Баптизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Баптисткото движение е клон на християнството, възникнал на базата на пуританизма в Англия под ръководството на Джон Смит през XVII век.

Баптистите принадлежат към протестантското течение в християнството, но се различават от другите евангелски деноминации по практикуваното водно кръщение чрез потапяне на възрастни лица. Практикуването на кръщение само на възрастните баптистите обясняват с това, че малкото дете няма достатъчно познание, за да може с убеденост и разум да схване смисъла на свещеното тайнство кръщение и да служи на Бога. Поради това баптизмът изповядва приемането на кръщение само от съзнателни хора чрез пълно потапяне. Баптистите отричат редица обреди на ортодоксалната християнска църква, почитането на иконите и кръста. Приемат две от седемте тайнства: кръщение и евхаристия. Названието на деноминацията произхожда от гръцката дума „баптизо“, която означава кръщавам с вода.

Баптизмът е създал изключителен култ към Библията, която всеки от тях трябва да притежава и системно да изучава. Разпространява се в Северна Америка, а от там – и по целия свят. Основоположник на баптизма в Германия е Йохан Онкен през 1823 г.

Баптизмът по българските земи[редактиране | редактиране на кода]

Мисионери на Американското библейско дружество и Британското и чуждестранно библейско дружество пристигат в българските земи през 60-те години на ХІХ в. Заедно с емигранти от Русия, заселили се в Северна Добруджа, те създават общини в Русе, Лом и Казанлък. През 1859 г. в Стара Загора започва работа и печели обращенци Теодор Байнгтън, който основава през 1863 г. и девическо училище. След 1878 г. баптисктки общества се появяват в София, Варна, Чирпан и Станимака. Първите проповедници са българи – Никола Влаев в Казанлък и родените в Лом Филип Каменов и Георги Искренов, а А.Либих извършва първото кръщение на българи също в Лом. Появяват се и първите конфликти като този през 1871 г. в Казанлък, когато местните православните граждани не позволяват тялото на покойната Ция Курдова да се погребе в гробищата.

Постепенно до 1908 вярващите се увеличават, създават се първите баптистки общества и се изгражда хоризонталната структура с установяването на първите църкви и пастирите, както и пътищата към централизиране на баптистките общества и църкви в Съюз на евангелските баптистки църкви. Изследователят Момчил Петров описва протестантството в Царство България между двете световни войни и неговото отношението към обществено-политическите събития. Начело на Съюза през периода 1921–1923 г. е Христо Марчев. Според изследователя Бончо Асенов по време на социалистическия период баптизмът е секта, а протестантските църковни служители се разглеждат като контрареволюционни елементи, провеждащи активна антинародна дейност.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]