Басо остинато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ба̀со остина̀то (на италиански: basso ostinatoупорит, постоянен бас) е постоянно повтаряща се тема в басовата партия на някои музикални произведения.[1] Остинати в класическата музика са аналог на рифовете в популярната музика.

Като композиционно средство басо остинато се използва най-често във вариационните форми: пасакалия, чакона, фолия. Появява се в края на 13 век, но достига своя разцвет в края на 17-ти и началото на 18 век с появата и развоя на италианската опера и кантата.[2] Макар и не в същата конкретна форма, басо остинато често се използва и в съвременната музика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]