Направо към съдържанието

Банска българска православна община

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за православната община. За протестантската вижте Банска българска протестантска община.
Банска българска община
Отчет от главния учител на Банското българско училище Иван Бележков, 30 юни 1895 година
Отчет от главния учител на Банското българско училище Иван Бележков, 30 юни 1895 година
Информация
Типучилищно-църковна организация
Основана1850 година, Османска империя
Закрита1912 година, Царство България
Положениенесъществуваща
СедалищеБанско
Езицибългарски
Банска българска православна община в Общомедия

Банската българска православна община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено около 1850 година в село Банско, тогава в Османската империя.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Разписка от 1827 година за заем от общината, подписана от Лазар Герман като коджабашия и от петима свидетели
Отчет на банското трикласно училище за учебната 1901/1902 година от главния учител Никола Попиванов
Първа страница на списък с учители в Банско за учебната 1901/1903 година

Създаването на православната община в Банско датира от средата на XVIII век. От 1798 година е касовият дневник с приходите и разходите на общината.[2]

От 1827 година е запазена разписка, с която „Банцки селяне малки и велики“ заемат 460 гроша от Димитър Сирлещов. Разписката е подписана от Лазар Герман като коджабашия и от петима свидетели.[3]

В 1833 година в Банско се създава общоселски съвет, начело с Лазар Герман. Неговата цел е осигуряване на пари и материали за построяване и украса на църквата „Света Троица“, завършени в 1835 година. Общината е продължение на този селски съвет. В нея влизат видните търговци и представители на еснафите в Банско. Основните цели на общината са борба за църковна независимост и развитие на българската просвета – в 1857 година общината изгражда нова училищна сграда, а взаимното училище става класно. В 1857 година общината организира и строежа на камбанарията на „Света Троица“, а в 1865 година монтирането на часовник. През 70-те години общината започва да се бори и с появилата се в Разлога протестантска пропаганда.[1]

В трикласното училище в Банско в 1894/1895 година преподават осем учители: Кръстьо Котоев, Мария Попова, дякон Константин Чучулайн, К. Анев, Голев, Радон Георгиев, Димитър Молеров и Иван Бележков, главен учител. В отчета си до Екзархията от 30 юни 1895 година Бележков пише, че в Разлога няма място за две главни училище – в Мехомия и в Банско, а само за едно и то трябва да е в Банско. Това обединение се налага поради малкия брой ученици в трети клас – само 5 – 6. Общият брой ученици е 411.[4]

Учители в третокласното училище в 1900/1901 година
Номер Име Възраст Месторождение Образование
1. Андрей Казепов, главен учител 24 Янковец Битолска българска класическа гимназия, 1900
2. Донка Димова (Димева) 18 Прилеп Солунска българска девическа гимназия, 1900
3. Илия Грънчаров (Крантев) 26 Скребатно Скопско българско педагогическо училище, 1898
4. Константин Молеров 24 Банско II клас в Солунската българска мъжка гимназия, 1896
5. Никола Поптеофилов 19 Белица V реален клас в Солунската българска мъжка гимназия, 1896
6. Михаил Ремавлиев 24 Белица IV клас на Сярското българско педагогическо училище, 1892
7. дякон Константин Чучулайн 39 Банско IV клас на Сярското българско педагогическо училище, 1892
8. Зинка Сирлещова 17 Банско две години френско училище в София
9. Сабри ефенди 30 Мехомия медресе в Цариград[5]

В Банското българско училище в 1900/1901 година учат 335 ученици, от които 265 момчета и 70 момичета, а в края на годината завършват 182 момчета и 55 момичета или 237 ученици. Училището има 520 книги.[5]

Учители в третокласното училище в 1901/1902 година
Номер Име Възраст Месторождение Образование
1. Никола Попиванов, главен учител 22 Долно Драглища Кюстендилско педагогическо училище, 1897
2. Донка Димова (Димева) 19 Прилеп IV клас на Солунската българска девическа гимназия, 1901
3. Мария Л. Тодева 17 Банско Солунска българска девическа гимназия, 1900
4. Георги Попиванов 26 Баня Скопско българско педагогическо училище, 1900
5. Георги Ремавлиев 25 Банско IV клас на Сярското българско педагогическо училище, 1893
6. Радон Георгиев 33 Банско IV клас в Солунската българска мъжка гимназия, 1885
7. Васил Теофилов 22 Белица IV клас в Солунската българска мъжка гимназия, 1897
8. Зинка Сирлещова 17 Банско две години френско училище в София
9. Сабри ефенди 31 Мехомия медресе в Цариград[6]

В Банското българско училище в 1901/1902 година учат 324 ученици, от които 249 момчета и 75 момичета, а в края на годината завършват с 91 ученици по-малко.[5]

Учители в третокласното училище в 1904/1905 година
Номер Име Възраст Месторождение Образование
1. Иван М. Бележков, главен учител 39 Годлево Солунската реална гимназия, 1887
2. Георги М. Гърнев 49 Либяхово V клас в Пловдивската мъжка гимназия, 1876
3. Никола Г. Голев 21 Банско III педагогически курс на Сярското българско педагогическо училище, 1903
4. Константин Янев 32 Бачево IV клас на Сярското българско педагогическо училище, 1892
5. Георги Н. Колчагов 21 Банско II клас на Банското българско училище, 1896
6. Султана Цветкова 22 Банско II клас на Банското българско училище, 1896
7. Мустаха Фехми 31 Мехомия руждие в Неврокоп, 1894[7]

Общината издържа бежанците и подпомага издръжката на българската войска по време на Балканската война в 1912 година. В 1912 година е избрана нова община от пет члена, начело с Асен Тодев, която става част от българската административна система.[1]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 60.
  2. ↑ Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 – 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 17.
  3. ↑ Град Банско „Вие тука сега съ свободата какъ сте...“ първа част // Дедо Лазко, 10 май 2014 г. Посетен на 26 октомври 2025 г.
  4. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 199.
  5. ↑ а б в Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 200.
  6. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 201.
  7. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 203.
Банска (православна)  • Банска (протестантска)  • Битолска  • Ваташка  • Велешка  • Влахинска  • Воденска  • Гевгелийска  • Горноджумайска  • Гумендженска  • Дебърска  • Демирхисарска  • Дойранска  • Долноджумайска  • Драмска  • Емборска  • Ениджевардарска (православна)  • Ениджевардарска (униатска)  • Кавадарска  • Кичевска  • Костурска  • Кочанска  • Кратовска  • Кривопаланечка  • Крушевска  • Кукушка (православна)  • Кукушка (униатска)  • Кумановска  • Леринска  • Малешевска  • Мелнишка  • Мехомийска  • Неврокопска  • Неготинска  • Охридска  • Петричка  • Пехчевска  • Прилепска  • Радовишка  • Ресенска  • Скопска  • Солунска  • Стружка  • Струмишка  • Съботска  • Сярска  • Тетовска  • Хрупищка  • Щипска
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Банска_българска_православна_община&oldid=12728550“.