няколко къщи на десния бряг. След голямото наводнение от 1924 г. обаче около 20 – 30 семейства напускат дворовете си край реката и се преселват на по-високите места.

Шосето между селата Водица, Цар Асен, Могилино, Баниска и Борово свързва селото с двата главни пътя: София-Варна и София-Русе. Селото е свързано с шосейни пътища и с всички околни села пряко, с изключение на пътя до Копривец, който е черен.

Най-важният водоизточник на селото е река Баниски Лом. Тя извира на 600 m от връх Чатарлъка, намиращ се близо до село Сушица, Великотърновско.

История[редактиране | редактиране на кода]

При разкопките, направени през 1964 година от Колю Московскии Стоян Цанков, са открити кула и част от крепостна стена. На най-високата му част личат големи каменни блокове, лежали някога в основата на долната част на крепостна кула, защитавала Калето от Кумулата. Заселването на селото на сегашното му място не е окончателно установено. Известно е, че в местността Юртлука – на североизток от селото, някога е имало селище, чиито основи са разравяни при оран. През есента на 1958 г. между пионерския лагер и ловната хижа в местността Канарата са разкрити останки от гробове и жилища. Там през 13 – 14 век е имало българско селище.

Българското училище в селото за пръв път е открито през 1874 г. За учител е назначен даскал Панайот Стоянов от село Арбанаси, Великотърновско, който едновременно е и бакалин. В периода на Освобождението на селото през 1877 г. в състава на населението настъпват промени. Черкези, татари и някои турски първенци заминават с отстъпващата турска войска към Разград.

Основният поминък на населението през целия капиталистически период остава земеделието. Градинарството в Баниска е гурбетчийски поминък на част от банисчани. Обработването на земята става с дървено рало и железен лемеш, затова и добивите от единица обработваема площ са ниски. За основна теглителна сила се използват волове, биволи и отчасти коне. Първата вършачка е закупена през 1914 година от Пенчо Узунганев за 200 наполеона – 4 000 лева по тогавашен курс. Населението живее в едноетажни или двуетажни къщи. Около 1934 г. влиза в изпълнение планът за улична регулация на селото. Голяма част от съществуващите улици се разширяват.

На 27 април 1950 г. е създадено кооперативно стопанство. Събрани са около 1 200 дка земя, колкото е тогавашния минимум за образуване на ТКЗС. През периода 1955 – 1958 година стопанството постепенно се стабилизира. Изготвен е производствен план за по-нататъшното му развитие. През 1970 година започва окрупняване на ТКЗС, а същата есен се създава АПК. Бившето ТКЗС, състоящо се от селата Баниска, Помен и Могилино се обединява с Бъзовец и Чилнов с център Баниска.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година има събор в последната събота и неделя на месец октомври.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

“Баниска – минало и настояще", Ангел Нейков, Асен Караиванов, Венета Иванова, Венета Илиева, Дафинка Захариева, Дончо Досев, Иван Иванов, Искра Цанева, Йордан Видинлиев, Марийка Чавдарова, Митка Ненова, Петко Нейков 2005.