Баръм (линеен кораб, 1914)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Баръм“
HMS Barham
HMS Barham (1914).jpg
Линкорът „Баръм“, фотография от средата на 1930-те г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Куин Елизабет“
Производител John Brown & Company в Клайдербанк, Великобритания.
Живот
Поръчан 1912 г.
Заложен 24 февруари 1913 г.
Спуснат на вода 31 октомври 1914 г.
Влиза в строй 19 октомври 1915 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 25 ноември 1941 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 183,41 m
(между перпендикулярите)
196,2 m (максимална)
Ширина 27,6 m
(максимална)
Газене 9,35 m
(средно, при стандартна водоизместимост)
10,35 m
(при пълна водоизместимост)
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
24 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
56 000 к.с.
Скорост 23 възела
(43 km/h)
Водоизместимост 33 100 t (нормална)
33 790 t (пълна)
Броня главен пояс: 203 – 330 mm;
горен пояс: 152 mm;
траверси: 102 – 152 mm;
горна палуба: 25 – 76 mm;
барбети: 178 – 254 mm;
кули ГК: 279 – 330 mm;
каземати: 152 mm;
бойна рубка: 330 mm
Екипаж 1124 – 1184 души
Далечина на
плаване
8 600 морски мили при 12,5 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 381 mm;
14x1 152 mm
След модернизацията:
8x1 152 mm;
Зенитна артилерия:
2x1 76,2 mm
След модернизацията:
4x2 102 mm;
Торпеда 4 x 533 mm ТА
(Свалени 1930 – 1934 г.)
„Баръм“ в Общомедия

Баръм (на английски: HMS Barham) е британски линеен кораб – супердредноут. Кораб от типа „Куин Елизабет“. Потопен е на 25 ноември 1941 г. в Средиземно море от немската подводна лодка U-331.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война взема участие в Ютландското сражение (флагман на 5-та ескадра линейни кораби, флаг на контраадмирал Евън-Томас), получава 6 попадения, 28 човека са убити и 37 ранени.

През Втората световна война участва в боя при нос Матапан.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

Гибелта на линкора

На 25 ноември 1941 г., в Средиземно море недалеч от границите на Египет и Либия, линкора е атакуван от немската подводна лодка U-331 (с командир лейтенант Тизенхаузен).

Лодката преминава през охраната от разрушители и от дистанция 370 метра изстрелва четири торпеда, три от които попадат в целта. Линкора губи ход и започва да се накренява по левия борд. След няколко минути мощен взрив разпарчетосва кораба, загиват 862 човека. Причина за взрива, очевидно, е пожар в артилерийския погреб. „Баръм“ е единственият английски линкор, потопен от подводна лодка в открито море.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с.. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • „Волчьи стаи“, Москва, „Терра – Книжный клуб“, 1998 г.
  • А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с..
на английски език
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Barham (1914)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.