Баня (дем Въртокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Баня
Λουτροχώρι
— село —
Църквата „Вси Светии“
Църквата „Вси Светии“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Сланица
Надм. височина 90 m
Население 466 души (2001)
Пощенски код GR 585 00
Телефонен код (0030) 23810 – 7****
Баня в Общомедия

Баня (на гръцки: Λουτροχώρι, Лутрохори, катаревуса: Λουτροχῶριov, Лутрохорион, понтийски гръцки: Λουτροχώρ, Лутрохор, до 1926 Μπάνια, Баня[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра) със 466 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра югозападно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на 20 километра югоизточно от град Воден (Едеса) в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).

Баня (Лутрохори)
Северозапад:
Котугери (Кесариана),
Под (Фламурия)
Север:
Въгени (Севастиана),
Оризари (Ризари)
Североизток:
Ризово (Ризо),
Въртокоп (Скидра)
Запад:
Ошляни (Агия Фотини),
Фетица (Пола Нера)
Kompass N.png Изток:
Каменик (Петрия),
Арсен (Арсени)
Югозапад:
Голема река (Родохори),
Янаково (Янохори)
Юг:
Църмариново (Марина),
Голишани (Левкадия)
Югоизток:
Ново село (Плеврома),
Пископия (Епископи)

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Баня (Байна) (Μπάϊνα) има 4 семейства християни и 1 църква („Свети Георги“).[2]

В началото на XX век Баня е малко българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Баня (Banya) е посочено като село с 15 домакинства с 67 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баня (Байна) има 84 жители българи.[4]

Всичките жители на Баня са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година след Балканската война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Баня като село обитавано от „6 патриаршистки славофонски семейства“ (6 πατριαρχικές σλαβόφωνες οικογένειες).[6]

Първите две гръцки преброявания показват 23 и 56 души. През 20-те години в Баня са настанени понтийски гърци, изселени от Турция по силата на Лозанския мирен договор и с тях в 1928 година селото нараства на 115 души (понтийци).[7] В 1926 година Баня е прекръстено на Лутрохори, в превод банско село.[8].

Лутрохори е център на архиерейското наместничество на Воденската, Пелска и Мъгленска епархия на Гръцката православна църква.[9]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От многото църкви в района по забележителни са:

  • „Свети Пророк Илия“ (Εξωκλήσι „Προφήτης Ηλίας“). Планинската църква се намира на около 2,5 километра северозападно от днешното населено място;
  • Свети Георги“ (Εξωκλήσι „Άγιος Γεώργιος“), в която се намира една смятана за чудотворна икона. Църквата се намира на около половин километър от селото;
  • Базиликата „Вси светии“ (Εκκλησία „Άγιοι Πάντες“) е преустроена през 1940 г. и от 1950 г. е главна църква на село Баня;
  • Параклисът „Възнесение Христово“ (Παρεκλήσι „Αναλήψεως Του Κυρίου“).

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение Статистика на населението, 1912/13-2001 и 2007
Greece prefectures map dark.PNG
ButtonRed.svg
Баня
(Лутрохори)
Баня (Лутрохори) на картата на Гърция
Година Население + / - % Гъстота
1913[10] 23 --- --- ---
1920[11] 56 +33 --- ---
1928[7] 115 +59 --- 15 д/км²
1940 --- --- --- ---
1951[12] 367 --- --- 49 д/км²
1961[12] 435 +68 + 18,53% 58 д/км²
1971[12] 391 -44 - 10,12% 52 д/км²
1981[12] 772 +381 + 97,44% 103 д/км²
1991[12] 483 -289 - 37,43% 64 д/км²
2001[12] 466 -17 - 3,52 % 62 д/км²
2007 445 -21 - 4,51 % 59 д/км²
Климатична таблица
Месец Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Год.
Средна максимална дневна температура °C (°F) 7 (44) 9 (48) 14 (57) 18 (64) 24 (75) 29 (84) 31 (88) 32 (90) 27 (81) 22 (71) 14 (55) 8 (46) 19,5 (67)
Средна минимална дневна температура °C (°F) 1 (34) 3 (37) 6 (43) 8 (47) 12 (54) 17 (62) 19 (66) 18 (64) 15 (59) 12 (54) 6 (43) 3 (37) 10 (50)
Валежи (mm) 43 51 45 35 41 28 27 23 34 39 51 53 470 (39,2 / Месец)
P. Температура °C (°F) 19 (66) 22 (72) 26 (79) 32 (90) 38 (100) 40 (104) 41 (106) 42 (108) 34 (93) 31 (88) 25 (77) 22 (72) 31 (88)
Източник: Fallingrain, Freemeteo и Multimap

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνια -- Λουτροχώρι
  2. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, 1ος τόμος-σελ. 188, 1886 – 87.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.158 – 159.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190 – 191.
  6. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. „Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης“. Εν Αθήναις, 1913 Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927.
  7. а б Δημήτρης Λιθοξόου. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“.
  8. Πανδέκτης-Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Στοιχεία: Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών.
  9. Ιερά Μητρόπολη Εδέσσης, Πέλλης και Αλμωπίας. Ενορίες
  10. Υπουργείον Εθνικής Οικονομίας – Διεύθυνσις Στατιστικής, Απαρίθμησις των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913, Εθνικόν Τυπογραφείον, Αθήνα 1915.
  11. Υπουργείον Εθνικής Οικονομίας – Διεύθυνσις Στατιστικής, Λεξικόν των δήμων, κοινοτήτων και συνοικισμών της Ελλάδος επί τη βάσει της απογραφής του πληθυσμού του έτους 1920
  12. а б в г д е Συγκριτικά στοιχεία απογραφών, ετών 1951 – 2001, του Δήμου Σκύδρας.
     Портал „Македония“         Портал „Македония