Басараб IV Цепелуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Басараб IV Цепелуш
Войвода на Влашко
Управление 1477-1481
1481-1482
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Басараб, клон Данещи

Басараб IV по прякор Тинар (Младия) или Цепелуш (Малкия набивач на кол - по примера на Влад Цепеш) (на румънски: Basarab cel Tânăr Țepeluș) е войвода на Влашко два пъти - през 1477-1481 и през 1481-1482 г.

Първото му управление започва през ноември 1477 г., когато отстранява от трона чичо си Басараб III. Налага му се да противостои на двама претенденти за властта - Мирчо III Дракул и Влад IV Монах.

Управлява до 23 март 1482 г., а после е убит от болярите на 13 юли същата година в село Глогова в областта Олтения.[1] Не е известно къде е погребан.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Басараб IV е женен за Мария, от която има син Данчул, претендент за трона през 1508/1510 г. с подкрепата на унгарците. Данчул е убит в Сибиу на 12 март 1510 веднага след като в същия ден взема участие в убийството на княз Михня I Реу.

Смята се, че Нягое I Басараб също е син на Басараб, но незаконороден. Официално Нягое се води син на болярина Първу I Крайовеску и съпругата му Няга, но според хипотезата на изследователя Андрей Пипиди след като Мария, съпругата на Басараб, е задържана в плен от неприятелите му, той се опитва да направи размяна между нея и една от дъщерите на своя конкурент Басараб III Стария. Предвидената размяна обаче се проточва дълго и затова Басараб IV заплашва, че ще се разведе с Мария. Според църковния канон това не е възможно, но това не пречи на Басараб да започне любовна връзка с болярката Няга от Хотарани. След като тя забременява от него, Басараб IV я омъжва за един от своите приближени, Първу I Крайовеску, който се съгласява да припознае детето, бъдещия Нягое Басараб.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Basarab al IV-lea cel Tânăr Ţepeluş
  2. « Amour et société » dans : Byzantins, Ottomans, Roumains, le sud-est européen entre l'héritage impérial et les influences occidentales. Éditeur : Honoré Champion Paris (2006) (ISBN 2745312936) p. 196