Батбаян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Батбаян
владетел на Стара Велика България
Роден
7-и век
Починал
690 г.
Управление
Период665668 г.
ПредшественикКубрат
Семейство
РодДуло
БащаКубрат
Братя/сестриКотраг
Аспарух

Ба̀тбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последният владетел на Велика България.

Повечето историци отъждествяват Батбаян с Безмер от „Именника на българските ханове“.[1] Счита се, че е най-големият от петимата синове на хан Кубрат.

По време на управлението на Кубрат, Батбаян, като най-голям негов син, е начело на бащиното си племе – това на утигурите. Другите синове на Кубрат управляват останалите две основни прабългарски племена – Котраг управлява кутригурите (котраги), а Аспарух – оногурите – най-голямото племе. След смъртта на баща си Батбаян застава начело на племенното обединение. През 668 година Велика България попада под хазарска зависимост и прекратява съществуването си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Х.. Историческата действителност в „Именника на българските ханове“. // Преслав 4. 1993. с. 245.
Кубрат владетел на Велика България (665 – 668)