Баптизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Баптисткото движение е клон на християнството, възникнал на базата на пуританизма в Англия под ръководството на Джон Смит през XVII век.

Баптистите принадлежат към протестантското течение в християнството, но се различават от другите евангелски деноминации по практикуваното водно кръщение чрез потапяне на възрастни лица. Практикуването на кръщение само на възрастните баптистите обясняват с това, че малкото дете няма достатъчно познание, за да може с убеденост и разум да схване смисъла на свещеното тайнство кръщение и да служи на Бога. Поради това баптизмът изповядва приемането на кръщение само от съзнателни хора чрез пълно потапяне. Баптистите отричат редица обреди на ортодоксалната християнска църква, почитането на иконите. Приемат две от седемте тайнства: кръщение и евхаристия. Названието на деноминацията произхожда от гръцката дума „баптизо“, която означава кръщавам с вода.

Баптизмът е създал изключителен култ към Библията, която всеки от тях трябва да притежава и системно да изучава. Разпространява се в Северна Америка, а от там – и по целия свят. Основоположник на баптизма в Германия е Йохан Онкен през 1823 г.

Баптизмът по българските земи[редактиране | редактиране на кода]

Мисионери на Американското библейско дружество и Британското и чуждестранно библейско дружество пристигат в българските земи през 60-те години на ХІХ в. Заедно с емигранти от Русия, заселили се в Северна Добруджа, те създават общини в Русе, Лом и Казанлък. През 1859 г. в Стара Загора започва работа и печели обращенци Теодор Байнгтън, който основава през 1863 г. и девическо училище. След 1878 г. баптисктки общества се появяват в София, Варна, Чирпан и Станимака. Първите проповедници са българи – Никола Влаев в Казанлък и родените в Лом Филип Каменов и Георги Искренов, а А. Либих извършва първото кръщение на българи също в Лом. Появяват се и първите конфликти като този през 1871 г. в Казанлък, когато местните православните граждани не позволяват тялото на покойната Ция Курдова да се погребе в гробищата.

Постепенно до 1908 вярващите се увеличават, създават се първите баптистки общества и се изгражда хоризонталната структура с установяването на първите църкви и пастирите, както и пътищата към централизиране на баптистките общества и църкви в Съюз на евангелските баптистки църкви. Изследователят Момчил Петров описва протестантството в Царство България между двете световни войни и неговото отношението към обществено-политическите събития. Начело на Съюза през периода 1921 – 1923 г. е Христо Марчев. Според изследователя Бончо Асенов по време на социалистическия период баптизмът е секта, а протестантските църковни служители се разглеждат като контрареволюционни елементи, провеждащи активна антинародна дейност.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]