Басов проток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Басовият проток на картата на Австралия.

Басовият проток (на английски: Bass Strait) е морски проток, отделящ остров Тасмания от континентална Австралия.

Дължината му е 500 km, максималната му ширина е 350 km, средната му дълбочина е 60 m, а максималната – 155 m.

Международната хидрографска организация определя границите на протока така:[1] на запад граничи с Големия австралийски залив, а на изток граничи с Тасманово море. Някои институции считат протока за част от Тихия океан, докато други го приемат за част от Индийския океан.[2] Австралийската хидрографска служба не го счита за част от Южния океан, а твърди, че е разположен в Тасманово море.[3]

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Крайбрежната линия на Тасмания и Виктория преди около 14 000 години.

Аборигенните тасманийци пристигат в Тасмания преди около 40 000 години, преминавайки провлак през последната ледникова епоха.[4] Морското равнище се покачва преди около 8000 години, образувайки Басовия проток и оставяйки ги изолирани от останалата част на Австралия. На база записаните езикови групи, настъпили са поне три последователни вълни на аборигенно заселване.

Протокът вероятно е забелязан от Абел Тасман, когато той картографира източния бряг на Тасмания през 1642 г. На 5 декември Тасман следва източното крайбрежие на север, за да види докъде стига. Когато сушата завива на северозапад при точката Едистоун,[5] той се опитва да я следва, но корабите му са внезапно ударени от ветровете на „Ревящите четиридесет“, преминаващи през Басовия проток.[6] Тасман по това време е на мисия да намери южния континент, а не още острови, затова рязко се обръща на изток и продължава с търсенето на континента.[7]

Следващият европеец, който пристига в протока, е Джеймс Кук през април 1770 г. Талантливият хидрограф веднага идентифицира протока, но знаейки, че трябва да го скрие. По това време той работи в период на интензивно съперничество между Великобритания и Франция.[8] Адмиралтейството на Великобритания издава обичайните си устни инструкции да се крият стратегически важните открития, които биха могли да станат риск за сигурността, като например крайбрежни острови, от които биха могли да се предприемат вражески действия. Впоследствие Кук прикрива откритието си чрез загадка в журнала си,[9] а на картата си начертава завеса върху протока, скицирайки фалшива брегова линия до измислена точка.[10] Този ход на Кук е успешен и островното положение на Тасмания остава неразкрито в продължение на още три десетилетия. Когато през 1798 г. новините относно откритието на Басовия проток достигат Европа, правителството на Франция изпраща разузнавателна експедиция начело с Никола-Тома Боден. Това кара губернаторът на Нов Южен Уелс Филип Кинг да изпрати два кораба от Сидни към острова, където да се установи гарнизон на територията на днешния град Хобарт.[11]

Протокът е наречен в чест на Джордж Бас, след като преминава през него заедно с Матю Флиндърс в хода на обиколка на Тасмания през 1798 – 1799 г. Въпреки бурните води на протока, той предоставя по-безопасен преход за корабите, пътуващи от Европа или Индия към Сидни в началото на 19 век. Освен това, той им спестява около 1300 km път.[12]

Силните течения между югоизточните части на Индийския океан и Тасманово море пораждат мощни вълни в протока. Бреговете му са осеяни с останките на стотици кораби от 19 век. Някои от тях са особено големи и изчезват без следа в протока. Такива изчезвания се приписват на опасната комбинация от вятър, бурни морски условия и многобройни подводни скали и рифове.

Изглед към Басовия проток от пристанището на град Бърни (Тасмания).
Изглед към Басовия проток от пристанището на град Бърни (Тасмания).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Limits of Oceans and Seas, 3rd edition. // International Hydrographic Organization, 1953. Посетен на 7 февруари 2010.
  2. Marine Gazetteer Placedetails. // VLIZ. Посетен на 29 май 2013.
  3. AHS – AA609582. // The Australian Hydrographic Service, 5 юли 2012. Посетен на 29 май 2013.
  4. Lourandos, Harry. Hunter-Gatherer Cultural Dynamics: Long – and Short-Term Trends in Australian Prehistory. // Journal of Archaeological Research 1 (1). март 1993. с. 67 – 88.
  5. Schilder, Günter. Australia unveiled : the share of the Dutch navigators in the discovery of Australia. Amsterdam, Theatrum Orbis Terrarum Ltd., 1976. ISBN 9022199975. с. 170.
  6. Valentyn, Francois. Oud en nieuw Oost-Indien. Т. 3. Dordrecht, J. van Braam, 1724 – 1726. ISBN 9789051942347. с. 47.
  7. Cameron-Ash, M.. Lying for the Admiralty: Captain Cook's Endeavour Voyage. Sydney, Rosenberg, 2018. ISBN 9780648043966. с. 105.
  8. Cameron-Ash, M.. Lying for the Admiralty. Rosenberg, 2018. ISBN 9780648043966. с. 80 – 93.
  9. Beaglehole, J.C.. Journals vol.I. Cambridge, Hakluyt Society, 1968. ISBN 0851157440. с. 299.
  10. Cameron-Ash, M.. Lying for the Admiralty. Sydney, Rosenberg, 2018. ISBN 9780648043966. с. 148 – 154.
  11. Cameron-Ash, M.. Lying for the Admiralty. Sydney, Rosenberg, 2018. ISBN 9780648043966. с. 155 – 162.
  12. Blainey, Geoffrey. Tyranny of Distance: How Distance Shaped Australia's History. Melbourne, Sun Books, 1966. с. 73 – 74.