Баренцово море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баренц.

Баренцово море
море
Barents Sea map.png
Местоположение на Баренцово море.
Информация
Страни с излаз Норвегия, Русия
Площ 1 424 000 km2
Средна дълбочина 222 m
Максимална дълбочина 600 m
Обем 282 000 km3
European Russia laea relief location map.jpg
75° с. ш. 40° и. д.
Баренцово море в Общомедия

Баренцово море (на норвежки: Barentshavet, на руски: Баренцево море, до 1853 година – Мурманско море), е периферно море на Северния ледовит океан.[1] Площта му е 1 405 000 km2, а максималната дълбочина – 600 m. Морето е ограничено от северният бряг на Европа и архипелазите Шпицберген, Земя на Франц Йосиф и Нова Земя.

Излаз на Баренцово море имат Русия и Норвегия. Баренцово море има голямо значение за транспорта и за риболовната индустрия, тук са разположени големи пристанища – Мурманск и Вадьо (Норвегия). До Втората световна война излаз на Баренцово море има и Финландия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Баренцово море е част от Северния ледовит океан. То е разположено между северните брегове на Европа и архипелазите Шпицберген, Франц – Йосифова земя и Нова Земя. Това е плитководно море, като средната дълбочина на водата му е 222 m. Поради това, че е относително плитко, както и поради географското му местоположение, бреговете му често замръзват. Изключение прави само северозападната му част, при която действат топлите води, идващи от Атлантическия океан.

Зимните температури обикновено са от -1 до 5 градуса, а летните от 5 до 12 градуса. Дори и през лятото, което в тази част на планетата е доста хладно, не е препоръчително да пробвате да се къпете в Баренцово море. Архипелагът Нова Земя отделя Баренцово море от Карско море. Югозападната част на морето не замръзва през зимата поради влиянието на Северноатлантическото течение.

Солеността на повърхността на водата в открито море е около 34,7 – 35,0‰ на югозапад, 33,0 – 34,0‰ на изток и 32,0 – 33,0‰ на север.

Островите в морето са малко, като най-големият от тях е Колгуев.

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта от 1614 г., където морето е наречено Мурманско.
Колският залив на Баренцово море.
Границата между Бяло и Баренцово море.

Името на морето идва от холандския мореплавател В. Баренц, който изследва Арктика. По време на поредната си експедиция морето е сковано от ледове и корабът му остава прикован сред ледовете. Голяма част от екипажа, както и Баренц, се разболяват от скорбут и след смъртта на известния мореплавател, тялото му е изхвърлено в Баренцово море. Идеята да бъде кръстено така морето е по предложение на немския географ Август Петерман.

През Втората световна война морето е бойното поле в битката за Баренцово море, в което немски кораби нападат британски конвой. Немците потапят миненосеца HMS Bramble и разрушителя HMS Achates, но губят кораба Z16 Friedrich Eckoldt. До Втората Световна война излаз до бреговете му имат Русия, Норвегия и Финландия, но след приключването на войната и определянето на държавните граници на Финландия, тя губи правото на излаз към него.

През Студената война, Северният флот на Русия използва южните брегове на морето като база за ядрени подводници, стратегия, която Русия продължава и до днес.

В последно време морският шелф на Баренцово море по направление към Шпицберген става обект на териториални спорове между Руската Федерация и Норвегия. През 2011 г. териториалният спор между страните е уреден с договор.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Баренцово море е богато на различни видове риба, растителен и животински планктон и бентос. По южния бряг са разпространени морски водорасли. От 114-те вида риба, обитаващи Баренцово море, най-важни в промишлено отношение са: треска, пикша, Sebastes, Anarhichadidae, Pleuronectiformes, Clupea и други. От бозайниците могат да се срещнат: бяла мечка, пръстенчат тюлен, гренландски тюлен, белуха и други. По бреговете изобилстват чистика и трипръстата чайка. През 20 век е внесен камчатски краб, който успява да се адаптира към новите условия и започва да се размножава интензивно. В последни години се наблюдава изобилие на краба Chionoecetes opilio. По дъното на цялата акватория се срещат различни видове морски звезди.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Баренцово море е известно с богатия улов на риба, което го превръща във важен източник на националния улов на Русия и Норвегия. Рибарите хващат риба в индустриални количества, както отчитат годишните статистики. То играе важна роля и за морския транспорт между държавите, тъй като на бреговете му са разположени големите пристанища Мурманск и Вадьо.

Екологични проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Сериозен проблем представлява замърсяването на морето от дейността на съветския/руския ядрен флот и норвежките заводи за преработване на радиоактивни отпадъци. Морето има лошата слава на „масов гроб“ за радиоактивни отпадъци. Разположената в град Мурманск, основната част от руския Северен флот от атомни подводници годишно произвежда и отлага на дъното на морето 5000 тона радиоактивни отпадъци. Предполага се, че във водите на водния басейн се изхвърлят и отпадъци от ядрения реактор в град Полярни, както и отпадъци от ядрени ракети останали от времето на Студената война[2] Въпреки високата степен на замърсяване, в Баренцово море рибарите ловят риба в индустриални количества, преработвани от заводите на хранително-вкусовата промишленост. Норвежките заводи за преработка на радиоактивни отпадъци вероятно също допринасят за радиоактивното замърсяване на Баренцово море.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Wright. The New York Times Almanac. Psychology Press, 2002. ISBN 978-1-57958-348-4. с. 459.
  2. Атлас Светът във вашите ръце, ст. Русия, Мурманск с. 22, Издателска компания Де Агостини Хелас ООД, София, 2011, ISSN 1791 – 0463