Баровица
| Баровица Καστανερή | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед на селото | |
  Баровица  Баровица  Баровица | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 527 m |
| Население | 180 души (2011 г.) |
| Баровица в Общомедия | |
Ба̀ровица[1] (на гръцки: Καστανερή, Кастанерѝ, до 1926 година Μπαροβίτσα, Баровица[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 12 километра северозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Баровица са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[3] В края на XIX век Баровица е влашко (мъгленорумънско) село в областта Влахомъглен в процес на напреднала българизация.[4][5]
Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 30-те години на XIX век.[6] Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[7]
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Баровица е обългарено влашко село, в което само старите хора говорят влашки.[8]
През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев организира в селото комитет на ВМОРО. Манасиев пише за Баровица:
| „ | В с. Баровица нашата организация беше по-ограничена, защото имаше и гъркомани, та на събранието свикахме само онези, на които можехме да се доверим. По желание на Коста Гацев и братята му свикахме някои от селяните, които ни посочиха и поставихме начало на организацията.[9] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баровица живеят 750 българи християни.[10]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[11] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баровица (Barovitza) има 1280 българи екзархисти и в селото има българско училище.[12]
След Младотурската революция шест къщи от селото стават гъркомански.[13] В 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | По клеветничеството на 7 гъркомански патриаршийски къщи селската ни черква и училището са затворени, при все че ние българите екзархисти сме 150 къщи. Молим ви за отварянето на черквата и училището, за да не бъдем лишени от молитвен дом и децата си да спасим от хайлазуван по улиците. От името на българското население кмет Тано, член Петре.[14] | “ |
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев в 1909 година в Баровица има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[15]
По данни на Екзархията в 1910 година Баровица има 154 семейства, 847 жители българи и една черква.[16]
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Баровица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Някои семейства, подозирани във връзка с комитите, бягат в България.[18] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баровица има 135 къщи власи християни.[19] В 1926 година селото е прекръстено на Кастанери.[20]
Официални преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1991 – 344 жители
- 2001 – 237 жители
- 2011 – 180 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Баровица
Анастас Георгиев (Атанас, Сандо, Ташо Георгев, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[21]
Братя Лазар (Лазос, Лазарос, †1912), Гоно (Гонос, †1944), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос) Доямови или Дояма, гръцки андарти, видни дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония- Гано Димитров (Гено), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[22]
- Георги Димитров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[23]
- Георги Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[24]
- Георги Шашев (1920 – 1945), гръцки комунист
- Гоно Димитров Гюпчев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[25]
- Димитър Христов Тръпчев (1900 – 1952), български общественик, основател на Македонското благотворително братство в Свети Врач, загинал в Плевенския затвор[26]
- Димо Търтев (1888 – 1946), български революционер от ВМОРО, по-късно привърженик на ВМРО (протогеровисти)[27]
- Коста Гацев (? – 1911), български революционер от ВМОРО
- Коста Я. Кехайов, деец на Илинденската организация в Несебър[28]
- Лазо Константинов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Гевгелийско в 1905 година, а по-късно в Ениджевардарско[29]
- Мино Пържолов (Димитър, Мито Пържолев, 1886 – 1933), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
- Пено Пенчев (Пенкин, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[21]
- Тано Кудев, харамия, андарт и революционер от ВМОРО
- Трайко Баровски (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
- Тръпко Георгиев (Тръпчо, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, четата на Павел Христов[30]
- Христо Димитров (1880 – 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО, македоно-одрински опълченец
- Христо Доямов (Христос Доямас, ? – 1916), гръцки андарт
- Христо Тръпчев, деец на ВМОРО[31]
- Христо Търтев (1872 – ?), деец на ВМОРО
- Христо Чалъмов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота[32]
- Янко Д. Янчев, деец на Илинденската организация в Несебър[28]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II издание, София, 1989.
- ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
- ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 7,26., архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303184737/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf, посетен на 2008-09-06
- ↑ 4. Ιερός ναός Αγίας Παρασκευής Καστανερής. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 236.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, стр. 103.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538 - 539.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, с. 104.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215. Може би идентичен с Гоно Димитров Гюпчев.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том III, София, 2004, стр. 171 – 172.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.341
- ↑ а б Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.76.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 81.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том III, София, 2004, стр. 171.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
Портал „