Баница (община Струмица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.



Баница
Баница
— село —
Banica - Strumica.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.4453° с. ш. 22.6083° и. д.
Баница
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Струмица
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 250 m
Население 1137 души (2002)
Пощенски код 2414
МПС код SR
Баница в Общомедия

Баница (на македонска литературна норма: Баница) е село в община Струмица на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е отдалечено на 2 километра от общинския център Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местни легенди старото име на селото е Бая и то съществувало преди изграждането на Струмица. В него живеел царят Константин с дъщеря си Струма, чийто гроб - Струмин гроб е край селото.[1]

Селото се споменава в османски регистри от 1570 година[1] като Шехр Азад, в превод Спасен град[2] или Свободен град и е махала на града Струмица.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година селото е отбелязано под името Баниче с 4 джизие ханета (домакинства).[3]

От XVII век датира Мехмед ага хамам в селото.[4] Запазени са и две бегови кули, както и Старата джамия[1] от края на XVI век.[5]

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи и 18 мюсюлмани.[6] Според Стефан Веркович в 1889 година селото има 152 жители.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 320 жители, от които 120 българи християни, 140 турци и 60 цигани.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Баница се състои от 96 души цигани.[9]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Баница живеят 70 турци, а останалите жители на селото са българи.[10]

В 1953 година селото има 601 жители, от които 520 македонци и 78 турци. В 1961 жителите са 729 – 718 македонци и 10 турци. Преброяването от 1971 показва 897 жители, а това от 1981 – 1086.[2]

Средновековната гробница Струмин гроб край селото

По данни от преброяване 2002 Баница има 220 къщи и 1137 жители.[11][12]

Националност Всичко
македонци 1129
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 1
други 5

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Павлов, Зоран. Прилог кон прочвањето на џамијата во с. Баница - Струмица. // Османлиското градителство на почвата на Македонија, том 1. Прилози за изтражувањето на историјата и културата на почвата на Македонија 24. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2012. с. 452.
  2. а б Митева, Димка. „Топонимијата на Струмичко“, Скопје, 1989, стр.26-27.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  4. Велковски, Живко. Амамите во Југоисточна Македонија в: Зборник на трудови во спомен на Емилија Петковска. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2014. с. 189 - 220.
  5. Павлов, Зоран. Прилог кон прочвањето на џамијата во с. Баница - Струмица. // Османлиското градителство на почвата на Македонија, том 1. Прилози за изтражувањето на историјата и културата на почвата на Македонија 24. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2012. с. 453.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  10. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  11. Општина Струмица. Населени места. Баница Архив на оригинала от 2007-07-08 в Wayback Machine..
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-06 
     Портал „Македония“         Портал „Македония