Баровица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баровица
Καστανερή
— село —
Изглед на селото
Изглед на селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 527 m
Население (2001) 237 души
Баровица в Общомедия
Карта на Влахомъглен

Ба̀ровица[1] (на гръцки: Καστανερή, Кастанерѝ, до 1926 Μπαροβίτσα, Баровица[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Баровица има 237 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра северозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Баровица са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[3] В края на XIX век Баровица е влашко (мъгленорумънско) село в областта Влахомъглен в процес на напреднала българизация.[4][5]

Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 30-те години на XIX век.[6] Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[7]

През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев организира в селото комитет на ВМОРО. Манасиев пише за Баровица:

В с. Баровица нашата организация беше по-ограничена, защото имаше и гъркомани, та на събранието свикахме само онези, на които можехме да се доверим. По желание на Коста Гацев и братята му свикахме някои от селяните, които ни посочиха и поставихме начало на организацията.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баровица живеят 750 българи християни.[9]

Църквата „Света Параскева“
Стари къщи в селото

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[10] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баровица (Barovitza) има 1280 българи екзархисти и в селото има българско училище.[11]

След Младотурската революция шест къщи от селото стават гъркомански.[12] В 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

По клеветничеството на 7 гъркомански патриаршийски къщи селската ни черква и училището са затворени, при все че ние българите екзархисти сме 150 къщи. Молим ви за отварянето на черквата и училището, за да не бъдем лишени от молитвен дом и децата си да спасим от хайлазуван по улиците. От името на българското население кмет Тано, член Петре[13]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Баровица има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[14]

По данни на Екзархията в 1910 година Баровица има 154 семейства, 847 жители българи и една черква.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Баровица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Някои семейства, подозирани във връзка с комитите, бягат в България.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Кастанери.[18]

Официални преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – 344 жители
  • 2001 – 237 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Баровица
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Георгиев (Атанас, Сандо, Ташо Георгев, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[19]
  • Flag of Greece.svg Братя Лазар (Лазос, Лазарос, †1912), Гоно (Гонос, †1944), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос) Доямови или Дояма, гръцки андарти, видни дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Гано Димитров (Гено), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[21]
  • Flag of Greece.svg Георги Шашев (1920 – 1945), гръцки комунист
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Димитров Гюпчев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Христов Тръпчев (1900 – 1952), български общественик, основател на Македонското благотворително братство в Свети Врач, загинал в Плевенския затвор[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Търтев (1888 – 1946), български революционер от ВМОРО, по-късно привърженик на ВМРО (протогеровисти)[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Гацев (? – 1911), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Константинов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Гевгелийско в 1905 година, а по-късно в Ениджевардарско[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Мино Пържолов (Димитър, Мито Пържолев, 1886 – 1933), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Пено Пенчев (Пенкин, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Greece.svg Тано Кудев, харамия, андарт и революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Баровски (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тръпко Георгиев (Тръпчо, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, четата на Павел Христов[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитров (1880 – 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Greece.svg Христо Доямов (Христос Доямас, ? – 1916), гръцки андарт
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Тръпчев, деец на ВМОРО[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Търтев (1872 – ?), деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Чалъмов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота[29]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαροβίτσα -- Καστανερή
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II издание, София, 1989.
  4. Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  5. Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 7,26.
  6. 4. Ιερός ναός Αγίας Παρασκευής Καστανερής. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  8. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  10. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  12. Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, стр. 103.
  13. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538 - 539.
  14. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  15. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  17. Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, с. 104.
  18. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.145.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.215. Може би идентичен с Гоно Димитров Гюпчев.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.215.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.193.
  23. Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том III, София, 2004, стр. 171 – 172.
  24. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.341
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 81.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.145.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.171.
  28. Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том III, София, 2004, стр. 171.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.795.
     Портал „Македония“         Портал „Македония