Барак Обама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Барак Обама
44-ти президент на САЩ
Мандат
20 януари 2009 – 20 януари 2017
Вицепрезидент Джо Байдън
Предшестван от Джордж Уокър Буш
Последван от Доналд Тръмп

Роден
4 август 1961 г. (57 г.)
Съпруга Мишел Обама
Партия Демократическа партия
Религия Протестантска
Университет Колумбийски университет
Харвардски университет
Отличия
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за мир
Подпис Barack Obama signature.svg
Барак Обама в Общомедия

Барак Хусейн Обама II (на английски: Barack Hussein Obama II) е 44-ият президент на САЩ, от Демократическата партия. Избран е на 4 ноември 2008 г. и встъпва в длъжност на 20 януари 2009 г. Барак Обама е първият цветнокож в историята, който е избран на този пост. Награден е с Нобелова награда за мир през 2009 г.

На 6 ноември 2012 е преизбран на президентския пост в конкуренция с републиканеца Мит Ромни, въпреки недоволството на американците от ниския икономически растеж и трайно високата безработица по време на първия мандат.[1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Обама е роден на 4 август 1961 г. в Хонолулу, Хавай, САЩ. Родителите му, Барак Обама-старши – чернокож кениец от етническата група луо, и Ан Данъм – бяла американка от Канзас, се запознават докато следват в Хавайския университет, сключват брак, но се развеждат през 1964. Причината е, че бащата получава стипендия за Харвардския университет, която не е достатъчна, за да издържа съпругата и сина си, затова заминава сам. След развода и двамата създават нови семейства, а детето остава под грижите на майка си и живее известно време в Индонезия. Бащата на Обама се завръща в Кения и успява да види сина си само още веднъж (през 1972) преди да загине в автомобилна катастрофа през 1982. Обама изкарва 4 години в Индонезия, после се завръща в Хонолулу, където живее с родителите на майка си до завършването на средното си образование през 1979. След това учи 2 години в университет в Лос Анджелис и се прехвърля в Колумбийския университет в Ню Йорк, откъдето излиза с диплома по политология и международни отношения.

Още преди да се дипломира, настоящият президент започва своите първи професионални начинания. Работи в консултантско бюро за международни фирми. В началото е асистент по търсенията, а след това финансов анализатор, като тази функция му осигурява собствен офис и секретарка. Въпреки това, не се задържа много там, защото решава да се преориентира към работа за обществото. През лятото на 1985 е в Чикаго (в квартала на чернокожите) и вече ръководи проект за развитие на местната църковна структура, отваряне на бюра за наемане на работа, помага на жителите да получат социални домове и да защитават интересите си. В този си период Барак Обама, израснал без религия, приема протестантството.

През 1987 г. решава да продължи образованието си, подава документи за кандидатстване в много университети и получава съгласие от Харвард през 1988 г. От тук излиза като юрист. През периода на това си обучение той постига успех като е избран за президент на университетското списание Harvard Law Review. Това е първият случай, в който афроамериканец заема тази позиция, затова събитието е предмет на интереса на медиите. В края на следването си, вместо да стане асистент на съдия Абнер Миква, той се завръща в Чикаго става преподавател по конституционно право в Чикагския университет, където работи до 2004 г. Успоредно с това работи в правна кантора, занимаваща се в областта на гражданските права.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. точно в тази кантора се запознава с Мишел, негов сътрудник и бъдеща съпруга. Двамата сключват брак през 1992 и имат две деца – Малия и Наташа. Мишел е влиятелна фигура в местната демократическа партия и близка с кмета на ЧикагоРичард Дайли. Тя е тази, която задвижва политическата кариера на своя съпруг.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Обама в неговия официален портрет като член на Сената на САЩ

Обама е изключително активен в своите политически дейности. През 1996 г. е избран в Сената на Илинойс и оглавява комитета за общественото здраве, където се бори за набиране на повече средства за фондовете за борба със СПИН, също е и защитник на каузата на хомосексуалистите. Мандатът му се отличава с одобрението на републиканците относно законите, които прокарва за видео наблюдение на полицейските разпити, против расовата дискриминация и др.

През 2000 г. се надява да бъде избран сред първите кандидати, влизащи в Камарата на представителите на Съединените щати. Получава само 30% от гласовете и отпада от листата. Но той не спира дотук и през 2002 г. се обявява срещу нео-консерваторите за нахлуването в Ирак, като се изказва, че е против една глупава война, основаваща се не на разума и принципите, а на страдание и политика. Той не е единственият, който се противопоставя на войната, задвижена от правителството на Буш, заедно с него са голяма част от мнозинството в Сената.

Година след това събитие, през 2003 г., Обама отново обявява официално своята кандидатура за Сената на САЩ и на 2 ноември 2004 г. е избран, като печели със 70% от гласовете срещу 27% – за неговия противник от републиканците. Тази победа е желана от Обама, но не е и изненадваща, тъй като по време на предизборната си кампания, получава голяма подкрепа от американците. Така той става единственият мулат по това време в Сената и петият в историята.

Кандидат-президентска кампания[редактиране | редактиране на кода]

Сенатор Барак Обама в Остин, Тексас, 2007.

На 10 февруари 2007 г. в Спрингфилд (Илинойс), сенатор Барак Обама обявява, че ще се състезава за номинацията на Демократическата партия на следващите президентски избори в САЩ през 2008. Негов противник в предварителните избори е Хилари Клинтън (също демократ). Борбата между двамата е оспорвана, но Обама печели с мнозинство в по-голяма част от щатите. Хилари Клинтън вече не е сред фаворитите и дава своята подкрепа на съпартиеца си срещу републиканеца Джон МакКейн. Предизборната кампания на Обама се върти около темата за „промяната“ и е съпроводена с лозунг „Да, ние можем“. На 4 ноември 2008 г., когато е датата на президентските избори, има рекордна избирателна активност (63%) и Обама печели 9 милиона гласове повече от противника си МакКейн. Негови привърженици са от различни религии и националности, както и от различни възрастови групи с изключение на тези над 65-годишна възраст. Подкрепят го и много актьори, певци, бизнесмени и политици. На официалната си реч след победата благодари за оказаната подкрепа от всички тях и тъй като началото на новата му кариера започва в контекста на две войни – в Ирак и в Афганистан, на рецесия на американската икономика и световна икономическа криза, той ги определя като основни пунктове на бъдещия си мандат.

Барак Обама полага клетва като президент на САЩ

Встъпване в длъжност[редактиране | редактиране на кода]

Според американската конституция новоизбраният президент и назначената от него администрация вземат своите функции 11 седмици след официалния избор. На 20 януари 2009 година в 12:00 часа американско време, EST (19:00 часа българско) Барак Обама официално встъпва в длъжност като 44-ят президент на САЩ. Това се случва няколко минути преди да положи клетва пред Джон Робъртс, председателя на Върховния съд на Съединените щати.

Президентство[редактиране | редактиране на кода]

Тогавашният президент Джордж Буш-младши заедно с новоизбрания президент Барак Обама и с бившите президенти Бил Клинтън, Джордж Буш-старши и Джими Картър в Овалния кабинет в Белият дом през Януари 2009 г.

Първите мерки на Обама са насочени към глобалната финансова криза и включват сериозен пакет от стимули, частично удължаване на данъчните облекчения на Буш, законодателство за реформа на здравеопазването, законопроект за реформа на финансовите регулации и края на голямото военно присъствие на САЩ в Ирак, Обама назначава и съдиите от Върховния съд Елън Кейгън и Соня Сотомайър, втората която става първият латиноамериканец във Върховния съд. Демократите контролират двете камари на Конгреса, докато републиканците печелят мнозинство в Камарата на представителите на изборите през 2010 г. След изборите президента Обама и републиканците от Конгреса се ангажират да работят за преодоляване на равнището на държавните разходи и тавана на дълга.

В своя втори мандат Барак Обама предприема стъпки за борба с изменението на климата, като подписва важно международно споразумение в областта на климата и изпълнителна заповед за ограничаване на въглеродните емисии. Президентът също така председателства прилагането на Закона за достъпни цени и други законодателни актове, приети в неговия първи мандат, и преговаря за сближаване с Иран и Куба. Броят на американските войници в Афганистан спадна драматично по време на втория му мандат, въпреки че американски войници остават в Афганистан по време на цялото му президентство. Републиканците поемат контрола над Сената след изборите през 2014 г., а Обама продължава да се бори с републиканците от Конгреса за държавните разходи, имиграцията, съдебните номинации и други въпроси.

На проведените президентски избори през 2016 г. той е наследен от популярният бизнесмен и риалити-звезда Доналд Тръмп.

Годините след президентството[редактиране | редактиране на кода]

Бившият президент Обама заедно с президента на Аржентина Маурисио Макри през Октомври 2017 г.
Настоящият президент Доналд Тръмп заедно с бившите президенти Джордж Буш-младши, Барак Обама, Бил Клинтън и Джими Картър на погребението на бившият президент Джордж Буш-старши, през декември 2018 г.

На 20 януари 2017 г. Обама бива наследен от Доналд Тръмп, който е най-възрастният избиран за президент досега.

На 7 септември 2017 г. Обама заедно с останалите бивши президенти Картър, Буш-баща, Клинтън и Буш-син основават фондация с която да се подпомогнат жертвите от ураганите „Харви“ и „Ирма“.

Президентският център на Барак Обама се очаква да бъде открит най-късно през 2021 г. като строежа се очаква да стартира най-късно през 2019 г. Президентският център ще бъде построен в Чикаго, Илинойс.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. President Barack Obama wins re-election (Би Би Си, 7 ноември 2012)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Джордж Уокър Буш президент на САЩ (20 януари 2009 – 20 януари 2017) Доналд Тръмп