Барселонска династия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каталонските графства през 9 век

Барселонска династия (на испански: Casa de Barcelona; на каталонски: Casal de Barcelona) е знатен каталонски род от готски произход. Една от най-важните средновековни аристократични фамилии с владения в областта на днешна Южна Франция и Каталония. От 1162 г. е тясно свързана с Арагонската династия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Барселонският дом е кадетски клон на Белонидите, чийто старши клон управлява графство Каркасон и графство Родез. За родоначалник се счита граф Бело от Каркасон (ум. 812). Според едни учени негов син е Сунифред I и той е родоначалник на дома Барселона. Други изследователи се съмняват в съществуването на граф Бело, или че Сунифред е негов син. Испанският историк Алберто Монтанер Фрутос пише[1], че в средновековната историография отсъства името Бело, а родът на графовете на Барселона започва със Сунифред I. Други историци допускат съществуването на Бело, но считат, че Зунифред е бил негов зет, съпруг на дъщеря му Ермизенда[2][3]. За вероятен баща на Сунифред се посочва Борел, граф на Осона (ум. 812/820). Точният произход на Борел е неизвестен, но вероятно е бил вестгот, участвал заедно с франките в завладяването на земите, където днес е съвременна Каталония. Около 797 г. е назначен от император Карл Велики за владетел на графствата Осона, Урхел и Сердания, съставна част от Испанската марка, гранична зона на владенията на Каролингите с Ал-Андалус, владенията на маврите в Иберийския полуостров.

Графове на Барселона[редактиране | редактиране на кода]

Наследниците на Зунифред стават владетели на повечето графства в днешна Каталония, преди всичко на Барселона, Урхел, Жирона и на Озона.

Основата на могъществото на рода залага Гифре Космати (ум. 897), син на Зунифред, обединил в свои ръце повечето каталонски графства и превърнал владенията в наследствени.

През 1131 г. Раймунд Беренгар I Стари (Berenguer Ramón I.) става граф на Прованс, през 1162 г. неговият племенник Раймунд (Ramón) става крал на Арагон като Алфонсо II Арагонски.

Фамилията остава владетел на Прованс до 1245 г. (когато е наследена от Карл I Анжуйски), владетел на кралство Арагон до 1410 г., на кралство Майорка и също на Сицилия (двете преминават към линията Трастамара на Дом Бургундия-Иврея), а също така и на няколко феодални държави, основани през кръстоносните походи (херцогство Атина, херцогство Неопатрия).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Frutos, Alberto Montaner. El señal del rey de Aragón: Historia y significado, Zaragoza, Institución „Fernando el Católico“. 1995. ISBN 84-7820-283-8. с. 27 – 28.
  2. de Abadal, Ramón. La Catalogne sous l'empire de Louis le Pieux. с. 83 – 91.
  3. Lewis, Archibald Ross. Chapter 6. Civil War, Invasion, and the Breakdown of Royal Authority  The Development of Southern French and Catalan Society, 718 – 1050.
  • Léopold Delisle, Recueil des Historiens des Gaules et de la France (RHGF) VI (1870), CLIII, S. 561

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]