Бановка (Одеска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Одеска област. За селото в Запорожка област вижте Бановка (Запорожка област).

Бановка
Баннівка
село
Знаме
      
Герб
Изглед към селото през 2014 г.
Изглед към селото през 2014 г.
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Област Одеска област
Район Болградски
Надм. височина 23 m
Население 1211 души (2001)
Основаване 1821
КОАТУУ 5121480701
Пощенски код +380 4846
Телефонен код 68750
МПС код BH, НН / 16
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Бановка в Общомедия
Църквата „Света Троица“ през 2014 г.

Бановка, по-рядко Банова (на украински: Баннівка, на руски: Банновка, на румънски: Băneasa) е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Землището му заема площ от 1.56 км2.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в историко–географската област Буджак, в южната част на Бесарабия. То е разположено на 29 км източно от град Болград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бановка е основана в 1821 година от българи, преселили се от Измаил.[1] Според някои източници от българските земи преселниците произхождат от село Чоба.[2] През 1835 година в Бановка са регистрирани 84 семейства с 510 жители (260 мъже и 250 жени). 12 от семействата (57 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. В 1839 година в селото е изградена църквата „Света Троица“.[3]

Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Бановка попада в Княжество Молдова, а впоследствие – в новообразуваната Румъния. През 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище[4], в което за известно време учителства книжовникът Богдан Манчев от Свищов. През 1861 – 1862 година жители на Бановка се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават едноименно село в Таврия,[5], както и село Марина.[6][7]

На 15 септември 1863 г., в Бановка е роден големият български военачалник, блестящ кавалерийски командир и освободител на цяла Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев.

През 1878 година Бановка отново е включена в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 150 къщи, 980 жители, притежаващи 3779 десетини земя[8].

През 1918 – 1940 и 1941 – 1944 година Бановка отново е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите на Бъняса са 1.507 души, от които 1231 българи (81,69%), 175 руснаци (11,61%), 94 румънци (6,24%), 6 гагаузи и 1 поляк.[9]

От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. През март 1941 година 58 семейства създават колхоз.[10]

От 1944 до 1991 година Бановка отново е част от СССР, а от 1991 година – от независима Украйна.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото възлиза на 1211 души. Гъстотата е 776,28 души/км2. По-голяма част от жителите са бесарабски българи.

Численост на населението според преброяванията през годините:

  • 1835 – 510 души
  • 1852 – 766 души[11]
  • 1930 – 1507 души
  • 2001 – 1211 души

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[12]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 1211 100,00
Български 1082 89,34
Руски 62 5,11
Украински 48 3,96
Молдовски 12 0,99
Гагаузки 4 0,33
Немски 1 0,08
Други 2 0,16

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Личности, родени в селото:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 15.
  2. „Българи в Украйна – Одеска област, Болград, Измаил“. // bulgarnation.com. Посетен на 15 април 2018. (на български)
  3. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774 – 1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 265, 275..
  4. Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 22 – 23, 216.
  5. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 242, 245, 265, 270.
  6. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
  7. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
  8. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  9. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р.1.
  10. „Банновка“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 383.
  11. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 434.
  12. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 април 2018. (на украински)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна