Баренцово море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баренц.

Местоположение на Баренцово море.
Колския залив на Баренцово море.

Баренцово море (на норвежки: Barentshavet, на руски: Баренцево море), до 1853 година Мурманско море, е периферно море на Северния ледовит океан. Площта му е 1 405 000 km2, а дълбочината – 600 м. Морето е ограничено от северният бряг на Европа и архипелазите Шпицберген, Земя на Франц Йосиф и Нова Земя. Температурата през зимата е от -1 до 5 градуса, а през лятото от 5 до 12 градуса. Архипелагът Нова Земя отделя Баренцово море от Карско море. Югозападната част на морето не замръзва през зимата поради влиянието на Северноатлантическото течение.

Излаз на Баренцово море имат Русия и Норвегия. Баренцево море има голямо значение за транспорта и за риболовната индустрия, тук са разпроложени големи пристанища – Мурманск и Вадьо (Норвегия). До Втората световна война излаз на Баренцово море има и Финландия.

Екологични проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Сериозен проблем представлява замърсяването на морето от дейността на съветския/руския ядрен флот и норвежките заводи за преработване на радиоактивни отпадъци. Морето има лошата слава на „масов гроб“ за радиоактивни отпадъци. Разположената в гр. Мурманск основна част от руския Северен флот от атомни подводници годишно произвежда и отлага на дъното на морето 5 000 тона радиоактивни отпадъци. Предполага се, че във водите на водния басийн се изхвърлят и отпадъци от ядрения реактор в гр. Полярний, както и отпадъци от ядрени ракети останали от времето на Студената война[1] Въпреки високата степен на замърсяване, в Баренцово море рибарите ловят риба в индустриални количества, преработвани от заводите на хранително-вкусовата промишленост. Норвежките заводи за преработка на радиоактивни отпадъци вероятно също допринасят за радиоактивното замърсяване на Баренцово море.

В последно време морският шелф на Баренцово море по направление към Шпицберген става обект на териториални спорове между Руската Федерация, Норвегия и други държави.

Баренцово море е част от Северния ледовит океан. То е разположено между северните брегове на Европа и архипелазите Шпицберген, Франц - Йосифова земя и Нова Земя.

Името му идва от холандския мореплавател В. Баренц, който изследва Арктика. По време на поредната си експедиция морето е сковано от ледове и корабът му остава прикован сред ледовете. Голяма част от екипажа, както и Баренц, се разболяват от скорбут и след смъртта на известният мореплавател, тялото му е изхвърлено в Баренцово море. Идеята да бъде кръстено така морето е по предложение на немския географ Август Петерман.

То е плитководно море, като средната дълбочина на водата му е 360 м. Заема площ от 1, 424 млн. кв. км. Поради това, че е относително плитко, както и поради географското му местоположение, бреговете му често замръзват. Изключение прави само северозападната му част, при която действат топлите води, идващи от Атлантическия океан.

Зимните температури обикновено са от -1 до 5 градуса, а летните от 5 до 12 градуса. Дори и през лятото, което в тази част на планетата е доста хладно, не е препоръчително да пробвате да се къпете в Баренцово море.

До Втората Световна война излаз до бреговете му са имали Русия, Норвегия и Финландия, но след приключването на войната и определянето на държавните граници на Финландия тя губи правото на излаз към него.

Баренцово море е известно с богатия улов на риба, което го превръща във важен източник на националния улов на Русия и Норвегия. Рибарите хващат риба в индустриални количества, както отчитат годишните статистики. То играе важна роля и за морския транспорт между държавите, тъй като на бреговете му са разположени големите пристанища Мурманск и Вадьо.

  1. Атлас Светът във вашите ръце, ст. Русия, Мурманск с. 22, Издателска компания Де Агостини Хелас ООД, София, 2011, ISSN 1791-0463