Бартоломео Булгарини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бартоломео Булгарини
Bartolomeo Bulgarini
Роден
1300 или 1310
Починал
Националност Италия
Пиетро Лоренцети
НаправлениеСиенска школа
Бартоломео Булгарини в Общомедия

Бартоломео Булгарини (на италиански: Bartolomeo Bulgarini; * 1300 или 1310,[1] Сиена, Сиенска република, † 4 септември 1378, пак там) е италиански художник от Сиенската школа.

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

Джорджо Вазари споменава Бартоломео Булгарини в своите „Жизнеописания на най-знаменитите живописци“. Той пише, че Бартоломео е ученик на Пиетро Лоренцети и дори рисува портрет на своя учител, който се пази в Сиена.

Св. Екатерина Александрийска, детайл, ок. 1335 г., Национална галерия (Вашингон).

Спорове на изкуствоведите за авторството на произведенията[редактиране | редактиране на кода]

Макар че дълго време се счита, че творбите на Бартоломео Булгарини не са запазени, той е „преоткрит“. Неговият „откривател“ – знаменитият изследовател на италианското изкуство Бернард Беренсон отначало събира кръг от стилистично близки картини, макар да не знае името на автора и измисля за него условното име Уголино Лоренцети поради близостта на тези картини със стила на Уголино ди Нерио и на Пиетро Лоренцети. Картини, частично съвпадащи с подбраните от Беренсон, са приписани от друг изследовател –Ърнест Теодор Девалд на анонимен майстор, когото той нарича Майстор Овиле (на италиански: Maestro d'Ovile) по картина, намираща се в сиенската църква „Сан Пиетро а Овиле“. През 1936 г. американският историк на изкуството Милард Мис свързва авторството на двете групи картини с фигурата на Бартоломео Булгарини.

Поклонение на овчарите, ок. 1350 г., Музей „Фог“, Харвардски университет.

Не съществува нито едно подписано от Бартоломео Булгарини произведение. В инвентарните описи на Сиенската катедрала, изготвени през 1591 и 1594 г., като художник с име Булгарини е назоваван авторът на картината „Рождество“, украсявала олтара на Свети Виктор – един от четиримата светци-покровители на Сиена, който има свой отделен в катедралата. Сред авторите, изписващи картини за тези олтари, могат се посочат първокласни художници като Симоне Мартини и Липо Меми („Благовещение“, сега в Уфици, Флоренция), Пиетро Лоренцети („Рождество на Мария“, в Сиенската катедрала) и неговият брат Амброджо Лоренцети. В описите се отбелязва, че Олтарът на св. Виктор е поръчан на Бартоломео през 1351 г. С времето специалистите стигат до мнението, че „Рождество“, отбелязано в инвентарния опис от 16 век, е картината „Поклонението на овчарите“, която се пази в Художествения музей „Фог“ на Харвардския университет и е датирана приблизително от 1350 г. Картината има отчупване на краищата и е пострадала от неумели опити за реставрация. В това произведение може да се види умел баланс между двуизмерната плоскост, характерна за сиенската живопис от 14 век, и илюзорната дълбочина на пространството, създадена с помощта на две тънки колони. Картината е централен панел от триптих (двете странични части с изображения на светци – вероятно „Св. Виктор“ и „Св. Корона“ от Държавния музей в Копенхаген; съхранени са панелите на постамента – „Разпятие“ от Лувъра, Париж и „Ослепяването на св. Виктор“, Щеделевски институт, Франкфурт). Именно „Поклонение на овчарите“ послужва за отправна точка за реконструкция на творчеството на художника.

Произход и произведения[редактиране | редактиране на кода]

За живота на Бартоломео е известно много малко. Съгласно документите той е син на месер Булгарини. Във всеки случай изследователите свързват името с Болгарино ди Симоне Булгарини – аристократ, занимаващ важни длъжности в Сиенската комуна. Някои изследователи във връзка с това считат, че Бартоломео се занимава с живопис, което подобава за развлечение на аристократ. Документите свидетелстват, че изкуството е негово основно занятие и за своята работа той получава възнаграждение. Не са съхранени никакви сведения за неговото обучение в която и да е живописна работилница. От анализа на неговите произведения следва, че първоначално той може би е ученик на Уголино ди Нерио, но в по-късния период попада под влиянието на творбите наПиетро Лоренцети и Симоне Мартини.

В сиенските и флорентийските архивни документи Бартоломео се споменава няколко пъти от 1338 до 1378 г. Първото споменаване е свързано с изписване на стена на Сиенската хазна. През 1345 г. неговото име се появява във връзка с незначителни работи, но през 1348 г. той е споменат вече като известен майстор, в заявка, постъпила от църквата „Сан Джовани Фуорчивитас“ в Пистоя, Булгарини се назовава като един от двамата най-добри майстори в Сиена наред с Якопо ди Мино дел Пеличайо и флорентинците Тадео Гади, Стефано Фиорентино и Андреа Орканя. После художникът получава няколко важни поръчки не само в Сиена, но и от Флоренция и други градове на Тоскана. Така през 1349 г. той рисува фрески на Порта ди Камоля (градските врати на Сиена), които не са запазени.

През 1363 г. името му се появяват в списъка на Гилдията на сиенските художници (Ruolo dei pittori Sinesi). Към 1369 г. се отнася документ, в който Master Bartholomeus de Senis се споменава сред живописците, работещи в същата година във Ватикана (изследователите еднозначно свързват това име с Булгарини); конкретно в документа се указва, че на художника са платени по 16 солди на ден – това е вследствие на много изгоден договор, т. к. папа Урбан V плаща такива големи суми само на няколко от 24-мата художници, привлечени за работа във Ватикана. Текст от 1370 г. разкрива, че майсторът заедно със своята съпруга се включва в братството при сиенската болница Санта Мария дела Скала, която е не е болница в съвременния смисъл на думата, а по скоро благотворителна организация, приют за болни и сиропиталище. На Братството „Санта Мария дела Скала Бартоломео“ Булгарини дарява цялото си имущество и от тогава до края на живота си той се нарича Фрате Бартоломео (брат Бартоломео). Постоянно свързан с този богоугоден сиенски обществен институт, Булгарини изписва пет олтара за Санта Мария дела Скала (английската изследователка Даяна Норман предполага, че по този начин болницата решава въпроса с финансирането на живописни творби).

Бартоломео Булгарини умира на 4 септември 1378 г., оставяйки незавършена фреска на поредния олтар, чието завършване е поръчано на друг художник.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

По всяка вероятност след чумната епидемия през 1348 г. Бартоломео Булгарини оглавява най-крупната за Сиена художествена работилница, в която се изпълняват работи от много известни сиенски майстори. Той създава картини не само за сиенските учреждения – катедралата или болницата „Санта Мария дела Скала“ (за която той създава пет произведения), но работи също така и във Флоренция, Сан Джиминяно, Пиенца, Гросето и Лука.

Днес на него се приписват доста голям кръг произведения, сред които има напълно запазени полиптихи и триптихи:

  • един от най-ранните е Триптих от Фоляно, 1335 – 1340 г, 91,5х143 см, Национална пинакотека (Сиена);
  • Олтар „Ковони“, ок. 1340 г., 121x181 cm, Музей на църквата „Санта Кроче“ (Флоренция); изследователите считат, че това е именно олтарът от църквата Санта Кроче, който споменава Вазари в жизнеописанието на Булгарини.
  • Полиптих „Бернсон“, края на 1340-те г., Вила Тати (Флоренция)
  • Олтар „Сестано“, пр. 1350 г., Национална пинакотека (Сиена)
  • Полиптих „Мадоната с Младенеца и светци“, частна колекция (Сан Джиминяно),
  • Триптих „Мадоната с Младенеца и светци“, ок. 1369 г., църква „Санта Мария Маджоре“ (Тиволи).

Съхранени са и отделни части разделени олтари, които се пазят в най-добрите колекции на света :

Всички тези творби представляват централните панели за олтари, изпълнени за болницата „Санта Мария дела Скала“.

В колекциите на Германия – музей „Валраф Рихартц“, Кьолн: Мадоната с Младенеца на трон, ок.1350 г.; Св. Петър, ок. 1350 г.; Св. Матей, ок. 1350 г.; Св. Франциск), а също така в Берлин и Франкфурт на Майн; в Музея на християнството на унгарския град Естергом (Мойсей, ок. 1350 г. и Пророк Даниил, ок. 1350 г.), в най-крупните частни колекции – Креса (Мадоната с Младенеца) и Музей „Тисен-Борнемиса“ (Мадрид) – Мадоната с Младенеца, четири ангели и светци-мъченици, а също така в църквите на Тоскана.

Уголино Лоренцети[редактиране | редактиране на кода]

Уголино Лоренцети е измислено име на несъществувал художник. Името е измислено от известния изкуствовед Бернард Беренсон за обозначение на кръга произведения на живописта, стилистически близки до маниера както на Уголино ди Нерио, така и на Пиетро Лоренцети. Сега е установено, че всички тези картини принадлежат на четката на Бартоломео Булгарини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • J. Steinhoff-Morrison. Bartolomeo Bulgarini and Sienese Painting in the Fourteenth Century. Princeton University, 1990.
  • Judith B. Steinhoff. Sienese Painting After the Black Death: Artistic Pluralism, Politics and the New Market Cambridge University Press. 2007.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • J. Steinhoff-Morrison. Bartolomeo Bulgarini and Sienese Painting in the Fourteenth Century. Princeton University, 1990.
  • D. Norman, Painting in Late Medieval and Renaissance Siena. Yale University Press, London, 2003, pp. 115–116, 132-133.
  • A.Bagnoli, R. Bartalini, L. Bellosi, M. Laclotte. Duccio. Siena fra tradizione bizantina e mondo gotico. Silvana Editoriale, Milano, 2003, pp. 404–413
  • C.B. Strehlke. Italian paintings 1250—1450. John G. Johnson Collection and the Philadelphia Museum of Art. 2004, pp. 83–90
  • Judith B. Steinhoff. Sienese Painting After the Black Death: Artistic Pluralism, Politics and the New Market. Cambridge University Press. 2007.
  • L. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 180–181, 204-205
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бартоломео Булгарини“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​