Бариерата (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бариерата
Режисура Христо Христов
Сценарий Павел Вежинов
В ролите Инокентий Смоктуновски
Ваня Цветкова
Иван Кондов
Мария Димчева
Евгения Баракова
Румяна Първанова
Панайот Янев
Димитър Георгиев
Музика Кирил Цибулка
Оператор Атанас Тасев
Монтаж Елена Димитрова
Костюми Весела Кирчева
Филмово студио Студия за игрални филми „БОЯНА“
Творчески колектив „МЛАДОСТ“
Разпространител Българска кинематография
Премиера 11 ноември 1979 г.
Времетраене 114 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

„Бариерата“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Христо Христов, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Атанас Тасев. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля Изпълнител
Антони Манев Инокентий Смоктуновски
Български дублаж:
Коста Цонев
Доротея Ваня Цветкова
Следователят Иван Кондов
Др. Юрукова Мария Димчева
Съпругата Евгения Баракова
Мащехата Румяна Първанова
Панайот Янев
Димитър Георгиев
Костанца Кирова
Георги Стоянов
Любомир Бъчваров
Дора Стаева

Технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Сценарий Павел Вежинов
Режисьор Христо Христов
Оператор Атанас Тасев
Редактор Александър Карасимеонов
Монтаж Елена Димитрова
Музика Кирил Цибулка
Звук Людмила Махалнишка
Художник Стефан Савов
Грим Мария Търкаланова
Костюми Весела Кирчева
Дублаж Мариус Фридманов
Комбинирани снимки Иван Манев
Втори оператор Иван Иванов
Асистент-режисьори Богдан Будинов
Соня Василева
Снежана Тасева
Асистент-оператори Иво Фурнаджиев
Жоро Недялков
Владимир Бонев
Организатори Борислав Симов
Стефан Киров
Техници по записа Георги Владишки
Илко Илиев
Осветление Антим Борисов
Едуард Тошев
Веселин Андонов
Асистенти Добринка Минова
Росица Пеева
Елеонора Езра
Фотограф Станка Цонкова
Гардероб Милка Сиракова
Реквизит Никола Таков
Кран Цветан Марков
Директор Кирил Киров
Във филма е използвана музика от: Мотиви от Албинони
Distributed by БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми „БОЯНА“
Творчески колектив „МЛАДОСТ“
/Copyright © 1979/

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Композиторът Антони Манев (Инокентий Смоктуновски) – разведен и крайно отегчен, води отчужден и изолиран живот, докато не се появява младата Доротея (Ваня Цветкова). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.

Твърде бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото ѝ минало, свързано със семейството ѝ, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той все пак ѝ намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което постоянно го изненадва, например с това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях. Една вечер тя решава, че Антони е готов заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последния си полет отвъд невъзможното…

„Бариерата“ разказва една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не ѝ позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. Впоследствие разбира, че именно тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да повярва в изключителното.

„Бариерата“ в контекста на времето си[редактиране | редактиране на кода]

До 1989-та година киното в България несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава. Политическата и обществена обстановка в България тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци“ са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие и извън социалистическата тематика. Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху “ Под игото”, “ Тютюн”, “Железният светилник ”, “ Крадецът на праскови“, “ Шибил ”, „Бай Ганьо“, „Козият рог“ и други. Като безспорен майстор се утвърждава Христо Христов, наред с Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата“ се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивалът в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, тя полага усилия да превъзмогне наличното битие.

Съпоставка между повестта и филма[редактиране | редактиране на кода]

В основни линии филмът и книгата се припокриват. Някои моменти от повестта във филма са преместени, например развеждането на Манев из психиатрията се случва по-рано във филма. Това, което липсва в книгата е по-скоро от детайлен характер: колието на Доротея; рисунките ѝ в кабинета на д-р Юрукова; сабята, която тя разглежда в дома на Манев и по-късно е намерена до трупа ѝ. Във филма виждаме и синът на Манев, който така и не се появява в книгата.

И в двете основната гледна точка е тази на Антони, чуваме единствено неговия вътрешен глас и нямаме представа за преживяванията на Доротея, мислите ѝ, отношението ѝ към самия Манев. Героинята е видяна само през неговите очи. В повестта разказването е от нейно име когато разказва спомените си от детството. Тези ретроспекции са показани и във филма доста умело. Те съдържат обяснението за значимото, случващо се в битието на Доротея. Ретроспективното е изградено по схемата – проследените припомнени събития се „вместват“ във времеви отрязък, „заключен“ между началото и края – между срещата и раздялата на героя-наратор с героя-феномен. Ваня Цветкова съвсем реалистично пресъздава изключителността на Доротея.

И в двете въпросът за истинността на летенето е решен по един и същи начин с отворения финал. Отказът да се потърси категорично обяснение на случилото се чрез дистанциране от научните обяснения – „съмнителни научни истини“ и по този начин утвърждаване на невидимото. Мълчаливата раздяла с живота е следствие от непълноценното общуване със социалната среда, от отсъствието ѝ в измеренията на всекидневното и съответно от приобщеността ѝ към друго измерение – това на необозримото въображение, на небесната необятност, на спомените. Доротея съзира сянката на бариерата, която я разделя от Антони. Тя долавя неговото отчуждение след съвместния полет, чувства своята самотност и напуска света на живите, без да се сбогува с никого.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сребърен медал“ от Международния филмов фествал в Москва през 1979.
  • СБФД’79 – награда за операторска работа; за женска роля на Ваня Цветкова; награда за музика.
  • ФБИФ Варна’80 – голямата награда „Златна роза“; награда за женска роля на Ваня Цветкова.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за