Батбаян
| Батбаян | |
| владетел на Стара Велика България | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 690 г.
|
| Управление | |
| Период | 665 – 668 г. |
| Наследява | Кубрат |
| Семейство | |
| Род | Дуло |
| Баща | Кубрат |
| Братя/сестри | Котраг, Аспарух, Кубер, Алцек |
Ба̀тбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последният владетел на Стара Велика България.
Повечето историци го отъждествяват с Безмер от „Именника на българските ханове“.[1] Счита се, че е най-големият от петимата синове на хан Кубрат.
По време на управлението на Кубрат Батбаян, като най-голям негов син, е начело на бащиното си племе – това на утигурите. Другите синове на Кубрат управляват останалите две основни прабългарски племена – Котраг управлява кутригурите (котраги), а Аспарух – оногурите – най-голямото племе. След смъртта на баща си Батбаян застава начело на племенното обединение. През 668 г. Стара Велика България попада под хазарска зависимост и прекратява съществуването си. В Именника на прабългарските канове е споменато, че Безмер е управлявал три години и след него дошъл Исперих. Съществуват и мнения, че през 668 година държавата на Баян се разпада окончателно.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На хан Батбаян е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Голяма книга на българските владетели стр. 13 – Станчо Пенчев, 2014
Източници
[редактиране | редактиране на кода]| Кубрат | → | владетел на Велика България (665 – 668) | → | – |
| |||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
