Барселонска династия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каталонските графства през 9 век

Барселонска династия (на испански: Casa de Barcelona, на каталунски: Casal de Barcelona) е знатен каталонски род от готски произход. Една от най-важните средновековни аристократични фамилии с владения в голяма част от Югозападна Европа. От 1162 г. е тясно свързана с Арагонската династия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Барселонският дом е кадетски клон на Белонидите, чийто старши клон управлява графство Каркасон и графство Родез. За родоначалник се счита граф Бело от Каркасон (ум. 812). Според едни учени негов син е Зунифред I и той е родоначалник на дома Барселона. Други изследователи се съмняват в съществуването на граф Бело, или че Зунифред е негов син. Испанският историк Алберто Монтанер Фрутос пише[1], че в средновековната историография отсъства името Бело, а родът на графовете на Барселона започва със Зунифред I. Други историци допускат съществуването на Бело, но считат, че Зунифред е бил негов зет, съпруг на дъщеря му Ермизенда[2][3]. За вероятен баща на Зунифред се посочва Борел, граф на Осона (ум. 812/820). Точният произход на Борел е неизвестен, но вероятно е бил вестгот, участвал заедно с франките в завладяването на земите, където днес е съвременна Каталония. Около 797 г. е назначен от император Карл Велики за граф на графствата Осона, Урхел и Сердания, съставна част от Испанската марка, гранична зона на владенията на Каролингите с Ал-Андалус, владенията на маврите в Испания.

Графове на Барселона[редактиране | редактиране на кода]

Наследниците на Зунифред стават собственици на повечето графства в Каталония, преди всичко на Барселона, Урхел, Жирона и на Озона.

Основата на могъществото на рода залага Гифре Космати (ум. 897), син на Зунифред, обединил в свои ръце повечето каталонски графства и превърнал владенията в наследствени.

През 1131 г. Раймунд Беренгар I Стари (Berenguer Ramón I.) става граф на Прованс, през 1162 г. неговият племенник Раймунд (Ramón) като Алфонсо II Арагонски крал на Арагон.

Фамилията остава до 1245 г. собственик на Прованс (която е наследена от Карл I Анжуйски), до 1410 г. собственик на Кралство Арагон, на Кралство Майорка, и също на Сицилия (двете отиват на линията Трастамара на Дом Бургундия-Иврея) също и на няколко държави от Кръстоносните походи (Херцогство Атина, Херцогство Неопатрия).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Frutos, Alberto Montaner. El señal del rey de Aragón: Historia y significado, Zaragoza, Institución «Fernando el Católico». 1995. ISBN 84-7820-283-8. с. 27—28.
  2. de Abadal, Ramón. La Catalogne sous l'empire de Louis le Pieux. с. 83—91.
  3. Lewis, Archibald Ross. Chapter 6. Civil War, Invasion, and the Breakdown of Royal Authority The Development of Southern French and Catalan Society, 718-1050.
  • Léopold Delisle, Recueil des Historiens des Gaules et de la France (RHGF) VI (1870), CLIII, S. 561

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]